Събрах децата и заминах при мама два часа преди полунощ всичко заради поредното изпълнение на съпруга си
Сигурна ли си, че салатата ще стигне? Нещо ми се вижда малко, само на дъното я има гласът на мъжа ми прозвуча с досада и лека обида, премесени с дъха на току-що сипания ракия.
Румяна не се обръщаше, кротко режеща свареното морковче на ситни кубчета. Имаше по-малко от четири часа до полунощ. Краката ѝ гудяха като че бе преползила цял Витоша, а пръстите ѝ вече не можеха да се отърват от мириса на червено цвекло и лук. Тя остави ножа на дъската и вдигна поглед към съпруга си.
Георги стоеше на прага на кухнята, облечен в чиста риза тази, която Румяна беше гладена още призори, жертвайки скъпоценни минути сън, и в панталоните си на ръб. В едната ръка държеше чаша коняк, макар гостите още да не бяха и тръгнали, и присвиваше очи към салатиерата.
Гошо, това е руската салата. Огромна купа руската салата. Три кила сложих, все пак, не ми разказвай за дъното тихо, едва сдържаща себе си, казва Румяна. По-добре нарежи хляб или виж децата как са. Мартин пак се дърпа със сестра си заради таблета. Чувам как крещят.
Ами, знаеш, че не ми е силата да режа или да меся засмя се субективно Георги и отпи. Да ги оставим децата, празник е все пак. Да се надивеят малко. Кажи ми, сигурна ли си, че патицата ще бъде опечена добре? Не искам да се излагаме пред Петрови хора с претенции, обичат вкусна трапеза.
Румяна се обърна към прозореца, където под уличната лампа падаха тежки снежинки в нощта. В гърдите ѝ растеше горчива обида, като тежка буца тесто. Този Нова година трябваше да е тих, у дома, само четиримата: тя, Георги и децата седемгодишният Мартин и петгодишната Десислава. Мечтаеше просто за портокали и любими стари филми. Годината беше трудна: съкращения в работата, допълнителни смени, ремонт в майчиния апартамент. Беше капнала от умора.
Но преди седмица Георги съвсем неочаквано ѝ обяви, че ще идват негов стар съученик Петър с жена си Янка и техните две тийнейджърки. Само за една нощ, да не стоят на хотел!, отсече той с глас, нетърпящ възражение. Румяна млъкна тогава. Гостоприемството каза се тя е българско. Но после изискванията на Георги се увеличаваха ден след ден. Сменяше менюто, купуваше с каси алкохол, а цялата подготовка се падна на нея.
Патицата ще стане, не се притеснявай промърмори тя, изсипвайки моркова в купата. По-добре оправи трапезата в хола, покривката я изгладих, стои на скрина.
Ще оправя, ще оправя, има време още отряза Георги. А, Янка звънна питала имаме ли безглутенов хляб? Голямата им дъщеря била на диета.
Румяна застина. Ножът стукна в чинията.
Георги, сериозно ли сега ми казваш? Вечерта е последния ден на годината, всичко е изкупено, та и винаги са огромни опашките! Какъв безглутенов хляб? Не можа ли по-рано да помислиш?
Забравих вдигна рамене той. Стига, не прави драма. Скочи до Фантастико зад блока, може и останало. Трябва ти майонез, нали казваше че не стига.
Няма да ходя никъде категорично изрече тя. На крак съм от шест. Стига ми. Ако твоите гости искат специален хляб, да го донесат. Или ти се разходи.
Георги се промени на лицето, злобата в погледа му просветна.
Пречиш пред хората да ме излагаш? Аз нося парите, премия взех, има маса не ти ли е трудно да идеш едно хлебче да купиш?
И аз нося пари! избухна Румяна. И всичко вкъщи минава през мен. И децата. А ти си раздаваш заповеди като някой господар!
Млък! викна той така, че чашите затракаха. Ще купиш хляб и ще се усмихваш на гостите. Не ни трябва кисело лице, Петър е успял, жена му кукла, гледай да ѝ се равняваш.
Румяна гледаше дръпнато. През последните месеци не го познаваше вече. Или тъкмо сега разбираше кой е всъщност
Тя забърса ръцете, свали престилката.
Добре пресипнало каза.
Георги клатна глава доволен, победоносно.
Ей така да си винаги. Хайде върви.
Румяна отиде да се обуе. Десислава изскочи от стаята, пременена в бялата рокля, която майка ѝ шиеше две вечери подред.
Мамо, къде тръгваш? Чакаме да светнем елхата!
Скоро ще дойда, слънце. Отиди при Мартин, гледай да не бутне елхата вдигна и приглади бандата в косата ѝ.
Облече се, мушна крака в ботушите и излезе. Леденият въздух я бодна, но ѝ олекна. Когато се върна с обикновения хляб, разбира се без специалния, и буркан майонеза, не ѝ се тръгваше към вкъщи.
