Още не се беше прибрал. Напоследък имаше прекалено много работа и започна да остава до късно. София сложи децата да спят и отиде в кухнята да си направи чаша чай. Фернандо още не се беше прибрал. През последните месеци работеше много и често си тръгваше последен. София съжаляваше за умората на мъжа си и се опитваше да го предпази от домашните грижи, понеже той беше единственият издръжник в семейството. След сватбата решиха, че София ще се грижи за дома и бъдещите деца, а Фернандо ще осигурява семейството финансово. Родиха се три деца едно след друго. Фернандо беше щастлив с всяко от тях и казваше, че няма да се спре дотук. Въпреки това София беше изтощена от непрестанните грижи и реши да забави темпото и повече деца да не планират поне засега. Фернандо се прибра след полунощ, малко приповдигнат. На въпроса ѝ, той отговори: — Софке, с колегите се бяхме затрупали с работа и решихме да се поразтоварим малко. — Ох, бедния ми! — усмихна се София. — Я да ти направя нещо за хапване! — Няма нужда. Хапнахме разни мезета. По-добре да си лягам. Наближаваше Денят на майката и София, като помоли майка си да гледа децата, отиде в мола. Искаше този път да празнуват по особено — с романтична вечеря само двамата. Майка ѝ прие децата у дома. Освен подаръци и храна, София реши да си купи нещо за себе си. Не беше си взимала нищо отдавна, а и я беше срам да иска пари от Фернандо за нови дрехи, тъй като нямаше повод да ги облича. Последният й комплект беше удобен за вкъщи, но не пасваше на вечерята която планираше. Влезе в любим магазин и си избра няколко рокли. Докато обличаше втората, чу познатия глас на Фернандо от съседната пробна: — Ммм, вече искам да ти го съблека! Последва женски смях: — Прояви малко търпение, пакостник! По-добре избери нещо на жена си. — Защо? Тя е заровена в децата и им е все едно с какво е облечена, стига да ги храни и гледа. Ще ѝ купя кафе машина или блендер и това ще я зарадва най-много! София се почувства като залята с кофа студена вода. Без да издаде звук, завърши пробването — понеже ясно чуваше разговора през стената на пробните. — Ами ако те пита къде си изхарчил толкова? Кафе машината или блендерът не струват чак толкова… — пак се засмя жената. — Защо трябва да давам отчет как харча МОИТЕ пари? Аз работя, а тя си седи вкъщи и си прави кефа! Давам ѝ за домакинството и това й стига. Трябва да е благодарна! Очевидно пробването свърши и гласовете се отдалечиха. София надникна предпазливо. Там, на касата, стоеше Фернандо с една руса жена, плащаше покупките й. Целуна я по устните, без да се интересува от неодобрителния поглед на продавачката. — Добре ли сте? — попита продавачката, забелязала, че София още е в пробната, седнала безмълвна. — Да, всичко е наред! — отвърна прибързано и подаде роклите на продавачката. — Вземам ги всичките. Вкъщи, след като изпрати майка си и сложи децата да спят за следобеден сън, София остана дълго замислена. Не очакваше такава измяна от Фернандо. Повече от изневярата я болеше, че мъжът й пренебрегва целия й труд за семейството. Искаше да хване децата и да подаде молба за развод веднага, но се насили да се успокои и да помисли разумно. “Ще поискам развод и той ще си отиде с онази руса, ще остави децата без доходи. А издръжката? Ще получавам стотинки… С какво ще живеем после?” — мислеше си тя. Тази нощ Фернандо не остана до късно на “работа”. “Насити се следобед”, помисли си София безчувствено. Чувствата й към него бяха угаснали — той беше вече непознат за нея. Единственото, от което се страхуваше, бе евентуалната му близост; не можеше да го допусне вече. Идеята й се струваше отвратителна. Но явно Фернандо бе получил желаното си