Марина се влюби в съпруга на приятелката си и животът ѝ се превърна в мъчение: мислите за него не й даваха мира нито денем, нито нощем. Защо изобщо трябваше да ходи на гости? Преди няколко години Марина реши, че тази дружба е излишна и постепенно спря да поддържа връзка. Но случайна среща на изложба съживи контактите и, от любопитство, Марина прие поканата за гости — и ето ти беля… Заспиваше с мисълта за него, а събудеше ли се — пак той й беше в главата. Как една обикновена, без особени таланти Валя успя да омае такъв мъж — вече съпруг? Успешен адвокат, с триетажна къща, няколко коли: джип — за лошо време, купе — за града, дълга лимузина — за семейни пътувания и малко червено ауди — за жена си. Как така се случи това? Валя видимо не пасва на неговия статут — тя е „никоя“, дори в университет не влезе, беше продавачка в магазин за обувки. Защо на Марина не ѝ върви, какво не е наред с нея? Само загубеняци около нея! Разбира се, искрено се радва за Валя, но повече кракът ѝ няма да стъпи там — иначе не би устояла и би започнала да съблазнява. Марина си спомни как като деца ѝ открадна гаджето, и си зададе въпроса — какъв е смисълът на всичко това? Днес е на прага на 30, работи администратор в банка, време е за брак, но подходящ кандидат няма никакъв. След години на откъсване Валя неочаквано я кани на гости — този път не в панелката, а в къща извън София, с прислуга и охрана. Марина е потресена… Невероятна история: Анатолий стъпва в локва, влиза в първия срещнат обувен бутик, Валя подбира обувките — влюбват се от пръв поглед. Но той? Марина винаги си е мечтала за такъв мъж — успешен, уравновесен, умен. „Принцовете“ се падат на други, а на нея… уж не глупава, има си двустаен апартамент, стабилен доход, грижи се за себе си. Защо готините мъже не я забелязват, а избират „нищо особено“? Валя отново я кани на гости — мъжът ѝ е в командировка, ще могат да си поговорят. Марина е на ръба дали да отиде — едно посещение беше достатъчно да разклати емоциите ѝ: неуправляемо влечение и любопитство как приятелката й е постигнала такъв брак. Интересът надделява и тя се решава на среща — може пък Анатолий да има някой свободен приятел. Двамата си говорят в просторната гостна, а по стените Валя е нарисувала замъци, дракони, принцеси — всичко като в приказка. Марина открива неочакван талант у Валя, а разговорите ги водят към детски спомени, разбити мечти и тайните как се печели достоен мъж. Валя разказва истинска история за тайна любов към съпругата на приятел… И накрая й разкрива — може би тайната да намериш точния човек е първо сам да станеш щастлива и вдъхновена, да обичаш себе си и живота си, за да може любовта да те открие, когато си готова.

Мария се влюби в мъжа на приятелката си и животът ѝ се превърна в мъчение. Мислите за него не ѝ даваха покой денем и нощем. Защо изобщо трябваше да ходи у тях? Преди няколко години Мария беше решила, че това приятелство вече ѝ е излишно и постепенно спря да се обажда на Велица. А ето ти сега случайно се засичат на изложба, разговарят приятно и Мария, подтикната от любопитство, се съгласи да гостува. И после…

Заспиваше с мисълта за него, събуждаше се пак той. Недоумяваше как така обикновената, нищо особено не можеща Велица, е успяла да се уреди с такъв мъж вече и съпруг? Успешен адвокат, собственик на триетажна къща малко извън София, няколко коли джип за опасни пътища, спортно купе за града, дълга лимузина за семейни разходки и една червена малка ауди за съпругата. Как стана това? На Мария ѝ изглеждаше, че Велица изобщо не му подхожда. Самата тя беше работила продавачка в обущарски магазин, а дори не беше кандидатствала в университет. А Мария с две стаи в своя апартамент, добра заплата в банка, поддържана, образована все й се струваше, че ѝ се падат само кофти мъже, а другите не заслужават нея. Беше щастлива донякъде за Велица, но в същото време реши повече няма да ѝ гостува. Иначе… просто ще ѝ бъде невъзможно да удържи себе си, усещаше как ще започне да прелъстява Атанас.

В мислите ѝ изплуваха минали детски дни как веднъж беше отбила момчето от Велица. Велица се беше върнала от пионерски лагер, където се беше сближила с Косьо симпатично, културно момче, което идваше на гости през уикендите, знаеше куп интересни истории. Хареса се на Мария, но тя не даваше никакви сигнали. Все пак беше “на Велито”. Или пък…? Започнаха да излизат тримата на кино, сладкарница, разходки покрай Перловска река, рожденни дни на съученици времето летеше леко и весело.

Един ден Косьо дойде в дома на Мария с кутия бонбони, цветя и предложение да се видят насаме.
Ами Велица? попита тя. Приятелка ми е, не е честно.
Ами какво? С нея сме просто приятели. Ти много ми харесваш.
Мария прие. Велица й беше сърдита два месеца, после просто дойде у тях и каза:
Благодаря, че ми “открадна” Косьо. Бях хлътнала по него, а ти ми показа що за човек е не си заслужава доверието.
А на мен можеш ли да имаш доверие? усмихна се Мария.
Велица се разсмя, не отвърна, но престана да ѝ се сърди. На Мария обаче й омръзна Косьо след шест месеца и му би шута, когато поредно избухна от ревност заради друг съученик. Но това вече беше друга епоха.

