Може би още ме иска обратно. Започна да ми праща дъщеря ни всеки уикенд.
С бившата ми съпруга – Мария Иванова – живяхме заедно близо девет години, четири от които бяхме официално мъж и жена. Запознахме се по време на следването ни в Софийския университет. Само шест месеца след като започнахме да излизаме, я поканих да се премести у мен. Но не бързах да й предложа брак характерът й бе труден и често избухлив.
Официално се оженихме чак когато решихме, че е време да мислим за деца. Вярвах, че майчинството ще я промени, ще я направи по-сърдечна и кротка. Мечтаех, че ще прекараме целия си живот един до друг.
Но не всичките ми мечти се сбъднаха. След като се роди дъщеря ни, Калина, характерът на Мария стана още по-остър. Не я притесняваше, че съм единственият, който изкарва пари в семейството всеки ден ме дърпаше от работа, звънеше с претекст, че не може да се справи с детето или има някаква спешна нужда.
В дома ни парите все не стигаха, липсваше спокойствие, а тя настояваше всяка вечер да прекарвам с нея, макар че можех да хвана допълнителна работа и така да подобря живота ни.
Когато Калина стана на две години, Мария за първи път се опита да ме напусне. Докато бях в офиса, тя събра багажа си и се върна при родителите си в Пловдив. С голямо усилие я върнах обратно. Останахме заедно още година, но веднага след като дъщеря ни тръгна на детска градина, Мария подаде молба за развод.
Година ми трябваше да събера сили и да се изправя на крака. В моето семейство разводът е неприемлив всички се женят веднъж и за цял живот. В началото избягвах жените, но после инстинктът се наложи започнах отново срещи, да търся нова партньорка.
Първите срещи просто ме разведряваха. Излизах предимно през уикендите, когато имах време. Но щом Мария разбра, че активно се оглеждам за сериозна връзка, започна нарочно да ми праща Калина за целия уикенд петък вечер я взимах и я връщах чак в неделя. Мария отлично знае, че през делничните дни нямам време за срещи, така че съм сигурен, че го прави умишлено. Преди успявах да виждам Калина след работа, а сега условието е ясно или я взимам за уикенда, или изобщо няма да ми позволи да я виждам.
Абсолютно не разбирам защо Мария ми пречи да намеря нова жена, след като именно тя поиска развод. Може би е решила, че е сгрешила и иска да се сдобрим? Но моите чувства към нея са изстинали и макар че имаме общо дете, бих предпочел друг човек до себе сиСеднах една вечер с Калина, гледах я как рисува с цветните си моливи по масата. Нейният смях чист и незамърсен от нашите конфликти ме накара за миг да се почувствам свободен. Усетих, че вместо да търся какво ми липсва, трябва да се съсредоточа върху това, което имам. Бях баща и макар семейството ми да не бе цялото, любовта към дъщеря ми бе достатъчна да запълни всяка празнота.
В този миг реших, че няма да позволя на миналото да ми диктува бъдещето. Мария може да продължава да играе своите игри, но моят живот принадлежи на мен и на Калина. Когато я върнах в неделя вечер и видях как Мария стои на прага, за миг в очите ѝ проблесна нещо като съжаление но аз само се усмихнах. Благодаря ти, че ми даваш време с нея, казах, без капка горчивина.
Знаех, че пътят ми напред няма да е лек, но вече не изпитвах нито страх, нито гняв. Реших да обичам дните си такива, каквито са с Калина, с възможностите пред мен, с новите хора, които тепърва ще срещна. За първи път от дълго време почувствах, че съм истински свободен. И точно тази свобода бе моето ново начало.
