Труден избор
Гергана Маркова, по прякор Графинята, седеше с пудела Гошко в скута си и лаптопа пред нея. Ровеше в Skyscanner за полети до Варна.
Дали няма да намеря изгодни билети за тези дати и всичко ще се реши от само себе си? малко малодушно си мислеше тя.
Гошко, усетил настроението ѝ с кучешката си душа, вдигна глава и я близна по ръката.
Я гледай ти, и ти разбираш, че няма да стане толкова лесно тъжно се усмихна Гергана.
Светльо мъжът на бившата ѝ приятелка Цветелина, с която не си бяха говорили от поне десет години решил да я изненада за юбилея, като събере всичките ѝ приятели. Гергана подозираше, че Цветелина не е била особено съгласна с този план.
Какво да прави? Да ходи ли, да не ходи ли? Ще ѝ се зарадват ли или ще се направят, че е просто сервитьорката?
Мирослав, мъжът на Гергана, беше категорично против:
Защо ти е това? Тя е празна клюкарка. Аз съм давал всичко от себе си, посрещах ги като царе още преди да се преместиш при мен, опитвах се да оставя добро впечатление, а тя така постъпи с теб прекъсваше всякакъв опит за разговор.
Докато чакаше страницата да зареди, Гергана огледа стаята и погледът ѝ се спря на глинена фигурка, която някога Цветелина ѝ беше подарила. Присви я сърцето.
Бяха пристигнали в София в края на втората вълна на преселенията. Заедно посещаваха курсове по език, празнуваха именни дни, водеха децата по едни и същи лагери. Часове наред си бъбреха край басейна на кооперацията, обсъждаха книги и филми, споделяха мисли и тревоги. Дружбата им тогава изглеждаше вечна.
Гергана беше лекувала родителите на Цветелина, че дори и самата нея хванеше ли грип или я болеше глава, първо тичаха при нея.
После тя по невнимание написала съобщение, което попаднало при Цветелина вместо при тяхна обща приятелка: Сега не мога, цвети ми надува главата с новите си рокли.
Честно казано клюкарстването не беше правилно, и Гергана го знаеше. Но пък беше вярно Цветелина си умираше за маркови дрехи. А истината именно изгори тази връзка. Искала е просто да се оплаче леко и… Цветелина сама го видяла. След това разговорът прекъснат. На следващия ден студен SMS: Няма нужда от такава приятелка. Край.
Минаха години. И ето покана за юбилея!
Нощем Гергана премисляше плюсовете и минусите. Въртеше се, въздишаше, не даваше покой ни на Мирослав, ни на Гошко.
Спри вече ядосваше се мъжът ѝ.
Пробва няколко пъти да напише отговор на Светльо, но все го изтриваше.
В прозореца на лаптопа присветваше полет Мюнхен Варна.
Да резервирам сега?
Гергана застина с пръст на мишката.
Искаш ли заминавай каза Мирослав на сутринта. Но не очаквай от мен съжаление или да те водя.
И не искам тихо отговори Гергана.
После да не казваш, че си съжалила.
Може. Или не но по-добре да не се кахъря, че не съм пробвала.
И все пак замина.
Полетът закъсня, изпусна си връзката, а роклята ѝ отиде в другия край на света със загубения багаж. В хотела изведнъж се оказа, че резервацията някак не я намират, а свободни места няма. Усмихнато момче на рецепцията ѝ подаде лист със списък на околните хотели.
Благодаря въздъхна Гергана изморено и разочаровано. Един нещастен ден до другия.
С изстинало кафе и този списък се сети за Лора приятелка от университета. И Лора, за изненада, веднага отвърна: Ела, имам свободна стая. И рокля ще ти намеря.
На следващия ден вече пътуваха към голф-клуба, където щеше да е празненството. Лора бодро я окуражи:
Влизаш като гостенка, не като сянка от миналото. Гръб изправен!
Купонът беше луксозен: шатри, шампанско, гостенки с приличащи си муцуни. Никъде не видя стари приятели. Само чужди, наглед успешни, загорели и усмихнати хора.
Светльо пръв се спусна към нея, прегърна я засрамено:
Радвам се, че дойде. Извинявай… исках просто да те види.
После се появи Цветелина. В дизайнерска рокля, с прическа за списание и празен поглед.
Гергана. Неочаквано каза тя, едва извивайки устни. Забавлявай се изфъфли и се отдалечи.
После, по време на тоста, Цветелина взе чаша мартини, отпи, сложи голяма зелена маслина и внезапно се задави. Лицето ѝ почервеня, очите се разшириха, ръцете ѝ хванаха гърлото.
Тя посинява! Извикайте Бърза помощ! изкрещя Светльо.
Но Гергана вече беше до нея.
Действаше съвсем уверено, посред чужда рокля и токчета: правилна поза, рязко стискане с ръце нагоре и навътре. Хаймлиховият похват подейства маслината изхвръкна, Цветелина се разрида и пое дълбоко въздух.
Линейката дойде след петнайсет минути, но не беше нужна.
Благодаря без да я поглежда, каза юбилярката.
Няма за какво усмихна се Гергана Радвам се, че не дойдох напразно.
На път за дома, на летището, тя усещаше облекчение.
Не защото всичко свърши.
А защото всичко си дойде на мястото.
Тази приятелство беше отишло отдавна. Това бяха официалните погребения без слова, но с яснота.
Мирослав я посрещна до изхода. Гошко щеше да се пръсне от щастие.
И, как мина всичко? попита Мирослав.
Смесено. Но реших въпроса.
Осрами ли се?
Не. Май повече тя.
И?
Не ми се ходи повече натам.
Той хвана чантата ѝ. Тя го хвана под ръка.
И си тръгнаха заедно към вкъщи.
