Ако сега тръгнеш, каза тихо Милена, не се връщай повече. Събери си тубите, инструментите, каталозите за трактори. Поемай към майка ти завинаги.
Апартаментът си е мой, Галин. Родителите ми ми го оставиха. А парите ти ще се оправя.
Миле, днес е събота. Обещахме на Лина да я заведем на цирк. И трябва да пазарувам Хладилникът е празен.
Галин се намръщи:
Ще купиш сама, магазинът е на ъгъла. А цирка Следващият уикенд, обещавам. Наистина майка ми е зле ще замръзне.
Замръзва всяка седмица от пет години насам, прошепна Милена. Я печката не работи, я дъските на оградата, я краставиците не вървят.
Не смяташ ли, че прекарваш повече време там, отколкото у нас?
И това си е и мой дом! тросна се Галин. Аз оттам съм! А вашият град все едно съм в клетка. Работа вкъщи, работа вкъщи.
Изобщо не ми харесва тук, Миле! Аз към село си дърпам, чувствам се жив само там!
***
Още щом Милена забременя, Галин сложи невидима стена между тях.
Стана й като майка на неговото дете свята и безполово същество, което не трябва да се докосва излишно.
Караха се редовно, години наред, но така и не се разделяха кой знае защо, държаха се за този брак.
Поредното бягство на Галин към село завърши със скандал.
Пак същото започваш! развика се той в коридора, докато се обуваше. Пари нося ли? Нося. Проблеми оправям ли? Оправям. Какво още искаш?
Искам мъж, Галин. А не съквартирант, който идва тук само да се преоблече и нахрани между дежурствата при майка си.
Хайде, стига! Омръзна ми! Ще се върна късно утре, недейте да ме чакате.
Тръгна ядосано, а Милена застана до прозореца. Колата им потегли рязко и изчезна зад блока.
А преди да се роди дъщеря им беше някак нормално. Какво му става сега? Шестнадесет години заедно
***
След две седмици, Милена попадна в неприятна ситуация. В апартамента на баба й, който беше празен, се нанесъл далечен роднина.
Станимир, един неин трети братовчед от друг град, нахално се самонастани и не мислеше да си тръгва.
Като го пита откъде има ключове, все бабата ми ги даде, а на молбите й само грубости.
Опита сама да оправи нещата, но Станимир беше здрав, нагъл и просто заключи вратата пред лицето й.
Гале, каза му вечерта Милена, че най-сетне беше вкъщи. Трябва да отидем при баба.
Станимир се е заселил там, държи се ужасно. Баба се притеснява с високото кръвно, не е за нея така. Казва, че не е позволила никому да живее у тях.
Сигурно е сменил бравата мойте ключове не стават. Просто трябва някой да го изгони.
Ти все пак си мъж ще те послуша.
Галин вдигна глава от телефона, снимки на трактори разглеждаше.
Да го изгоня така ли? А багажа му?
Нека му е на стълбището, няма права там! Наистина имам нужда от теб. Не искам сама да се боря.
Галин въздъхна, почеса се по главата.
Добре. Ще отида след работа. Само без скандали, Миле. Мразя разправии.
На следващия ден Галин наистина отиде. Разговорът беше кратък. Станимир видя ръста му, събра си нещата и изчезна.
Милена пое дълбоко въздух, облекчена. Сготви вечеря, тайно надявайки се, че с този жест мъжът й ще се сближи с нея.
Да, ама не! Вечерта свекърва й се обади. Очакваше обичайната доза оплаквания, но
Милена, знам всичко.
Какво знаете, Стефка Василева? учуди се Милена.
Знам как използваш сина ми! Какъв ти е, хамалин ли?! Защо въвлече Галин в тези твои роднински проблеми?
Ти си ги оправяй! Защо той да върши мръсната работа?
Милена остана без думи.
Стефка Василева, той ми е съпруг. Това е обща грижа! Просто помогна да изгони нахален човек. Какво толкова?
Какво ли? изписка свекървата. Тук в селото вече мислят, че не ти трябва мъж! Той ти е слуга!
А ми е син преди всичко! Оправяй си сама тревогите, недей повече да го занимаваш!
Тук си има дом, майка, живота си! А ти само кацаш да нощуваш, за друго не ставаш!
Държиш го с детето, не даваш нормален живот да имаме всички!
Милена слушаше, замаяна за първи път от шестнадесет години Стефка й говореше така.
Вие разбирате ли какво казвате? Ако се опитвате да разбиете брака ни
Какъв брак, Милена? грубо прекъсна свекървата. Няма ви вече като семейство. Галин е душата си тук държал отдавна!
Роди дете? Браво на теб. Мисията изпълнена. Вече не пречи на сина ми да живее както му се ще!
Той ми казва всичко, Милена. Омръзнала си му със забележки, постоянно мрънкаш. Остави го на мира!
Милена сложи телефона на масата и се обърна към прозореца. Галин влезе в стаята и веднага разбра.
Кой беше?
Майка ти. Каза, че нямам право на твоята помощ. Че за теб съм никоя.
Галин застина. Смутено премигна, но после се съвзе.
