Ти само дишай… – О, Боже, откъде я намери тази мома? Половината къща тежи! Не разбирам те, Олег. Истински мърляк – ни хубост, ни стойка. Какво си намерил в нея? Мамо, кажи му нещо! — възмущаваше се нонстоп Лена. – Я стига, Лена, успокой се. Това си е изборът на брат ти. На Олег му предстои да живее с нея – нека си се оправя с булката си – погледна го въпросително Анна Викторовна. – Казахте ли си всичко? Ами, аз ще се оженя за Таня. И то наесен ще си имаме бебе. Приключихме, дами, дебатите свършват! – излезе от стаята Олег. …Олег вече бе бил женен. За хубавица. Дъщеря му остана от първия брак. Обичаше жена си до полуда, но тъщата направи всичко възможно да им разруши любовта. Олег бе принуден да си тръгне. После тръгна по лош път – пиене, скандали, авантюри… …И изневиделица се появи Таня. Срещнаха се на купон. Таня веднага го хареса – чаровен, едър, приказлив и с прекрасно чувство за хумор. Само той можеше така бързо да я разсмее. Таня беше учителка по алгебра в местното училище, живееше при родителите си. Беше на 24, когато срещна Олег. Понякога виждаш някого и веднага разбираш – това е. Без причина, просто заради самото му съществуване. Твоят човек, сродна душа, сякаш го познаваш от хиляда години. Така стана с Таня. Олег онази вечер дори не я забеляза – първо, беше порядъчно пиян; второ, Таня определено не беше негов тип; трето, беше се заклел, че повече никога няма да стъпи в брак. Обаче на партито беше и Ема – истинска фурия. Олег веднага я заговори, изолира се с нея в кухнята, накрая излязоха заедно двамата. С Ема беше буря – всичко му пасваше при нея, жена-искрица. Запозна я със сестра си Лена. – Красива, ама за семейство не става – отсече Лена. – Знам, – каза Олег. Ема го напусна заради друг. Олег не скърби – просто го прие. …Таня имаше своя момент – Олег беше свободен. Покани го на среща и макар не веднага, той прие. Показа го на мама и тате – харесаха го. Започна се… Олег бе обгрижван както никога. Таня летеше около него, всяко негово желание бе закон. След половин година трябваше да запознае майка си и сестра си с бъдещата булка. – Обичаш ли я наистина, Олежка? – попита майка му. – Не. Някога обичах… Ти знаеш, мамо. Това боли. За мен стига, че Таня ме обича полудяло – замисли се Олег. – Ще издържиш ли, синко, с жена, която не обичаш? Ще свикнеш ли? – Анна Викторовна изтри сълза. – Ще видим, – отвърна уклончиво Олег. …Весела сватба в дома на булката. – Живейте, обичайте се, ако се скарате – веднага се сдобрявайте, младоженци, – напътства тъщата. …Караха се, не се сдобряваха. Олег захвана пак да си пийва и се върна при родителите си. Анна Викторовна поклати глава, но нищо не каза. Таня се върна при него: – Какво си мислиш, Олеге? Връщай се! Няма да те дам на никого! Той се върна. …Роди се синът. Грижи, бъркотия, животът се завъртя… Олег все повече се привързваше към това топло семейство – тъстът и тъщата го заобикнаха с цялото си сърце. Най-хубавото беше за него – от работа като се прибереше, всички на пръсти ходеха, само да почине. Често му подаряваха разни глезотии… Никога не ги обиди, уважаваше ги. Всичко вкъщи вършеше. Казваше и само „Танюшка“ на Таня. Обожаваше сина си. …Минаха двадесет и пет години като един миг… Родителите остаряха и често боледуваха. Прекарваха повече време по поликлиники. – Олежка, отиди и ти веднъж на лекар, провери се, – съветва Таня. – Щом казваш, Танюшке… – отговаря. …Все бързаше Олег – да сложи нова ограда, да ремонтира къщата, да се грижи за градината. Все бързаше… …Дойде „Бърза помощ“. – Вече не може да се помогне. Внезапна смърт… На Таня свят и се завъртя. Припадна. Лекарите я съживиха. – Как така? Олег мина преди дни всички доктори – „здрав“ казаха. А после… просто падна… Безсмислица! Не вярвам!!! — извика Таня. Старите родители стояха отстрани в покруса. – Ние, старите, трябваше първи да си идем… Защо такава несправедливост? – майката на Таня се разплака. – Олежка! Моят живот! Само дишай, само дишай!… – Таня се хвърли към безжизнения съпруг. …Погребаха го. …След два месеца умря бащата на Таня. Преди да почине, едва шепнеше: – Олежка, вземи ме при себе си! Още след месец – и майката на Таня. …След половин година Таня продаде къщата. Не можа да издържи да живее там. Купи си малко апартаментче. Омъжи сина. …Седем години вдовица, призна се на Лена – сестрата на Олег: – Ленче, такъв съпруг като Олежка няма да намериш другаде… Ад преживях без него. Не го опазих… Поръча на сина си – до баща му да я погребат. Колко боли и колко е пусто без любимия… А времето не лекува, вярвай ми, Ленче…

ТИ САМО ДИШАЙ…

О, Боже… И откъде я изрови тази, бе? Тя тежи цял кюп! Не те разбирам, Благо. Истинска тромава мома! Защо ти трябва такава? Мама, кажи му и ти нещо! Мария сипеше упреци един след друг.
Стига, Мария, кротко. Това е изборът на брат ти. Благо ще си живее с нея, нека си носи кръста със своята годеница Елена Петрова погледна с въпросителен поглед към сина си.
Казахте ли си всичко? Тъй да знаете, ще се женя за Ралица. Още повече, есента чакаме дете. Край, госпожи, спорът е приключен Благо излезе от стаята.

