– Къде е твоята майка? – Каза ми да я чакам тук, но още не се е върнала Гарата беше пълна с хора. Някои се качваха на влака, други чакаха да пристигне. Малко момиченце наблюдаваше пътниците и шепнеше: „Мамо, къде си?“. Един мъж се приближи до детето, подаде ѝ вафла и попита: – Чие дете си ти? – На мама. – Имаш ли име? – Да! Аз съм Биляна. – Къде е майка ти? – Каза ми да я чакам тук, но още не се е върнала. От джобчето на палтенцето ѝ се подаваше сгънато листче. Мъжът го извади и прочете: „Щом четеш това, значи си добър човек. Дъщеря ми се казва Биляна. Родена е на 22 юни 2002 година. Доброволно оставям дъщеря си. Можеш да я осиновиш или да я заведеш в дом за деца. Моля за прошка. В живота се случват какви ли не неща.“ Мъжът свали каскета си и се почеса по темето. Заедно с момиченцето тръгнаха към полицейския участък. От шестнадесет години Биляна живее сама. Учи в университета и работи на половин работен ден, за да се справя. Никой не я осинови – цялото си детство прекара в дом за деца. Всички тези години бедното момиче мечтаеше да намери майка си. Тя не се сърдеше на своята майка, искаше само да я погледне в очите. Една приятелка ѝ предложи да се свърже с хора, които събират разделени семейства – имало такива предавания по телевизията. Първоначално на Биляна ѝ се стори глупаво, но после си каза, че няма какво да губи. Оставаше само да чака. И буквално шест месеца по-късно получи обаждане и я поканиха на снимки за предаването. Биляна скачаше от радост до тавана – надяваше се, че екипът на предаването е намерил майка ѝ. Няколко месеца по-късно Биляна замина за София. С нея беше и най-добрата ѝ приятелка. За Биляна цялата телевизионна програма мина неусетно – нетърпеливо очакваше резултата. Чудеше се кой е отговорил на молбата ѝ. И тогава водещият каза: – Моля, да посрещнем Николай. На сцената излезе 10-годишно момче, което заяви, че е неин брат. Майка му разказвала, че има по-малка сестра Биляна, но я оставила в дом за деца. – С кого си дошъл? – попита водещата. – С моята баба. Майка ми почина миналата година. Бабата влезе в студиото, прегърна Биляна и прошепна: – Прости ми, дете мое. Никога вече няма да те изоставя!

– Къде е майка ти? Каза да я изчакам тук, но още не се е върнала.

Гарата беше пълна с хора. Някои се качваха във влака, други търпеливо чакаха следващия. Едно малко момиченце наблюдаваше лицата на пътниците, шепнейки: Майчице, къде си?

Един възрастен човек се приближи до момиченцето, подаде ѝ парченце локум и я попита:
Чие дете си ти?
На мама
Имаш ли име?
Да! Казвам се Божидара.
А къде е майка ти?
Каза ми да я чакам тук, но не се е върнала още.

От малкото джобче на Божидара се подаваше бележка. Мъжът я извади и зачете: Щом четеш това, ти си добър човек. Дъщеря ми се казва Божидара. Родена е на 22 юни 2002 г. Давам я по собствено желание. Можеш да я осиновиш или да я заведеш в дом за деца. Моля за прошка. В живота нищо не се знае.

Мъжът свали старата си капа, почеса се по тила, и заедно с момиченцето тръгнаха към участъка.

Изминаха вече шестнадесет години, откакто Божидара живее сама. Следва в университета в София и работи почасово, за да се справя както може. Никой никога не я осинови цялото ѝ детство мина в дома за сираци. През всичките тези години бедната девойка тайно копнееше някой ден да открие майка си.

Божидара никога не таеше гняв към майка си мечтаеше единствено да я погледне в очите. Веднъж приятелката ѝ Сийка я посъветва да опита да намери своята майка чрез хора, които събират разделени семейства в телевизията често има такива предавания. В началото идеята ѝ се стори нелепа, но скоро осъзна, че нищо не губи така или иначе.

Не ѝ оставаше друго, освен да чака. Точно шест месеца по-късно ѝ се обадиха по телефона и я поканиха на снимки за предаване. Божидара подскочи от щастие беше убедена, че хората от екипа са открили нейната майка.

След още няколко месеца Божидара потегли към София, а с нея дойде и най-добрата ѝ приятелка, Сийка.

За Божидара цялото предаване премина като един миг очакваше с нетърпение какъв ще е резултатът. Гадаеше кой е откликнал на нейната молба. Тогава водещата обяви:
Моля, нека заповяда Георги.

На сцената излезе десетгодишно момче нейният брат. Майка му често му говорела за по-малката си сестра Божидара, но разказвала, че я е оставила в сиропиталище.

С кого дойде, мило дете? попита водещата.
С баба ми. Мама почина миналата година.

Бабата пристъпи на сцената, прегърна Божидара и тихо ѝ прошепна:
Прости ми, чедо мое. Повече никога няма да те оставя!