Галя, гладни сме! Стига си лежала вече! чух недоволния глас на Мишо до ухото си.
Главата ми се пръскаше от болка, гърлото ме дращеше ужасно, а носът ми беше напълно запушен! Опитах се да стана, но все едно целият ми организъм беше от памук. Никак не е учудващо, че се разболях.
Цялата седмица беше едно лято, а вчера, следобед, изведнъж заваля сняг със студен дъжд. Пролет, какво да кажеш! Не се намираше такси по този студ и дъжд, каквото и да опитвах. Работата ми е далече, та се наложи да мъкна с маршрутката. Трийсет минути чаках рейса и беше пълно като буркан със стерилизирани краставички едва влязох! После от спирката до вкъщи, пак пеша, и то не малко.
А бях помолила Мишо да ме вземе на връщане.
Гале, с Косьо сме при майка ми. Ще се приберем по-късно обади се той.
Както винаги…
Вкъщи се прибрах късно вечерта, напълно подгизнала и премръзнала.
Погледнах часовника 8 сутринта е! Събота.
Мишо, донеси ми термометъра, моля! помолих тихо.
Ти пък сега какво ти е? Разболя ли се? А кой ще ни направи закуска? учуди се той.
Я си направете сами! примолих се аз.
Как така сами? Ами Косьо?
Момчето вече е на 10! Ти си голям мъж. Направете си яйца на тиган. Косьо да ти помага, учила съм го вече, не е малък.
Учил си го да готви? избухна той.
Ами да. По цял ден само на телефона му е, нищо не иска сам да свърши вдигнах рамене.
Ти сериозно ли? Той е момче! Мъжете не са длъжни да могат да готвят! Това си е женска работа! вбеси се Мишо. Както и да е! Отиваме при нашите, щом на теб не ти пука за нас. Ще се върнем утре вечер.
И двамата Мишо и Косьо се спретнаха набързо и отпрашиха към родителите му.
Едва-едва станах от леглото, намерих термометър, пуснах си вода за чай и се загледах замислено през прозореца
Кога стана така? Кога изпуснах мига, когато мъжът ми можеше да сготви нещо и за двама ни, когато се грижехме един за друг? Защо всички домашни задължения вече са само мои?
Термометърът изпищя 39,2.
Пих хапче и се сгуших отново под завивките.
След малко звънна телефонът. Майка ми Жечка Тодорова.
Галче, къде се изгуби, бе? Свикнала съм ти да се обаждаш сутрин. Да не стане нещо? тревожна както винаги.
Мам, малко ме хвана нещо, пих лекарства и пак заспах изхриптях аз.
Е, много малко, а? А Мишо къде е? С Косьо пак при майка си ли е? ядоса се тя.
Откара го, за да не се заразят уж…
Себе си ли лъжеш или мен? Ясно е избягаха, че да не им се налага да перат и да мият чиниите сами! стегнато отговори тя.
Е, мамо! опитах да възразя, но тя не ми даде дума да кажа.
Не ми се оправдавай! Дадох те за жена, не за слугиня! Мери ли си температурата?
Мерих. Висока беше. Сега е малко по-добре, но нямам сили постеник се оплаках.
Ще лежиш! Татко ти ще дойде да те прибере у нас. Ще те вдигнем на крака. Готви се, идваме! и тряс затвори.
Станах с мъка, умих се, събрах си най-важните неща, лаптопа, и вече чаках баща си.
Леле! хвана се за сърцето тате, като ме видя.
Какво пък? изплаших се.
А, ти си! Помислих, че ме сполетя нещо лошо. Съвсем пребледняла! взе ми багажа от ръцете. Хайде, ела, че вятърът ще те отвее! внимателно ме настани в колата. Измъчена си, момиче.
Не спорих. Просто нямах сили.
У нашите си беше рай топло, вкусно и уютно. Жечка Тодорова сериозно се зае с мен, до вечерта бях значително по-добре.
След малко писах на Мишо, че не съм си вкъщи, за да не ме търси, а той само ми отговори лениво:
И какво искаш? Лекарства не мога да ти докарам. Пих малко бира с татко. То е събота! Гледаме мач. Майка иска да поговори с теб и метна телефона на майка си.
Галя! Ти си жена! Не можеш да си позволяваш да се отпускаш така и да оставяш мъжете ти гладни! Какво е важно в едно семейство, а? Мъжете трябва да са нахранени, на топло и да се чувстват добре. А ти? Лежиш си Пила хапче и толкова! вечното мрънкане на Сийка Христова.
Мама, която минаваше край мен, чу думите и грабна телефона:
Скъпа сватко! Да не е мъжът ти инвалид? Или болен? Така ли трябва да е, че жената да не я пипате? изригна Жечка.