от любовницата и не потърси вниманието на София. На следващия ден София изготви своето CV и го изпрати до няколко фирми и агенции. Остана й само да чака. Последваха тревожни дни, всяка сутрин започваше с проверка на имейла. Най-сетне, получи покана за интервю в голяма софийска компания. Когато разбра коя е — се оказа фирмата, където работи самият Фернандо. След дълго обмисляне, София реши да отиде. Помоли майка си отново да вземе децата и тръгна към интервюто. Почти два часа разговаря с управителите на компанията и накрая получи добър пост с гъвкаво работно време. Поне първоначално заплатата не бе висока, но достатъчна, за да се издържа с децата. София се прибра сияеща. Майка й, като видя щастието й, я разпита веднага. — Мамо, Фернандо ми изневерява! — изненада я София с облекчен тон и усмивка. Майката беше убедена, че дъщеря й бълнува и я настани на дивана, за да я успокои. — София, какво говориш? Фернандо изневерява? Та той е все на работа! — Не работи, а е при любовницата си! — София разказа всичко, което бе чула в пробната. След като изслуша историята, майка й попита: — А сега какво ще правиш? — Ще се разведа! И работа си намерих с гъвкаво работно време. Скоро ще запиша децата на детска, а като всички започнат, ще работя на пълно работно време. — Върви, дете! Аз няма да те спра. Такова предателство не се прощава. И вече не те уважава. За децата ще помагам. — Благодаря ти, мамо! — София я прегърна със сълзи на очи. На 7 март отново Фернандо се прибра късно. София не го попита нищо, а той – изненадан от безразличието й – започна да се оправдава: — Софке, пак бяхме до късно с колегите по работа… — Но София го прекъсна и му показа, че е време за сън. На следващата сутрин, докато даваше закуска на децата, Фернандо се появи с подарък — блендер. – Ето, любов моя, да ти е по-лесно у дома. – Опита да я целуне, но София го отблъсна, изправи се и без да погледне подаръка, тръгна към антрето. – И аз имам подарък за теб. Учуден, Фернандо с кутията в ръка я последва до коридора. Там стояха две големи куфара. – Подавам молба за развод! Вече не трябва да измисляш оправдания. Време е да си отидеш! – Откъде разбра? – измърмори смаян Фернандо. – В пробната, когато избираше подарък на русата. И този блендер можеш да ѝ го занесеш – на мен вече не ми трябва. Фернандо избухна: – Яд ли те е, че имам друга? Красива, поддържана, за разлика от теб! Ти забрави какво е грим, свикна само с децата, а аз ти осигурявах всичко. Да не съм виновен, че харча МНОГОТО си пари за когото си искам! Просто те е яд, че ги давам на друга – егоистка! – Не ме е яд – каза спокойно София. – Време е да вървиш. На следващия ден София подаде молба за развод и издръжка за децата. След седмица някой звънна на вратата – беше свекърва й, разярена: – Меркантилна! Изгони Фернандо и сега го доиш за пари! Не трябва да дава издръжка! Не си длъжна да му взимаш нищо! – Той не плаща на мен, а на децата си, които сам искаше. Ако парите не стигат за любовницата ти, това не е мой проблем! Тези деца са и негови. – Без парите му как ще оцелееш? Родиш деца, та да живееш на чужд гръб! Скоро ще поиска да му намалят осигуровките и ще ти дават трохи! Ще се върнеш да се молиш! – Не вярвам – студено кимна София. – Вън от къщата ми, преди да извикам полицията! Свекървата напсува и излезе. Няколко месеца по-късно и трите деца тръгнаха на детска. Месец след най-малкия, София започна на пълно работно време. – Здрасти! – чу познатия глас до бюрото си. – Може ли да поговорим? – Съжалявам, Фернандо, имам много работа – отговори тя, без да вдига глава. – Да обядваме заедно? – Не, Фернандо. Вече няма какво да си кажем и няма да обядваме заедно.