Доставка на съпрузи! Добър вечер! Ще вземете ли този?
Валя гледаше към полюшващия се мъж на прага и сънена не можеше да разбере шега ли е това, или съвсем истина.
По-нормален представител не намерихте ли? попита тя с изненадана искреност.
Госпожо! тържествено изрече доставчикът. Не сте виждали по-адекватен човек! А на вас се пада удоволствието да работите с най-свестния в бранша!
Тая красноречивост омайваше ума. В три през нощта мозъкът обикновено спи, не разчита смисъл в странни изрази.
Та, ще взимате ли мъжа си, или да го оставя тук на стълбището? запита доставчикът. Кълна се, госпожо, в такова състояние и най-верният пес няма да мръдне от прага до сутринта!
Щом вече сте го довлекли, опита се Валя да прогонва съня, вкарвайте го!
Доставчикът се дръпна настрани. Пред погледа ѝ се появиха трима. Не, всъщност двама водеха един трети, висящ между тях като чувал с картофи.
Кой от тях ми е мъжът? попита Валя.
И наистина не познаваше никого сред тия люшкащи се силуети като свой собствен съпруг.
Госпожо! с лека обида отбеляза доставчикът. Средният от веселата ни композиция е несъмнено вашият благоверен!
Весело не виждам нищо, рече Валя. А този посредата не е моят мъж!
Как не е вашият? лицето на доставчика се набръчка от съсредоточеност. Всичко е точно!
Как точно, като този средният Валя посочи в центъра, е напълно плешив?
Моят човек никога не е бил плешив и изобщо не е имал накъде да оплешивее толкова!
Госпожо, усмихна се доставчикът, сваляйки кърпа от главата, под която също бе полу-обръснат, не всички имат късмет с корпоративните игри! Както и самият аз съдбата не ми се усмихна
Ясно беше наголо са ги пуснали като във военна казарма, някой на шега, друг на сила.
А най-зле излезе заместничката счетоводителка, леля Мария, доставчикът разказваше сдържано. Така и не успя да вкара молива в гърлото на шишето Но поне спечели ваучер за двумесечна изработка на перука! Ще ѝ бъде честито!
Моя мъж измежду тях пак не виждам, настоя Валя. Под цялата тази боя и клоунски аксесоари и майка му няма да го познае! Пак игра, а?
Не, това беше просто забавление! разкрихме ги с аквагрим! Потопите го в легена, всичко ще се отмие!
А защо е облечен така? попита Валя.
Защото роклите се размениха по време на Доверие много креативна игра! Сутринта всеки ще си получи обратно ризата.
Това ли ви беше порива за единство размяна на одежди? подигра се Валя.
По-скоро открито душевно и телесно оголване троснато отвърна разказвачът, видял ужасените ѝ очи. Всичко беше по устав! Честно!
След бръснене и аквагрим поклати глава Валя.
Аз само доставям Останалото към началството! Вашият съпруг го облякохме с каквото намерихме по него.
След празниците пак ще си разменят чантите и палтата.
Валя знаеше, че не трябваше да пуска Игор на корпоратив. Беше му се молила! А той се инати ще се обидят шефовете.
Ще го вземете ли? Имам още три адреса! попита доставчикът.
Вкарвайте го, въздъхна Валя обречено.
Усещаше вече каква зора я чака сутринта. А току-виж остатъкът от нощта се превърне в маратона между банята и кухнята
В хола! На дивана! Не смятам да му дишам парите! посочи тя.
Мъжът бе положен на дивана с лице към облегалката.
Така има някаква филтрация, госпожо! каза доставчикът, кимна на хамалите и изчезна.
Ето ти го и корпоративът! промърмори тя в гърба на съпруга си. Той и не реагира.
Добре, сутринта ще си разправяме…
Отиде към спалнята. Искаше ѝ се да подремне още.
Може и да се наложи ранно ставане за реанимиране на мъжа от последствията на куултурата в офиса. Тежки ще са
До такава степен Игор вече никога не се бе докарвал. Един жив, бездиханен труп.
Казах ти, ама кой ме слуша?
Наивно е да мислиш, че отношенията между съпрузи ще си останат като от първата година. Не само заради навика животът си казва думата, споровете, опитът.
Затова по картичките винаги пишат лично и семейно щастие.
Да, с времето и лично се появява. Не винаги отстрани. Просто започват да ценят всяко свое свободно време. Отделни хобита, приятели, кино и малко спокойствие.
Валя и Игор не бяха изключение. Двадесет години заедно, синът им Андрей вече беше студент на осемнайсет.
Скоро щеше да напусне родната къща. Личното пространство в брака се появи преди седем-осем години.
Валя започна да рисува по номера така си почиваше от света. Картините ѝ красяха стените.
Игор се запали по компютърни игри, но бързо му омръзнаха.
Самотни разходки в парка не го вълнуваха. Учените бяха прекалено чудати за вкуса му.
Така си намираше разни забавления колеги, приятели, съседи.
Разбира се, семейните празници пак ги събираха всички. Но често някой отказваше. Никой не се сърдеше хора сме.
Корпоратива на Игор беше особена тема. Съпруги рядко кани началството. То и без това изобретяваше най-странните състезания.
Понякога беше срам всички! Но въпреки това, сближаваше колектива.
Ако са преживели това заедно, ще оцелеят във всяка буря! шегуваше се шефът.
Имаше и възможност да не отиваш, но после имаше какво да разказваш.