Не е болен, ама, нали знаеш, мъжете са си такива… свекървата се стресна леко. Жека, ти как си там?
Как да съм покрай дъщеря ми! Кой добър мъж би оставил жената си болна, без да ѝ купи лекарства? Пие бира, хъм-хъм! Радва се, че жената е болна и има законно оправдание да мързелува не скри мнението си майка ми.
Я, недей така, те мъжете отидоха, за да не я безпокоят… нацупи се свекървата. Тя само мързелува! Стига си я глезила, здрава млада жена, а се преструва
Мама само стисна телефона и замълча.
Галче, а бе нужда ли ти е това? Млада, хубава, все така да те гледаме? каза майка ми ядосано.
И точно тогава дойде съобщението от Мишо:
Гале, прати ми пари? Не ми стигат до заплата. За Косьо отидоха, всичките кръжочета и дрехи с мои пари. Между другото, трябваше да покрия всичко сам!
А всички сметки и храна?! Аз ги платих целия месец, така беше ли? не вярвах на очите си.
Ти така или иначе апартаментът е твой! Пращай, ходя до магазина! напира пак той.
Нямам пари. Дадох ги за лекарства. излъгах.
Как така нямаш? Много скъпо ни излиза твоята болест! Питай майка ти! отряза ме.
Питай твоята! върнах му аз.
Тя няма да разбере къде са ми отишли парите! смутено отговори Мишо.
Е, аз също не разбирам. върнах сухо.
Аз вече съм голям, имам си свои желания и разходи, няма да давам отчет на никого! Чакам! Прати парите! ядосан.
Няма да пратя! кратко му отговорих.
След няколко минути ме обяви за дребнава, неблагодарна, лоша майка, лоша съпруга, квачка и какво ли не още. Аз просто изключих звука на телефона.
През цялата вечер и нощ той и свекърва ми редуваха гневни съобщения; той ядосан, тя морално ме учеше. Изключих звука изцяло.
На сутринта, докато с мама и татко закусвахме, звънна Мишо:
Гале, засега с Косьо ще останем при майка. Тя се грижи за нас, не като тебе! Още като ми каза да не бързам да се женя за тебе Е, вярна се оказа! Ти си кукувица, не майка! и затвори.
Е, това е, мамина! Какво мислиш да правиш? попита ме татко.
Само развод! Не го искам повече! главата ми беше наведена, гледах в паницата с омлета. Бях сигурна в решението си.
Но, колко е тежко!
Добре си решила! Мама, аз излизам за малко. На обяд сигурно няма да успея да се върна извика татко още от вратата.
Галче, изпий си хапчетата сега, спри звука на телефона и поспи! Трябва да се оправиш прегърна ме мама.
Послушах я. Беше неделя. На другия ден пак на работа. Трябваше да си почина.
Събудих се почти на обяд, точно когато татко се върна.
На, това са ти новите ключове. Старите изхвърли! подаде ми връзка ключове.
Какво е това? учудих се.
Смених ключалките на твоя апартамент, събрах нещата на Мишо и Косьо и ги закарах на сватята. Ако нещо съм пропуснал, ще им го дадеш после. Засега остани у нас? И телефона не пипай, да си спокойна!
В кухнята мама се суетеше около печката, доволна като малко дете. Отдавна го чакаха този момент. Не се месиха трябваше аз сама да реша.
Подадох молба за развод.
Колко критики изядох че съм луда, че съм разбила семейството, кукувица, мека майка, неблагодарна, и това са най-меките думи
Но се чувствах щастлива. За първи път отдавна насам!
Разведохме се бързо нямахме общи деца, а апартаментът си беше мой.
Само че година след сватбата Мишо реши, че му излиза по-евтино синът му да е при него, отколкото да плаща издръжка. Бившата му жена не беше против.
Ама не се консултира с мен. Изобщо не му пукаше дали с Косьо се разбираме момчето умишлено ми правеше напук. Мишо забрави, че детето има разходи, че апартаментът е мой, че трябва и той да се грижи. Даже за мен забрави ама, виж, удобно му беше! Нали уж е мъж, баща
А аз? Аз неблагодарната! Това съм.
Но съдът си каза думата! И то съдът, който той сам започна
Сега той и Косьо живеят с майка му, която си ги възпитава и ги кара да си вършат домашните. Трима мъже под един покрив тежко е!
А аз съм щастлива!
Купих си кола! За да не стоя навън в лошо време и да не боледувам.
И какво друго да правя на 27 след тежък развод?
Точно така! Да започна да обичам себе си!
НЕБЛАГОДАРНА – Историята на Светла: когато българската снаха се разболя, а мъжът и свекървата я нарекоха мързелива, майка й я спаси, а разводът й донесе истинско щастие!
