Видях съобщението в телефона на съпруга на Нова година и му изкарах куфара на стълбището.
Пламене, пак не сложи шампанското в хладилника? Помолих те, да не го мяташ във фризера, ще стане на лед като минерална вода от Родопите Яна сновеше между кухнята и трапезарията, местеше чинии под носа на котарака Мишо, който дебнеше за останки от руска салата. Търсеше къде да мушне вазичката с луканка и кашкавал.
Пламен се беше разположил на дивана пред телевизора, както уж трябва да изглежда българският мъж на празник само потника липсваше. Гледаше телефона със загадъчна усмивка, а пръстите му цъкаха по екрана по-бързо от депутат на раздаване на бонуси.
Айде стига, Яно, престани да се тръшкаш размаха той с ръка, без да откъсва поглед от телефона. То няма да замръзне за двадесет минути. Като го налеем, докато президентът дрънка по БНТ, ще стане баш за пиене. Я, кажи, къде ми е синята риза, онази, дето я глади миналата седмица?
Яна въздъхна и си избърса ръцете в кухненската престилка с мотиви от розички. Звъняха още час и половина до полунощ, а патешкото в печката тъкмо започваше да мирише на ябълки. Прическата не беше оправена, нокти нямаше, само празник имаше. Всяка Нова година винаги се случваше така: тя се превръща в хала из дома, стараейки се да докара атмосфера като в реклама на сладкарница, а Пламен участва наужким уж и той помага, ама повече си почива.
В гардероба, трети рафт отгоре, разбира се каза Яна, проверявайки патешкото с лъжица. Може поне да помогнеш, да наредиш салфетките, да извадиш чашите.
След малко, Яна отвърна Пламен, без емпатия в гласа. Важна работа имам, нещо по логистиката ми излезе.
Яна замръзна за момент. Важна работа на 31 декември, почти в полунощ? Пламен уж се трудеше като логистик в софийска фирма и такава работна активност по празници не го отличаваше. Може би някой камион се е обърнал край Ловеч, помисли си тя почти съвестно. За 22 години брак беше се научила да не превърта през сценарии на сапунени сериали.
Дъщеря им Цветелина и синът Виктор вече бяха отлетели от гнездото. Виктор беше в Банско с приятелката си, а Цветелина беше с мъжа си в Гърция. Първоначално Яна беше смутена, че ще празнуват сами, но реши: това ще е романтична нощ за двама, като студентските години. Купи си нова рокля, богато синя като море на Крапец залагаше на очарователен маникюр и подарък за Пламен: хубави часовници, които той си мечтаеше, но все не даваше пари.
Намерих я! провикна се Пламен. Давам си вид като за министър май. Да не съм качил някое кило, Яно?
Дрехата на Пламен стърчеше пълнокръвно отпред, но Яна усмихнато го погледна за петдесет и три изглеждаше сносно, а сребристото по косата правеше лицето му още по-уважавано.
Много си хубав рече тя искрено. Я сядай, годината си отива, дай да я изпратим.
Седнаха на масата. БНТ въртеше стари песни с оркестър, елхата жужеше, а лампичките примигваха като кметски абажури. Яна сипа салата на Пламен и му подаде компот. Той цъкна телефона с лице към масата както правят мъжете, когато пъхнат нещо под килимчето.
Да се махне всичко лошо вдигна тост Яна с чаша домашна вишновка.
Да, да Пламен се чукна с нея, изкуши се и веднага пак грабна телефона.
Остави го за малко предложи Яна. Нали сме двама. Дай внимание тук.
Яно, престани с претенциите рече Пламен. Може Цветелина да пише, може Виктор да прати снимки.
Това беше валиден аргумент. Яна замълча. Всяка майка знае, че около полунощ децата могат да звъннат.
Вероятностите лъкатушеха. Ядяха, коментираха времето, говориха за почивка на Балчик и за снегоходки. Пламен предложи да идат до вилата край Копривщица, навъртат километри сняг и да направят скара. Яна кимаше, виждайки себе си като героиня от реклама на кисело мляко.
Патето се получи перфектно кожата крехка, ябълките потънали във вкусния сос.
Без пет дванайсет Пламен най-сетне заговори за шампанското.
Ще отваряме ли? Почват курантите!
Тапата гръмна, виното се разля в чашите. Яна почувства онова леко вълнение магията на празника. Беше си подготвила късче хартия, за да напише желание и да изяде пепелта с шампанското както правят всички българки на Нова година. Желанието беше, разбира се, старо: Да са живи и здрави всички.
На телевизора зазвъняха часовници.
Честита Нова Година, любима! усмихна се широко Пламен.
Честита, Пламене! отвърна Яна със същата усмивка.
Точно тогава, заглушавайки първия удар, телефонът на Пламен изпищя и екранът светна лежеше до ръката на Яна, която пиеше и наблюдаваше. Пламен, увлечен в повдигането на чиниите, не беше успял да завърти апарата или да го скрие с ръка.
