Семейството напусна неочаквано и без предупреждение: реши да подаде молба за развод, без жена си да знае.
Петър си тръгна грозно, внезапно, без да каже на жена си, че мисли за развод. Когато се прибра у дома, както винаги, Елица видя празната закачалка в коридора и празните гардероби. Тя се разхождаше из апартамента объркана и изгубена. Изчезването на мъжа ѝ беше пълна изненада, затова Елица не знаеше как да реагира. Преоблечена, Еличка сложи супата да се затопли, яде замислена, като се усмихваше с горчивина на случилото се. Хм значи Петре, хич не съм те познавала май! Страхотна жена си има какво повече да кажа? размишляваше Елица, докато миеше чиниите.
Почти тридесет години живяха заедно Драганови. Отгледаха единствения си син Димитър, който се ожени и замина за Испания. Димитре замина, домът опустя, да не вземе Петър някоя щуротия да измисли, тревожеше се старата приятелка Ралица. Тогава Елица пренебрежително се засмя: Айде, Ралице, много ти е мерак да се тревожиш! Сякаш не те познавам и аз!
Не се смей напразно, нацупи се Ралица, знам хиляда такива истории! Децата ги няма, мъжът почва да се оглежда, а жената остава сама и никому ненужна! Елица пак се изсмя: Ти, Ралице, си същата беля, каквато беше като деца! Ако не си бяхме още от село дружки, дали щях да те изслушвам!
След като Димитър замина, двамата съпрузи започнаха да прекарват повече време заедно. Отиваха на кино, разхождаха се в Борисовата градина, ходеха на вилата, събираха приятели и правеха барбекю. Беше им спокойно, уютно. Изглеждаше, че животът започва нова глава изпълнена с радост и спокойствие за утрешния ден. Петър навърши петдесет и шест, Елица беше млада по дух, над петдесет. Можеха да си живеят за удоволствие, заедно да остаряват, да ходят при сина си, да чакат внуци.
Този твой Димитър никак не бърза с децата, отбелязваше Ралица, когато Драганови се върнаха от Испания и Елица разказа, че младоженците са добре. Ех, Ралице, ти никога не знаеш как просто да се зарадваш! Все трябва да боднеш нещо!
Че как иначе? защитяваше се Ралица. Трета година женени и още си сами!
Ми те искат да опознаят света, да се опознаят и двамата! Не е като едно време, въздъхна Еличка.
След година и половина на Димитър му се раждат близнаци момче и момиче Мария и Христо. Красиви, здрави удоволствие да ги гледаш. Почти всяка вечер младото семейство звънеше по видео връзка и показваше децата. Когато поотраснаха, Еличка и Петър заминаха да ги видят, да ги прегърнат.
Гледай какви са сладури! възхищаваше се Елица, показвайки снимки на Ралица. Мария цяло Димче е, а Христо прилича на Яна!
Ей, че приличат! Още са малки да пораснат, ще видим на кого са! намръщено отбеляза Ралица.
Щом не щеш да ги гледаш, недей! смръщи се Елица и прибра снимките в чекмеджето, за да ги нареди по-късно в албума. Елица обичаше старомодното от многото дигитални снимки избираше най-хубавите и ги отпечатваше.
Ралица живееше сама по собствен избор, поне така казваше. Винаги е била със женени мъже. На женения не му трябва много на жена си яденето и мръсното пране, на мен вниманието и любовта, обичаше да повтаря Ралица.
От баба си наследи малък апартамент с балкон, близо до метрото. Щом получи нотариалния акт, избяга от родителите си. Искам да живея тъй, както аз искам! рече тя и така и стори. Пренесе се, боядиса си косата ярко червена, купи си алено червило и първите си токчета.
Ела, Еличке, да ми помогнеш да наредим багажа, да видиш – тук ще идват мъже, ще се изненадаш!
И именно при тази помощ у Ралица Елица се запозна с Петър, и скоро се омъжи за него.
Голяма си бърза първият мъж и веднага сватба! каза Ралица, щом получи поканата, а сравни ли поне? А помисли ли? Ти си скука, не мога да те разбера!
Но Елица вярваше в Петър, беше убедена, че са двойка за цял живот.
Дълги години така и беше, докато изведнъж не се случи онази студена утрин…
Ралице, здрасти! звънна Еличка на приятелката си, Петър си тръгна. Съвсем замина, взе си багажа нищо не каза, бележка не остави, телефонът му мълчи.
Отдавна ли беше в отпуска? изведнъж попита Ралица.
Отпуска?! Ти, Ралице, чуваш ли ме изобщо?
Подай молба, Ели, ще отидем в Одеса при леля ми, знаеш ли?
Елица замълча, помисли и се съгласи. Право казваш, хайде на път!
В Одеса, град с гостоприемство, което оставя следа за цял живот, живееше лелята на Ралица хубавата Йоана, която се беше омъжила за украинец и останала там. Родили им се четири сина, един по-хубав от друг. Всички пораснали, оженили се, имали деца, а децата – внуци. И в това голямо, шумно и весело семейство пристигнаха Ралица с Елица за малко отдих.
Тази идея за почивката се оказа толкова добра, че само след няколко дни Елица престана да се самосъжалява и да търси причини защо Петър си е тръгнал.
Просто е като две и две, мислеше си, седнала в двора, наслаждавайки се на аромата на гозбата, влюбил се е в друга, а не е посмял да го каже. И не е заради мен. Животът е прост, и толкова.
Пий компот! сложи ѝ Ралица чаша пресен компот от череши. Какво ти е, Ели? попита я тя, загледана.
Какво да ми е? не разбра Елица и отпи няколко глътки от сладкия, неочаквано вкусен десерт.
Лицето ти Някакси Изглеждаш по-млада.
В Одеса, град, в който е невъзможно да не се влюбиш, Елица срещна Сашо. Мъжът дойде на гости на един от братовчедите на Ралица. Седяха всички на двора около голямата дървена маса. Пиеха домашно вино, хапваха сирене и плодове, пееха български и украински песни, а Елица улавяше погледите на Сашо и отвръщаше на усмивките му. Беше на нейната възраст, строен, с посребрени коси.
Тази вечер беше толкова специална и вълшебна, че Елица никога нямаше да я забрави.
Благодаря ти, прошепна Еличка, навеждайки се към ухото на Ралица, която я стисна за ръката без да каже нищо.