Преувеличава, миличка. Притеснява се. Знаеш я емоциите й
Емоциите й?! Току-що ме зачеркна съвсем. Ясно ми го каза, че ти съм ненужна.
Ти какво си й казал? Че те карам вагони да разтоварваш?
Не съм казал нищо! Само споменах, че съм изморен от вчера, че трябваше да ходя при баба ти
Изморен? От какво?! Галин, погледни ме. На 39 съм. Шестнадесет години сме заедно.
Разбираш ли, че си женен всъщност за майка си? Ментално, дълбоко и безнадеждно. Истинското ти семейство е там, на село, с майка ти, която мечтае да те откъсне напълно оттук.
Не ми разправяй глупости, отвърна раздразнено, отстъпвайки към вратата. Преувеличаваш. Помагам на родители си, това си ми е задължение.
Не издържа Милена.
А тук имаш дете! Жена, която беше някога любима! Знаеш ли защо между нас вече няма нищо?
Защото в главата ти образът на майка изтласка всичко друго. Това си е болест, Галин!
Стига! удари юмрук в касата. Няма да слушам повече! Отивам на село за няколко дни. Трябва да се успокоим.
Ако сега тръгнеш, почти прошепна Милена, не се връщай. Вземи си тубите, инструментите, тракторните каталози. Карай към майка си завинаги.
Ремонтът, градината, вечерният чай това е твоят максимум, нали?
Апартаментът е мой, Галин. Родителите ми го оставиха. А ти знаеш ли сама се оправям.
По-добре сама, отколкото да усещам, че съм чужда в собствения си дом.
Галин събра багажа мълчаливо. Беше сигурен, че тя само заплашва. Жените в рода му винаги са търпели. Майка му, лели му
***
Минаха две седмици. Галин не й се обади. Милена знаеше чака, да посегне първа. Преди винаги тя се извиняваше първа.
В селото май че празнуваха Стефка правеше мекици за сина си, празнуваше завръщането му.
Милена не си губеше времето. Смени ключалките, подаде на дело за издръжка не за дребните лева, които той даваше, а за процента от хубавата му заплата.
Откри адвокат, подготви документи за развод.
Телефонът иззвъня след три седмици.
Миле, ти ли смени ключалките? Галин прозвуча объркано. Дойдох, не става с моите ключове. Съседите гледат
Милена, на гости у приятелка, отговори спокойно.
Днес не приемам гости.
Ти луда ли си? Отвори ми! Моито неща, паспорта, всичко е там
Вещите ти са при портиера долу в кашони. Паспортът също. И документите за развода. Запознай се.
Какъв развод, Миле? Линчето, хайде заради майка ми ли? Ще говоря с нея, ще се извини
Не се занимавай, Галин. Тя си получи каквото искаше. Ти си неин вече. Честито.
Милена затвори. Приятелката й се усмихна и я потупа по рамото.
***
Милена и Лина се стягаха за разходка. Четиригодишната Лина беше по-спокойна, не питаше повече къде е татко.
Появяваше се веднъж на две седмици за няколко часа, носеше играчки и напоследък изглеждаше доста уморен.
В онзи ден Милена го засече пред блока. Галин стоеше до колата им и явно ги чакаше.
Здрасти, измърмори. Мога ли да взема Лина за час? Ще я заведа на кафе.
Здрасти. Вземи я. И сложи й шапката, студено е.
Милена седна на пейката, гледайки как Галин слага Лина в детското столче.
Как е на село? попита с равен тон.
Галин повдигна рамене.
Добре. Скучно
Как така? Там са ти приятелите, въздуха, природа, майка ти до теб.
Злобно я изгледа.
Майка тя сега мрънка всеки ден. Все нещо не й е угодно. Пари иска вече ми ги удържат за издръжка, заплатата не стига.
Преди й носех всичко, сега разправии нон стоп. Казва, че съм неудачник, щом не съм удържал жена си.
Милена не можа да скрие усмивка.
Доста странно. Нали така се радваше, когато ни разведохме
Галин сви рамене.
Мислеше, че ще съм при нея и с парите. А то съм при нея, ама без тях.
Оказа се, че селската къща иска повече от това да оправиш оградата веднъж годишно. Всичко се руши.
А приятелите само на чашка ги бива. На работа никак.
Замълча, после се обърна към Милена.
Замислих се може ли, да започнем отначало? Ще си наема стая тук, ще идвам
Милена стана и нагласи шалчето си. Погледна го право в очите.
Не, Галин. Не можем. Разбрах нещо наскоро ти никога не си обичал това село, както го разказваше.
Ти просто бягаше там от отговорност. От истинския живот. Там си лежеше синчето, на което всичко се прощава.
А тук трябваше да си истински мъж. Не се справи.
Миленче
Върни дъщерята след час. Без сладолед!
Тя пое към входа. Най-сетне всичко се подреди.
Милена изведнъж се замисли, че даже й стана жал за бившия си мъж.
На толкова години да не може да се откъсне от полата на майка си
И на какво се надяваше, предлагайки да се върнат пак един към друг? Кой още биха настъпили същите мотики два пъти?