Сега Мария беше почти на трийсет, администратор в банка. Време й беше да се омъжи, но подходящ не се намираше. След гимназията с Велица се виждаха рядко, а последните години хич. И ето че Велица я кани отново но не в стария панелен блок, а в луксозна къща извън града, с домашна помощница, градинар и охрана. Шокът ѝ беше голям…

Атанас, мъжът на Велица, един ден нагазил в огромна софийска локва и му трябвали спешно нови обувки. Първият магазин на “Графа” бил именно магазинът, в който работела Велица. Тя му помогнала, той се влюбил. Че тя е хлътнала, ясно, ама той! Мария винаги си беше мечтала именно за такъв мъж уравновесен, успешен, образован… но “принцовете” винаги се падат на други. Самата Мария си имаше хубав апартамент, стабилна заплата и перфектен външен вид. И все пак свестните мъже сякаш не я забелязваха, докато избираха някакви странни.

Днес Велица отново ѝ беше звъннала да мине мъжът бил в командировка, щели да си поговорят насаме. Желаеше й се домът им я привличаше, но усещаше по-добре да не ходи. Един единствен път там, а ето я вече не знае какво да прави с тези емоции неудържим копнеж, примесен с любопитство: как Велица е постигнала такъв брак. Чудеше се, но любопитството наделя, реши да отиде, а и да попита може би има някой приятел на Атанас, свободен.

Седяха в хола. По стените картини, като от приказка дракони, замъци, принцеси оживяваха и създаваха магична атмосфера.
Кой рисува всичко това? попита Мария.
Аз, усмихна се Велица.
Мария беше не по-малко изненадана, отколкото при вида на къщата.
Не знаех, че рисуваш!
А ти не обичаше ли да рисуваш като малка? Доста добре ти се отдаваше. Странно, че избра икономика.
Мама твърдеше, че рисуването е загуба на време. Те ми избраха университета и работата. Понякога сякаш живея чужд живот.
Аз започнах насериозно, след като Тошко пожела да напусна работа и да се грижа повече за дома.
Кой?
А, Тошко е Атанас. Приятелите му са други хора. На мен там ми е скучно, ходя само по задължение. Обаче тези картини са оправданието ми да остана вкъщи.
Абе, бих се запознала с някой от вас… Имате ли необвързани?
Има един, ама… не знам дали ще ти хареса.
Защо?
Търси жена, която не гони пари. Но си има кусур като се напие, изчезва с дни.
Е, няма да му казваме, че…
До него постоянно се вият жени, но…
И?
Влюбен е в мен. Тошко му се подиграва. Онзи веднъж заяви: “Ако някога се разведете, аз ще се оженя за теб.”
Разкажи ми тайна, защо всички свестни мъже са луди по теб?
Няма тайна, Мария.
Тогава с мен какво не е наред? Винаги само неудачници се лепят!
Не знаеш кога ще срещнеш правилния човек.
На теб ти е лесно
Искаш ли да ти разкажа една истинска история за любовта?
Айде.
Млад мъж, клиент на магазина, идваше често, уж към затваряне, за да си поговори. Имаше нужда да се изповяда. Безумно се беше влюбил в жената на приятел. Тя от стар софийски род, дядо ѝ педагог, баща ѝ доктор на филологическите науки. А моят познат израсна в село: майка краварка, баща дребен земеделец. Момчето скита из улиците, пише стихове само за себе си, не особено талантливи, въодушевен от тази невъзможна любов. Никога не си позволи откровен интерес към жената, не искаше да подведе приятеля си. Зарови чувствата си дълбоко.
Защо ми го разказваш това? неспокойно се поинтересува Мария.
Ще разбереш сега. Прочел една теория: “Говорят, че любовта е неконтролируемо чувство, уж е невъзможно да ѝ се противостоиш. В действителност ако не я поливаш, избледнява или не пламва.” Затова той се хвърли в учене, езици, работа нова цел в живота. Пет години по-късно, разбрал, че тя е разведена, веднага предложил брак и тя го приела.
И какво?
Исках да кажа, че най-важно е да намериш нещо, което обичаш да правиш, което ти носи радост. Това придава смисъл на живота. А любовта идва, когато си готов.
Мислиш, че не съм готова А ти харесваше ли да работиш продавачка?
Много. Всеки ден различни хора. Чувстваш се магьосник, когато уцелиш желанията им.
Можеше ли наистина да уцелваш?
О, да! Представи си как грейват! Превръщаш се в магьосник. Хората идваха от всички части на София само заради мен. Знаеха по-добре да не купят нищо, отколкото грешен продукт.
Нямаше ли върнати стоки?
Ако слушаш какво наистина искат, няма нужда да връщат.
Хайде, ела да ти покажа ателието си.
Качиха се на мансардата. Работилницата бе идеална за творене платна, листове, десетки четки, маси. Мария усети тръпка, докосна я забравеното вдъхновение. Явно имаше нещо специално във Велица можеше да вдъхва живот.
Може ли да порисувам?
Велица сложи едър бял лист на статива.
С какви бои искаш?
С акварел.
Мария се отдаде на процеса, докато не се озова, че приключила върху платното се беше появила ваза с цветя, каквато бе видяла в артистично кафе преди години и навремето бе молила собственика да ѝ я продаде. Сега можеше да се любува на плода на собствените си ръце.
Уау! Трябва да се занимаваш с изкуство, изненада се Велица. Само виж как сияеш!
Велица щракна снимка на Мария край картината.
Ти си толкова красива, когато твориш. Не можах да не те снимам. Харесва ли ти работата в банката така, както рисуването?
Не.
Ей това е отговорът. Когато човек е щастлив, хората са привлечени от него и между тях рано или късно се появява истинската любов. Ти искаше рецепта за щастлив брак може би това е тя: първо намери щастието в себе си, после ще го споделиш и с някой друг.