…Някога Благо беше вече женен. За чудна хубавица. Остана му дъщеря от този брак. Обичаше я до забрава, ама изглежда, не беше за нея. Тъщата му направи живота черен направи всичко, за да ги раздели. Благо си тръгна с празни ръце.
Тогава се отдаде на всякакви глупости. Пиеше, биеше се, сменяше жени…

…И изведнъж, ей я Ралица. Запознаха се на обща сбирка. Ралица веднага хареса Благо. Приветлив, висок, разговорлив, с чувство за хумор, дето само той умее. Никой не разсмиваше Ралица така.

Ралица учителствуваше по математика в Сопот. Живееше с родителите си. На 24 години беше, щом срещна Благо.
Понякога се случва поглеждаш някой и знаеш, че си го обичал от векове. Безпричинно, просто защото е до теб. Душата ти го разпознава. За Ралица това беше Благо.

Благо, в онази вечер, изобщо не я удостои с внимание. Първо, беше порядъчно почерпен. Второ, Ралица не бе неговият тип. А и бе се отказал завинаги от браковете: На мен ми стига! До тук с женитбите! казваше на приятелите.
В компанията тогава беше и Виолета. Красива и напета. Благо я заговори бодро, увлече я и се отделиха на терасата. После двамата изчезнаха заедно хванати за ръка.

…С Виолета бе хубаво. На Благо всичко му харесваше в нея. Пламтеше от радост край нея, а мъжете следяха с въздишка след нея.
Запозна я със сестра си Мария.
Красива е, ама не е за дом и семейство отсече Мария.
Знам отговори Благо.
Виолета си намери друг. Благо не страда особено знаеше, че тя не бе за него, и лесно я пусна.

…Ралица дочака своя миг. Благо бе свободен настъпи време за действие.
Покани го на среща. Прие не веднага, но накрая се нави.
Заведе го у тях, при родителите си. И мама, и тате го одобриха напълно.
Завъртя се колелото…

Благо беше буквално обсипан от внимание и грижа. Ралица го обичаше като малко дете, угаждаше на всяка прищявка.
След половин година реши да запознае мама и Мария със своята годеница Ралица.
А обичаш ли я, Благо? попита майка му.
Не. Някога обичах… Ти знаеш, мамо. Боли. Но ми стига, че Ралица ме обича истински замисли се Благо.
Лесно ли ще ти е с човек, когото не обичаш? попита Елена Петрова, бършейки сълзите си.
Ще поживеем, ще видим отвърна уклончиво Благо.

…Сватбата се изшумя в дома на булката.
Живейте в разбирателство, деца! Карайте се, ама знайте да се сдобрявате! пожела тъщата.
…Благо и Ралица се караха, не се сдобрявали. Благо започна да пие, върна се при майка си.
Елена Петрова само поклати глава, но нищо не каза.
Ралица дотича веднага при него:
Благо, недей! Връщай се! Никому няма да те дам!
Върна се.

…Роди им се син.
Грижи… животът дойде с буря…
Благо малко по малко се привърза към това топло семейство.
Тъстът и тъщата го обикнаха като свой син.
Най-доброто за него. Вечер се връща от работа всички стъпват на пръсти, за да си почине.
Често му купуваха нови дрехи…
Благо никога не нагруби родителите на Ралица. Уважаваше ги.
Взе цялата къщна работа на себе си.
Наричаше жена си Ралче винаги така.
Сина си обожаваше.

…Префучаха двайсет и пет години брачен живот като миг…
Родителите вече много стари. Все по-често боледуваха, висеше се по поликлиники и болници.
Благо, и ти да идеш веднъж да се прегледаш! Не си вече момче настояваше Ралица.
Както речеш, Ралче… усмихваше се Благо.
…Бързаше да смени оградата, да оправи керемидите, да изчисти двора. Все бързаше…

…Дойде “Бърза помощ”.
За жалост, нищо не можем да направим. Внезапна смърт…
Земята се срина под краката на Ралица. Падна без съзнание.
Лекарите я върнаха към живот.
Как така? Благо обиколи всичките доктори… “Здрав си!”, казаха. А сега изведнъж… Не го проумявам! НЕ ВЯРВАМ! проплака Ралица.
Старите родители мълчаливо стояха в ъгъла.
Ние, старците, трябваше да си отидем, не той! мама на Ралица се разрида.
Благо, ти беше моя свят! Само дишай… хвърли се Ралица до безжизненото му тяло.
…Погребаха го.

…След два месеца почина бащата на Ралица.
В последния си миг стенеше:
Благо, вземи ме при себе си!
Още месец след това почина майката на Ралица.

…След шест месеца Ралица продаде къщата.
Не можа да остане там. Взе си скромно апартаментче, ожени сина.
…Споделяше на Мария, седем зими овдовяла:
Мария, такъв мъж като Благо трудно се намира… Ад преживях, когато го загубих. Не го опазих…
Сина накара до Благо да я погребат.
Как боли и парещо горчи без любимия…
А времето не лекува, Марийче. Повярвай…