На етажа до нея се носеше смях, музика. Явно гостите дойдоха по-рано. В преддверието купища чужди якета и скъпи обувки. Вътре Георги и още компания се давеха в шум, наздравици и хапки.
В хола, отрупаната маса преливаше от гостите Петър, пълен и червендалест, Янка обиграна, изискана, двете им дъщери, забили се в телефоните, и още една жена огненоруса, млада, почти режеща поглед. Румяна я позна по разкази на мъжа си Мариела, колежка му от офиса.
Ето я и домакинята! прогласи Петър и вдигна чашата на наздравица. Ние вече посрещаме старата година, не се сърди! Георги каза, че си ходила да купиш още.
Я заповядай! махна Георги и посочи стола в другия край на масата, до чинийката на Деси. Това е Мариела, нашият счетоводител. Каних я, нямало с кого да празнува. Де шест, де седем, все тая.
Румяна, здравейте. Надявам се не съм ви в тежест! Георги настоя много… ето, торта донесох, да не съм с празни ръце изфъфли Мариела уж срамежливо.
Румяна погледна масата хаосу форма на пиршество. Салатите ѝ вече наполовина омешани, лъжици стърчат от общите купи, а патицата разфасована, още преди дванайсет. А децата й, Мартин и Деси забравени, съсредоточени в техника и без вечеря.
Георги гласът ѝ трепереше, но тя стоеше изправена. Моля те за момент в кухнята.
Айде стига, пак започваш! изсумтя Георги. Хайде дай без драми. Сядай, хапни. Купи хляб, нали?
Георги, ела на кухнята. Сега.
Настана неловко мълчание. Янка сви устни, Петър си доля, Мариела разкопча още копче на блузата.
Георги въздъхна, стана и се повлече.
Какво става тук? Коя е тази жена? Защо гостите ядат основното толкова рано? И защо не ми каза за Мариела?
Аз на тебе ли да отчитам? надвеси се Георги, дишайки на алкохол и чужд парфюм. Колежка е. Жал ми стана. А тия дойдоха по-рано, пътищата празни. Да ги държа на сняг? Ти къде се моташе толкова? Или си говорила с някого?
Слушаш ли се? прошепна тя. Каниш чужда жена в дома ни, не си ми казал? Слагаш я до себе си, докато аз тичам в студа да ти купувам хляб? Децата погледна ли ги?
Достатъчно са големи! Не преигравай! хвана я за рамото. Ще се излезеш, ще се усмихнеш, ще налееш вино на Мариела и ще се държиш като нормална жена. Не ми разваляй празника! Аз бачках цяла година!
Приятни хора, а? тихо рече тя. А аз и децата, мебели ли сме?
Не се изкарвай жертва! Просто не разваляй празника. Ако не пари няма да видиш в следващия месец. Оправяй се!
В този миг Мариела надникна притеснено:
Гоше, ела, някакъв тост казват, тебе чакат. Румяна, извинявай, салатата е суха, имате ли още майонез?
Георги мигом се усмихна ласкаво:
Идвам, Мариелче. Румяна ще ти даде всичко, малко е превъзбудена.
Излезе без да се обърне.
Румяна остана сама, с буркана майонеза в ръка. Вътре нещо се скъса. Толкова години беше търпяла, ирония, икономии, измислени закъснения, вечно раздаване, капризи. Беше създавала дом, уют, енергия. А той накрая я превърна в слугиня. Доведе чужда, сложи я на нейното място и заповяда.
Тя постави майонезата, погледна часовника 22:15. Оставаха по-малко от два часа.
Решението дойде светло и студено като зимно утро.
Румяна влезе в детската. Децата седяха до кутия играчки.
Деца, обличаме се. Отиваме на пътешествие.
Сега ли? А татко? А фойерверките? питаше Марти.
Фойерверките ще гледаме другаде. Татко има други гости. Бързо, слагайте топли анцузи, по една любима играчка и хората.
Десислава кротко се подчиняваше, уловила препинателни нотки в майка си. Румяна взе дрехи, документи, зарядни и дребни пари. Всичко в раницата за из път.
След десет минути вече тримата бяха на изхода. От хола кънтеше чалга, пееха караоке. Румяна облече шапка и палто.
Къде си тръгнала? извика Георги, изскочил с вилица и огурец, подръка с Мариела.
Отивам с децата при мама.
Сериозно? В навечерието на нова година? А гости, а масата? Кой ще чисти, кой ще сервира?
Мариела. Нали е душата на компанията. Аз имам нужда да си почина.
Румяна! Ако си тръгнеш сега, не се връщай! Коя ще те вземе с две деца зад гърба ти?!
Никой не искам да ме гони. Остани си с приятните хора. Марти, хайде.
Тате, чао прошепна синът, без да вдига очи.
Георги се задави от яда.