Изскачащото съобщение стърчеше в ярък прозорец. Видя дума Марко Автосервиз.
Текстът: Честита Нова Година, мой тигър! Не мога да чакам да се махнеш от своята кокошка. Шампанското се стопля, бельо нямам вече. Любя те, твоя Киса.
Яна втрещено застина. Сякаш на телевизора биеше камбаната, а звукът беше далечен и изкривен. Слова като тигър, кокошка, Киса, Марко Автосервиз. Необходимото осъзнаване идваше на тласъци. Пламен ходеше често напоследък до автосервиз споменяваше за гуми, масло, датчици. Вехта е вече колата, Яно. А тя, глупачката, ронеше сълзи за вложените левове.
Пламен хвана нейния поглед, забеляза лицето й, пребледняло като черга след гости, и припряно натъпка телефона в джоба си.
Яно, какво става? Пожелание си пиши курантите бият! гласът му беше на ръба на истерията.
Яна се обърна и му каза спокойно, твърдо:
Марко, автосервиз, така ли? произнесе тя с чужд, дрезгав глас.
Пламен преглътна въздуха, като че сме на финала на Стани богат.
Какъв Марко? Това е майтап от механиците, спам за всички клиенти…
Майтап ли е? Механиците наричат клиентите си тигър и без бельо ли? изправи се Яна. Столът изскърца жално. Покажи. Дай телефона. Ще се посмеем, ако е шега.
Пламен се стисна за стола с ръка, сякаш го държи за спасителен пояс.
Не си длъжна да ровиш в телефона ми! Всяко лице има право на лично пространство! Сцената на ревност на Нова година ти си откачила, Яно!
По телевизора започна българският химн. Кварталът ехтеше в празнична тишина.
Значи съм стара кокошка, а там имаш млада Киса? прошепна тя.
Не съм го казал! възкликна той ти си въобразяваш! Прекрати истерията, пийни шампанско и се кротни!
Яна погледна към масата към патето, където беше оставила сърцето си, към салати и чашите, които се вадят само по Коледа. Всичко изглеждаше като декор за школско театро.
Мълчешком обърна гръб, тръгна към спалнята. Галя! Къде ходиш? Пламен трепереше, но не посмя да я последва веднага.
В спалнята светна лампата, осветя семейното им гнездо. Яна отвори гардероба, извади големия куфар онзи, дето носеха в Турция. После започна да хвърля оскъдните му вещи пуловери, дънки, блузи, бельо всичко на куп, не по ред, не по брой. Като картофи от лятна реколта да върви.
Пламен се вмъкна на вратата с очи като яйца на очи.
Луд ли си? Това ти ли си, Яно? На Нова година в България така не се прави!
Точно така нова година, нов живот. За теб с Киса, за мен без предател!
Яно, престани! Това е чат, няма нищо реално! грабна я за ръцете.
Яна го отблъсна с внезапна сила, която и даваше прилив на зла енергия.
Не ме докосвай! изкрещя тя, така че той подскочи като пуканка. Нищо сериозно! За това ли бързаше да я избуташ на празника, да излезеш? Да се нагълташ и да духнеш!
Тишината го предаде. Очите му шареха. Тя бе улучила десятката кръгът се затвори. Намерението му беше да махне Яна след полунощ.
Махай се каза тя. Веднага.
Къде да ходя? В квартирата съм ти също собственик!
Моят апартамент, Пламен, наследство от татко. Само прописка имаш! След празниците те отписвам, а до тогава марш при Киса, при Марко, при когото си искаш!
Затвори куфара ръкав на риза стърчеше като бял флаг. Пламен заекна:
Яно, да поговорим утре, изпили сме…
Не съм докоснала и капка рече тя. И няма какво да обсъждаме.
Пакетът с вещи вече стоеше до врата, а куфарът потракваше по ламината. Пламен тичаше, влачеше пантофите, за да докопа място за оправдание.
Сега ще рушиш семейството за глупости? Помисли за децата какво ще кажат!
На децата ще им кажа всичко. И ще им пратя снимка, ако не изчезнеш! Мисля, че Виктор ще хареса да научи как татко нарича мама.
Той пребледня. Децата бяха цена.
Яна отвори входната врата. Отворът миришеше на куркане и празненства. Съседите крещяха Наздраве! и чупеха чаши.
Вземи си якето извика тя.
Пламен започна бавно и неохотно да го обува. Надяваше се все на шоу за пет минути, че Яна ще ревне, ще му прости.
Яно, къде да ида? Престани с този цирк, с кого не се случва? Само мимолетен флирт аз, я, теб си обичам!
Обичам след кокошка това беше капката. Яна отвори входната врата, избута куфара на площадката. Проехтя откат, а ръкавът на ризата остана тъжно да се клати като раздяла.