Когато Валя чу допиите на Игор, не й се вярваше нормален човек да ги е измислил.
Значи печели този, дето е най-облепен с мед и перушина?
Не, засмя се Игор. Печели този, който събере най-много перца върху себе си! Перцата се броят едно по едно! Но винаги печели Гошо на два метра и сто кила!
Та за надуваемите кукли нещо не ми стана ясно, рече Валя.
О, всеки може балон да напълни! Но цели кукли вече е състезание!
Да не можеше с повече балони, или дюшек?
Позабавно е така! А коментарите не са за твоите уши! Даже на мен ми стана неудобно!
Като чу, че пак ще има новогодишно парти, Валя искаше да разубеди Игор.
Несериозно е да не отида! твърдо каза той. Шефът обяви, че 13-тата заплата зависи от участието! Дори най-загубените идват!
Игор, всичките пари на света пак не струват това, дето ви се случва там! Като почнат да ви канят толкова хищно бягай!
Ще се скатаем в ъгъла и готово! опита да я успокои той. Ще се появя, ще се заслушам, после ще се изплъзна!
Имам лошо предчувствие прошепна Валя.
Глупости, всичко ще е наред! отвърна Игор.
Около полунощ Валя започна да съмнява, че наред е възможно.
Ако всичко беше наред, вече да се е прибрал! Да, пиян но у дома!
В един легна с потиснато сърце. А в три звънецът вратата разтресе.
***
Нощта премина и сякаш потъна в памук. Но сутринта започна с истеричен писък.
Валя скочи моментално. Спомни си за нощната доставка.
Сигурно се е видял в огледалото, рече през смях.
Но писъкът се повтори и то не беше мъжкият глас на Игор
Къде съм? Ма хора! Боже, кажете къде съм? В кой свят попаднах?
Валя стисна халата, преглътна тревожно и тръгна към холa.
Кой си ти? попита тя непознатия, който се взираше на паника около себе си.
Къде съм? замоли се той.
Изобщо помниш ли кой си? перефразира тя.
Мишо съм аз! А тук къде е?
В моя дом На гости, явно.
Викахте ли ме? наивно попита Мишо.
Донесоха те като моя съпруг от вашия корпоратив! въздъхна Валя.
Ей, поне съм в Пловдив! въздъхна с облекчение той. Често ме пращат по странни места! Веднъж се събудих на входа на Бургас. Без левче и документи!
Смешно иронизира тя.
Веднъж се събудих в самолета за Лондон. Тогава поне имах документите Днес май ме подмина съдбата.
Честито А къде ми е мъжът? Вместо него теб.
Кой е вашият?
Игор Петров.
Игор напусна преди два дни, госпожо. Само се появи навръх купона, сбогува се и каза, че се мести.
Валя, близо до припадък, извади телефона и набра познатия номер. След малко:
Привет, хареса ли ти Мишо?
Какво означава това? промълви Валя.
Вале, нашето го няма вече. Като съседи сме. Намерих си друга връзка. Нечестно е просто така да си тръгна. За тебе Мишо! Свестен е, добър, неженен, без деца и издръжка! Печели като мен. Спокойна душа. Леко смахнат, ама с добра жена се оправя. Уверявам те!
Това шега ли е? отсече Валя.
Не е шега. Къщата и колата оставям на теб и Андрей. Гледай Мишо! Благодаря ти за всичко! Аз ще подам молбата.
Телефонът падна от ръката ѝ. А след нея, когато припадаше, Мишо я подхвана.
Значи не се шегува, рече той, кимайки към телефона. Беше включено на високоговорител.
Кой не се шегува?
Игор. Преди месец ми каза, че ме гласи за чудесна партия. Е, изпълни си думата
Валя не остана с Мишо. Нито пък сама. След време намери добър човек.
За бившия мъж не пожела и да чуе. Такова бягство от семейство не можа да му прости.
Особено със заместител на място! Като честна размяна на хора да останеш без думиОнова, което Валя си спомняше най-ясно от онова утро, беше как след целия хаос и шок, слънцето изгря обикновено, птиците си пееха, а кварталът миришеше на прясно кафе и препечен хляб. Тя седна на балкона, втренчена в празната чаша, и си помисли: Животът не пита, просто идва. И носи мъже на прага, доставя ги в чували от смях и неочаквани решения.
По-късно същия ден Андрей се обади. Гласът му леко заспал, но сигурен.
Мамо, всичко наред ли е? Сънувах, че ти пращат баща в кашон
Валя се разсмя. С такъв смях, че съседката в съседния балкон се подплаши и остави маркуча.
Всичко е наред, сине. Даже по-наред, отколкото си мислех.
Имаше загуба и безкрайност. Свободата бе дошла абсурдно, но бе дошла. Валя усети, че вече не е за никъде закъсняла. Домът ѝ бе тих, но пустотата не беше ужасна беше нещо ново, леко и искрящо по особен начин.
След време, когато понякога дочуваше кикот откъм офиса откъм улицата и дочуеше чуждите разкази за запомнящи се корпоративи, Валя само свиваше рамене и довършваше своята малка картина върху платното.
Сега вече тя сама избираше кой да прекрачи прага ѝ не по погрешка и не по доставка, а по свое собствено желание.
И ако някой ден животът пак решеше да ѝ сервира изненада посред нощ с викове, перуки и чужди хора, Валя щеше просто да отвори, да изгледа внимателно госта и да каже през смях:
Това ли сте ми приготвили този път? Добре дошли! Само дано сте донесли и кафе.
