Заклета приятелка
Примери, в които мъжът си тръгва при най-добрата приятелка на жена си, у нас има безброй. И в българската действителност всеки може да го обясни познато, близко, почти родно. Тази приятелка влиза в твоя дом сякаш е част от фамилията, познава всяко кътче, знае как си пиете кафето, кога празнувате имените дни и кой какви туршии обича. Познава вкусовете на съпруга ти по-добре от повечето ти роднини.
Макар че сте съвсем различни, нещо ви е държало години наред една до друга. Точно това нещо често стига за да развее твоят любим човек семейното знаме и да поеме по нова пътека, водена от странно доверие и подозрителен уют.
Такова нещо и на мен ми се случи…
…Калина бивша съученичка от гимназията. Години наред неизменен гост у дома, споделяхме всичко от ученически мъки до мечтите, които идват след поглед в залезите над Витоша. Не я възприемах като разделителка. За съжаление…
Веднъж каза:
Твоят Румен изобщо не ме привлича така, като мъж!
Аз се смях:
Е, поне това!
Ожених се на 17, а Румен беше на 19. Всички статистики пищяха, че рано сключените бракове не изкарват дълго, но тогава вярвахме, че ще си вървим заедно чак до житните старини, седемдесет лета напред. Момчешка глупост, зелени години…
Калина все по-често навестяваше къщата ни. Виждаше ме как плувам в семейно щастие родих две деца, зимите прехвърчаха една след друга, а тя оставаше сама. Имаше си дребни романи, но сватосванията се разпадаха като керемиди по стар покрив. Все нещо ѝ пречеше да стане булка.
Така си беше почти член на нашето семейство винаги идваше излъскана, накипрена, с червило ярко като фасадата на стария театър, лак по ноктите и рокля с омайващо деколте. Срещу нея аз с престилка, черпак и прахосмукачка в ръка. Тогава даже не ми правеше впечатление така просто беше устроен животът. Мама ме предупреждаваше:
Калина ти завижда. Внимавай. Неженените приятелки са като буре с барут само чакаш кога ще гръмне!
Аз махвах с ръка:
Какво пък да ми завижда? На коя работа и буйни деца ще гледа?
Но майка ми беше права, както винаги…
С времето, Румен започваше да нервничи, когато Калина се появява. Отиваше в другата стая. Реших, че просто му е омръзнало да слуша нашите женски приказки и намалих гостуванията. Но после прозрях иначе: мъжът ми вече беше омаян от Калина. И всяка нейна визита беше за него мъчение, както казват селските жени “най-хубавото прасе е чуждото”.
Едно лято заминахме с децата на море златист пясък и разкази при залез, а Румен обеща да боядиса кухнята. При връщането… всичко бе занемарено лимоновият дръвчец на прозореца вече беше рехав, оголен; ремонт никакъв. По перваза между пожълтелите листа… видях тубичка от ярко червено червило! Знаех добре чия е Калина! В този миг усетих устоите да ми се разклащат. Седнах и не можех да повярвам. След като познах действителността, тръгнах към дома на Калина с надеждата да е просто нелепо недоразумение. Надявах се да се разсмее Шега, бе, Мария!. Но не…
Когато отвори, дори не ме покани да вляза.
Може ли да ми обясниш каква работа има твоето червило у нас? попитах.
Още ли не си разбрала? С Румен се обичаме. Отдавна каза спокойно Калина, най-добрата ми приятелка.
Тръгнах си, залитайки. Мислех си как Калина е позвънила, Румен е отворил, тя разбрала, че е сам, казала колко по-мъжествен е с тази небръсната брада; милвала го по бузата, той поел ръката ѝ, целунал… Тези картини ме караха да се задушавам.
Какво да правя? Отиват си и от лоши, и от добри съпруги. И венчило да имаш, пак не е застраховка. Мъжът винаги търси нова река. Чуждата жена изглежда като бяла лебедка, докато у дома, своята коприва и чер пелин. Най-тежко е, когато твоят умник се залюби с близка, заклета приятелка.
Един ден минах покрай Юлия, приятелка от детството. Омъжи се късно на 28 и роди син. Мъжът ѝ го гледаше като око на челото, ама беше голям ходжа ходеше, връщаше се, пак си тръгваше. Юлия години наред го търпеше. Издържаше и шиеше майсторка кърпачка, винаги имаше поръчки. Срещахме се рядко. Все я питах:
Юлия, не излизаш ли втори път замуж?
Тя усмивка:
Не, и не искам…
Но този път, на същия въпрос, се усмихна още по-широко:
Моят Данчо се върна! Представяш ли си? Захвърлил всичките си любови и дойде при мен! След шестнадесет зими! Прибрах го. На кого е нужен сега? Пък и аз не съм на опашка. Най-важно е да има семейство, да има кой да ти подаде чаша вода накрая. Не ни трябват луди страсти и захаросани сополи.
Може и да е права Юлия вече седем години са неразделни.
Миналото е като разлят дъжд; не се прибира в шишето, а съсипаното приятелство не се закърпва.
Вече имам втори съпруг и една дълбокоомъжена приятелка достатъчно ми е. Румен и Калина се разпиляха за година и Румен се озова до друга жена, с която и досега живее на спокойствие.
Без приятелки не можем за душата трябват женски приказки и неделни обеди, но трябва да избираш с ум и око. Прецеждай историите си за своето щастие иначе бедата ще те намери…
Калина така и не си намери семейство. Денят ѝ минава сама като сянка по стените у дома.