Вървете! Лудата! Ще дойдеш на колене, като ти свършат парите!
Румяна хлопна вратата. Навън снегът виеше. Дръпна телефона и повика такси. И да беше четворна тарифа не ѝ пукаше. Беше й останала заплатата от отпуска. Лятото ще почака.
Мамо, тате лош ли е? тихо прегърна я Деси докато чакаха.
Не, слънце. Тате е объркан просто. Забрави какво значи семейство. Но ние не сме забравили.
Таксито дойде. Водачът, мустакат на средна възраст, я изгледа с почуда, но не рече нищо освен:
Радиото да намаля?
Остави го каза Румяна. Гледаше как светлините на София плуват през стъклото.
Пътуваха четирийсетина минути. Пътищата празни, градът дремеше. Румяна прати кратко съобщение на майка си: Идваме. С децата. Ще обясня. Не спиш?. Веднага отговори: Живи и здрави, ще чакам. Баница топла има. За първи път вечерта се усмихна, с подтичваща сълза.
Майка ѝ ги посрещна на прага в стария си флънелен халат, ухаещ на ванилия и канела. В дома беше топло, тихо. Празничната елха мига със скромни лампички.
Влизайте, златни ми хора. Замръзнали сте стопли ги тя. Румче, много си бледа. Сега чайче с мента и всичко ще е наред.
Седнаха на малката кухничка, където мама сложи своята баница със зеле, резени сирене, буркан туршия. Това беше най-вкусната вечеря в живота на Румяна. Децата, нахранени и успокоени, се разпиляха към телевизора.
Хайде, разказвай подкани я майка ѝ. До къде те докара?
Румяна кимна и разказа всичко. За безглутеновия хляб, за Мариела, за виковете.
Добре си направила, дъще каза майка ѝ твърдо, покривайки ръката ѝ със своята. Терпението не е всичко. Уважение трябва. Ако го няма, разрушаваш. Георги си изгуби късмета!
По телевизията започна новогодишното обръщение. Наляха си по малко шампанско. Децата дотичаха с бенгалски огън.
Честита Нова година! извикаха всички, когато часовникът удариха дванайсет.
Румяна си намисли желание. Не за Георги, не за пари. Пожела си да има сили за ново начало. И децата ѝ никога да не позволят с тях да се държат така.
Телефонът завибрира. Георги. После още два пъти. Съобщения. Румяна го обърна с екрана надолу.
Няма да вдигаш ли? попита майката.
Не. Миналата година щях да. Тази вече не. Новата година е. А в новата не държа бивши съпрузи на линия.
Следващите три дни минаха спокойно. Разходки в парка, пързаляне по хълма, строене на снежен човек. Телефон Румяна включи едва на 3 януари четиридесет пропуснати, десет гласови от Георги. Първо ядосано: Къде сте?, после просещо: Не прекалявай, накрая отчаяно: Тук е каша, съдове, пералня, куртката на Марти коя беше?.
Слушаше ги като радиотеатър за чужди хора.
На вечерта на третия ден се позвъни. На прага беше Георги омърлушен, раздърпан, с букет три увехнали рози.
Румче, ела, трябва да говорим заобикаляше се на място. Здравейте, лельо Мария.
Мама стоеше с ръце на кръста нямаше да пусне.
Румяна излезе на стълбите.
Говори, Гошо. Децата спят.
Хайде у дома вече. Празниците свършват, трябва да се връщаме. Ризи неизгладени, няма храна. Яника и Петър се скараха, Мариела… познай, напи се и изгори покривката. Без теб не става. Явно съм бил неправ, хайде стига глупости.
Подаде ѝ увехналите цветя с някога чаровна усмивка.
Без мен лошо ли ти е или без прислугата ти е лошо? попита тя.
Недей така… обичам те. Ние сме семейство.
Семейство е, когато не караш жена си нощем в студа за хлебец за чужда жена. Когато се пазите и обичате. Ти имаше удобно съжителство.
Какво предлагаш? Развод? От такива дреболии ли?
Не от дреболии, а от липса на уважение. Подавам молба веднага след празниците. Децата остават тук, имуществото по закон.
Георги беше блъснат.
Ще се разкайваш! Към четирийсет с две деца, на кой си нужна!
На себе си каза спокойно. На децата. На мама. Повече не ми трябва нищо.
Остави розите на перваза и влезе.
Отиде ли си? попита майка ѝ.
Отиде.
На добра час. Чайче ще искаш ли, с малиново сладко?
Ще искам, мамо.
Седна край прозореца. Снегът пак валеше, завивайки София с чисто одеяло. Неизвестността беше по-примамлива от всеки страх. За пръв път от години дишаше леко, сякаш най-сетне бе събула тесните си обувки по новия път.
Ако тази история ви трогна, оставете един харесване и абонирайте се ще се радвам да разкажа още житейски случки, които са ни по-близки, отколкото изглежда.
