Дом на препъни камък
И на мен какво ми е вината, че това засяга моя дом?
Леля Клавдия, която вече бе извадила от хладилника буркан кисели краставички и парче кашкавал, се обърна.
Как какво? В малката стая, дето обикновено спя, сега ремонтират! А тук синът, снахата и трите внучета! Няма къде да ги сложим. Затова реших: ще дойда тук да пренощувам, сутринта ще се върна обратно, ще оправя нещата с майсторите, и всичко ще се нареди!
***
Соня се събужда рязко от някакъв странен шум долу на първия етаж. Соня подскача и сяда в леглото, заслушана в тъмнината.
Какво прошепва тя в мрака на спалнята си на втория етаж.
Повече подозрителни шумове няма. Само тиктакането на стенния часовник, което някога я успокояваше, а сега звучи зловещо
Сигурно някой клон се счупи и падна на верандата, мисли си тя. Или старата мебел се преобърна. Къщата е стара. Ще видя сутринта.
Соня ляга обратно, за да доизгледа съня си, едва успяла да заспи когато долу отново нещо удря не толкова силно, но много тревожно. Троп. Троп. Някой ходи долу. И това не е котката.
Ужасът парализира Соня. Това е на живо. Обирджии са в дома й! А това е най-добрият сценарий Страшно дори да си помисли какво е, ако не са крадци
Паникьосана, Соня скача от леглото. Подът е хладен, но тя цялата е обляна в пот от страх. Поглежда към нощното шкафче там стои тежка стара месингова лампа с дебел стъклен абажур. Без компромиси ако удари, трябва от първия път
Соня грабва лампата и тихо, почти лазейки, се плъзва до вратата.
Отваря я съвсем малко. В коридора на втория етаж е тъмно, но светлината от уличната лампа проблясва през горното прозорче, хвърляйки зловещи сенки. Стъпките са спрели. Натрапникът (или натрапниците) е/са пред стълбите, към кухнята.
Соня на пръсти тръгва надолу.
Притиска се до стената. Вдишва дълбоко, спомняйки си курса по самоотбрана, който изостави след първото занимание. Сега или никога.
Втурва се напред, вдигайки лампата над главата си.
Сега ще видиш ти! извиква тя, целейки се в тъмния силует до стълбите.
Силуетът дори не се обръща.
Но Соня пропуска удара.
И добре, че така става!
Защото пред нея не е крадец с лост, а леля Клавдия.
Соня застива, спуска ръце, после се освестява и натиска ключа.
Лельо Клавдия?
Леля Клавдия държи в ръце платнена торба с вещи и гледа Соня с разширени очи, облечена в смешна тениска и пижамени гащи.
Сонче! Божичко! леля Клавдия хваща другата си ръка там, където се хваща пулсът. Скача направо! Току-що едва не ме уби
Соня въздиша силно, както не е въздишала от времето на матурите.
Лельо Клавдия, мислех, че са обирджии! Защо така ме уплаши Даже живота ми ми проблесна, докато слизах.
Вдига основата на лампата, която се беше отделила, и я слага на стълбите.
Живота ти ли? Аз пък не искам да знам какво щеше да стане, ако беше улучила трепери лелята.
Как изобщо влязохте тук?
Леля Клавдия си спомня, че тук тя трябва да се обяснява, а не да скарва.
Прости ми, слънце мое, прости. Не исках да те будя. Мислех, че спиш дълбоко. Тихичко тихичко
Тихо?! повтаря Соня. Такъв трясък не е имало никога.
Ох, закачалката изпуснах в коридора. После търсех къде да сложа чантите
Чанти? Соня поглежда в коридора там стоят няколко пазарски торби, Но защо в три сутринта влизате в моя дом?
Не е точно влизам, репликира лелята, Придойдох на гости.
Гости? Още имате ключове? схваща Соня.
Явно някой се издаде.
Ами то не точно, че ми останаха
Когато ми продадохте тази къща, взех ВСИЧКИ ключове. Обещахте, че няма други.
Леля Клавдия се усмихва срамежливо.
Чуй ме, Сонче Наскоро чистих, рових в шкафовете и хоп в джоба намерих още един комплект. Съвсем случайно! И не го помнех!
Соня се опира на стената. Да се смее или да плаче?
Ясно, казва сухо Соня, Значи сте намерили още ключове. Но защо идвате в три часа? Без да предупредите! Знаете, че се страхувам през нощта, когато съм сама.
Докато я слуша, леля Клавдия минава през хола, гледа във всяка врата.
Ох, колко чисто си направила! Браво, Сонче. А дойдох, защото спешно положение.
Какво?
Леля Клавдия влиза в кухнята, която се вижда от залата без да пали лампа, уверено отваря хладилника. Осветената фигура се навежда над рафта.
