Веднъж, по време на един от нашите уроци, учителката се държа направо отвратително.
Бяхме в един и същи клас с едно момче на име Петър. Абсолютно обикновен тип със среден успех, никакви специални таланти, но луда страст по компютърните игри. От време на време Петър участваше в онлайн състезания и дори печелеше награди. Майка му работеше като чистачка в нашето училище, а той й помагаше след часовете: разнасяше кофите с вода, миеше чиниите и търкаше пода. В началото всички го подиграваха, но изглежда изобщо не му пукаше. След време всички го оставиха на мира и почнахме да се отнасяме с него като с нормален човек.
Нашата класна, госпожа Николова, се ползваше с уважение, ама само сред отличниците. Останалите й викаха с всякакви цветисти прякори и не я долюбваха особено. Тя винаги разговаряше любезно с мен и с другите “примерни” ученици, а с Петър беше кът: той никога не си пишеше домашното и видимо се чувстваше не на място в нейно присъствие.
Един ден, по време на час, госпожа Николова се изцепи абсолютно грубо. Каза му: Цял живот ще миеш подове и чинии като майка си, за нещо друго и без това не ставаш.
Години по-късно, решихме с Петър да посетим нашата бивша класна, г-жа Николова. Още няколко познати от класа бяха там поканили я, макар вече да не ни беше учителка. Жената изглеждаше доста изненадана, но характерът ѝ изобщо не се беше променил. Веднага започна разпити за личния ни живот с типичния си контролиращ блясък в очите. Щом Петър се приближи, тя го захапа: С какво се занимаваш? Сигурно и ти някъде миеш подове? Петър невъзмутимо отвърна: Работя като чистач. Както си знаех доникъде не си я докарал!, подхвърли тя с усмивка, пълна със задоволство.
Всъщност имам собствена фирма, аз съм собственикът, каза Петър тихичко.
Лицето на госпожа Николова застина, а тя изглеждаше като човек, изгубил се в софийското метро. И това не беше краят на изненадите. Когато стана време да си тръгва, Петър повика личния си шофьор да я закара у дома с луксозен Мерцедес. Жената седна вътре с набръчкано чело, гледайки като буреносен облак изпод очилата С две думи не й беше ден.