Пламен излезе в пантофи.
Обуй си ботушите викна тя и му хвърли зимните обувки. И ключовете на шкафчето!
Ще съжаляваш! Кой те ще вземе на петдесет?! каза той, вече на ръба на злобата. Години наред ядох твоя боб, твоята скука! Киса е млада, а ти тъпата плоча!
Желая всичко свинско и патешко на Киса! каза Яна леко.
Затвори вратата със замъкване. После хвърли още един поглед и накина верижката.
Седна на пода при входа, в рокля за празник, и видя празната вестникарска закачалка, дето остана от мъжкото палто. Сълзи не дойдоха веднага. Само усещане, че е минала някаква кола през живота й.
Седя десетина минути, после закрачи към кухнята.
Нищо не бе променено там. Телевизорът си работеше, вече гонеше някакъв музикален риалити. Шампанското бе престанало да бълбука, месото застинало.
Яна вдигна бокала:
Честита Нова година, Яно каза твърдо и пусна назад глава. Честит нов живот!
Изпи шампанското на екс като лимонада.
Погледът й се задържа на подаръка за Пламен хубавите часовници, швейцарски, взети от три месеца икономии. Яна отвори кутията, часовникът блесна от кутията.
Ще дам на Виктор или ще ги продам каза. Може санаториум да си подаря.
Седна на мястото на Пламен, опита салата. Вкусна. Кокошка ли, не! Кокошка не би изгонила мъж на празника, кокошка би се примирила. Тя не се примири.
Телефонът писна. Стресна се. Очакваше да е Пламен шантаж или просия. Но беше Цветелина.
Снимка: Цветелина и мъжа й на плажа, с шапки на Дядо Коледа, държат кокоси с чадърчета. Мамо и тате, Честита Нова година! Много ви обичаме! Как сте? Сигурно Яна пак сготви патица!
Яна гледаше снимката. Дъщеря й, която прилича на нея като млада.
Сълзите дойдоха не от отчаяние, а за пречистване. Яна плака, яде салатата с голяма лъжица не както обикновено.
Изтри лицето, написа на Цветелина: Честита ви! Всичко е наред. Тате… тате излезе да се проветри. Обичам ви.
Празника им няма да развали. Ще каже истината след седмица. Сега е нейната битка и нейна победа.
Яна стана, отиде до прозореца. Девети етаж. Навън фойерверки, пращят над сняг и коли.
Там долу, някъде, крачи Пламен с куфар. Киса ще го приеме ли с един бърз флирт и купчина скандали, без грам депозит? Ще видим дали футболът с автосервиз ще трае повече от този фойерверк!
Яна се усмихна романтиката свърши, а битът тепърва започва.
Върна се на масата, отхапа от патето. Апетитът бликна.
Вратата звънна упорито.
Яна се напрегна. Вернал се? Ще вилнее?
Отиде до шпионката тетка Валя, съседка, понички с капуста носи, облечена в шарен халат.
Яна въздъхна, отвори:
Честита Нова година, Яно! викна тетка Валя, вече подгрята. Пекохме пироги, дай да ги почерпя! Защо толкова спокойно у вас? Пламен го видях със сак в лифта, като че иде на лов!
Улетя, Вале, каза Яна В командировка. Постоянна.
Валя отворила уста, махна с ръка:
Тая нощ кой ходи на командировка… Поне да седна при теб моят хърка вече.
Яна я покани. Седяха до три сутринта. Ядеха пате, пироги, пиеха шампанско и вишновка. Яна не спомена подробности, само че на Пламен му се случи клизма по любовната линия. Тетка Валя, жена с житейски опит, само сипваше и философстваше: Браво, така се прави, Яно! Ти си хубава жена сега ще се наредят!
И Яна повярва не с отчаяние, а с надежда.
Сутринта се събуди не от хъркане, а от слънчев лъч. Мълчанието беше сладко.
Събра остатъците на Пламен бръснач, пантофи, зарядно, няколко книги в един голям торбичник. Ще го метне при контейнера после.
Направи си истинско кафе не онова, дето Пламен мразеше. Седна край прозореца.
Получава съобщение от Пламен: Яно, проспа ли вече? При приятел съм, това беше недоразумение. Ще простя, ако се върнеш.
Яна се изсмя на глас. Ще ми прости! Уникално.
Натисна Block. После влезе в банкинга спря допълнителните картони, които мъжът ползваше.
Допи кафето. Огледа се в огледалото очите леко подпухнали, но руменецът още държи.
Е, здравей, нов живот каза на себе си. Мисля, че ще се разберем отлично.
Включи музика нещо енергично и запретна ръкави за уборка. Този празник вече беше само неин.
Ако ви хареса разказът, ударете един палец и се абонирайте за канала. Кажете в коментарите как бихте постъпили на мястото на Яна?