Ами Антон с жена си изненадващо пристигнаха! Донесоха и внуците
И как това е мой проблем?
Леля Клавдия вече е намерила буркан с кисели краставички и парче кашкавал, обръща се.
Ами как? В малката ми стая сега има ремонт! А синът, снахата и три внучета не мога да ги оставя на улицата! Затова съм тук само за нощта, сутринта си отивам обратно, оправям с майсторите и готово!
Почти да й забие лампата на главата.
Лельо Клавдия Не искам да съм груба, но технически това вече е моят дом.
Леля Клавдия изяжда кашкавала, връща буркана и гледа Соня въпросително.
И какво? Леля си няма да пуснеш да преспи? В дома, който ти продадох на най-добрата цена, между другото?
Сякаш й го е подарила. Благодетелка.
Ще ви пусна, лельо, Соня се предаде, защото след ужаса няма сили да спори, а и посред нощ къде да я изгони? Само че за първи и последен път. Спите тази нощ и утре заминавате.
Наложи се да постели долу, на дивана, който бе купила специално за гости, без още да го използва.
На сутринта, Клавдия, след като установи, че домът на Соня вече си е обживян, започна да проверява всеки шкаф.
О, какво е това? Нов блендер си купила? А аз ти дадох моя, дето работеше още! Казваш стар, ама ти не умееш да цениш вещите!
По обед, когато Соня вече очакваше лелята да замине, тя дори не помисля да си тръгва.
Сонче! Голямо момиче си, че не ме изгони! Но се замислих
За какво ли?
Какво сте измислили, лельо?
Ремонтът няма да свърши за ден-два. Майсторите обещаха до сряда, ама отлагат вече трети път. Обещават едно, а правят друго. А Антон остана за по-дълго, трябва им място!
Аз си имам планове казва Соня.
С какво ти преча? Ще спя на дивана, тихо като мишка! Няма и да разбереш, че съм тук.
Вече разбрах! възкликва Соня.
Да не би нещо да съм направила погрешно? жално пита лелята.
Соня просто не може да каже твърдо не. Не може, особено на роднина. Още повече иска само за няколко дни. И къщата й е била нейна толкова дълго
Добре, прошепва Соня, Но само до сряда. И никакви други гости.
До сряда! Обещавам!
Минава сряда.
Ремонтът в дома на леля Клавдия не е завършен.
Минава още седмица.
Соня вече се чувства като в хотелска стая, където има право да влиза в кухнята само след като леля Клавдия сготви.
А трябва да обслужва и гостите.
Сонче, имаш ли още хавлии? Тези вече са за пране. Може ли и да ги изпереш?
Започва да й писва. Иска само да пере собствените си дрехи, да не чака ред за кухнята и поне малко тишина в стаята. Започва да си заключва спалнята, което лелята приема като обида.
Какво, страхуваш ли се от мен? Как да разбирам това?
Просто искам да съм малко сама
Значи, аз те дразня?
Да!
Но на глас:
Не.
Накрая, след две седмици, когато Антон и семейството си тръгват, взимайки половината храна от фризера, Соня решава време е за изпращане на гостите.
Лельо Клавдия, надявам се, че днес вече можете да се пренесете обратно?
Разбира се, Сонче!
Но още остава нещо.
Моля ви, трябва да ми върнете ключовете, преди да си тръгнете.
Защо да връщам моите ключове?
Не са ваши. Вие ми продадохте тази къща. Тя е моя. Повече не живеете тук. Искам само аз да имам ключове.
Значи ме гониш? с очи като на известния котарак от приказките.
С цялото ми уважение, сега сте ми гост. На гостите ключове не се дават.
Ох, Сонче, знаеш ли колко години живях тук Познавам всеки ъгъл
Разбирам ви, но с нищо не мога да помогна. Продадохте ми я, не ми я подарихте
И какво? пита тя, Да не можеш да ме приемеш понякога? Нали не съм за постоянно!
Лельо Клавдия, живяхте тук две седмици, ядохте от моя хладилник, спахте на моя диван, сега и ключовете не давате! Това вече не е гостуване.
Може да живеем и двете подхвърля тя.
И дума да не става! казва Соня рязко.
Тогава ядосана, леля Клавдия изважда ключовете.
Ето вземи ги. Кракът ми повече няма да стъпи тук!
Довиждане, лельо Клавдия.
Достатъчно ясен намек време е да си ходи.
Ясно. Повече не ми звъни. Щом не искаш да ме виждаш, защо да се чуваме изобщо? казва тя, троснато.
Както пожелаете.
Мирно не се разотидоха, леля Клавдия ругаеше докато събираше багаж. Но щом затвори вратата след нея, Соня само въздъхна облекчено. И нямаше капка угризение.
