Никога не те обичах призна се бившата ми жена, гледайки ме презирателно в очите.
Подозирах, Елена. Усещах го отвърнах спокойно.
Странен си. Удовлетворяваше ли те едностранчната любов? Не разбирам продължи тя.
Обичах те и обичам. Прости, че те накарах да страдаш. Живееше с мъж, който мразиш. Аз пък бях щастлив с теб в гърлото ми се надигна горчив ком.
Щастлив с кучка? учудено се усмихна Елена.
Стига. Сбогом. Идвай да виждаш Бориса станах рязко от пейката и си тръгнах.
Срещата в парка се случи след развода с Елена, бившата ми съпруга.
Преди нея имах много кандидатки за женитба, но всички бяха някакви временни, без следа. Срещата с Елена обърна живота ми с главата надолу. Влюбих се веднага и безвъзвратно.
Вървях напред, без да се интересувам какво мисли тя. А трябваше
Започнахме да се готвим за сватбата. Булката беше с десет години по-млада. Мисля, Елена дори не осъзна как се омъжи. Аз пък исках да викам на всички:
Вижте каква страхотна булка имам!
Сватбата беше шумна, пълна с хора и веселие. Поканних всички роднини, дори онези, с които бях в разправия. Прощавам всичко в името на щастието ми, мислех си. А щастието тогава беше само на осемнадесет глупаво момиче, но прекрасно до зашеметяване.
Обичаш ли ме, Георги? питашеше младата ми съпруга.
Разбира се, скъпа! Ти си въздухът, светлината, животът ми! възторжавах се.
Дори не ми мина през ума да я питам: А ти какво чувстваш? Какво значение имаше? Аз я обичах, бях щастлив с нея. Какво още?
Може би се страхувах да задам този въпрос. Ами ако свие рамене и каже: Не знам дали те обичам
Правях всичко за Елена. Обличах я в скъпи марки, осигурявах козметик, фризьор, масажист. Изпълнявах всеки каприз мигновено.
Купих и на тъщата (упорита жена) апартамент. Всяка година мама почиваше в морски курорт.
Тя не спираше да ме предупреждаваше:
Зет, имаш млада жена! Гледай да не ти я откраднат. Пази Елена.
Аз я пазх, ценях, грижех се за нея.
Елена цъфтяше, преминаваше грациозно в зрелостта, караше мъжете да се обръщат след нея. Като мъж, това внимание ми ласкаеше.
…Роди ни се синът Борис.
Веднага забелязах отношението на Елена към бебето просто го нямаше. Борис преместихме при тъщата. Елена не изпитваше любов към него, дори не го забелязваше.
Болно ми беше за детето. Най-близкият човек го отхвърли.
Тъщата обожаваше Борис. Пое всички грижи за него. Аз само носех пари.
Когато Борис порасна, започнах да се занимавам с него. Тъщата се съпротивляваше:
Защо ви е? Можете да си направите още. Борис е моята радост. Не ми го взимайте.
Елена така и не прояви любов към сина си. Не се опита да го върне в нашия дом. Всичко й беше удобно детето под грижите на баба, без проблеми.
…Един ден Елена се влюби до уши.
Често й давах служебната кола, а с нея и шофьора. В него се влюби жена ми. Първо мислех, че ще мине, че ще дойде с повинна глава. Но не…
Историята се проточи.
Шофьорът, Росен, не искаше да споделя Елена с никого дори с мъжа ѝ, тоест с мен. Постави условие: Аз или никой.
Елена трябваше да избира финансово благополучие или избухнала страст. Колебаеше се, лъжеше ме, лъжеше сама себе си. Но не можеш да седиш на два стола. Рано или късно трябва да избереш.
Уволних Росен и му казах:
Елена е птичка със скъпо оперение. Ако отлети, няма да усетиш. Ще можеш ли да я издържаш?
При теб си играеше, при мен няма да я носи. Ще и подрежа крилцата отвърна той.
Тогава се срещнахме с Елена на пейката в парка и чух признанието ѝ. Никога не ме е обичала. Търпела ме, ядосваше се, мразеше ме.
…Елена се омъжи за Росен и роди дъщеря. Росен често я бие, не винаги е трезвен, финансово е нестабилен. Но тя го обича страстно. В подутите ѝ от сълзи очи се носи горчиво щастие.
Семейството им живее заедно с бившата ми тъща. В нейния апартамент. Аз и Борис сме им съседи.
…Как живеех без любимата си съпруга? СъществуВремето излекува раните, но споменът за Елена остана като белег в сърцето ми, докато един ден срещнах жена, която ме научи, че истинската любов не отнема, а дава.
