Още в седми клас Петя предупреди съученичките си, че Пешо ще бъде нейният мъж – и когато дойде времето, те непременно ще се оженят

Още в седми клас Яна предупреди приятелките си, че този момък ще бъде нейният съпруг.
Яна още тогава, в седми клас, заяви пред съученичките си, че Станимир е нейното момче, и когато дойде времето, със сигурност ще се оженят. Никоя от приятелките не спори с нея.
Сега приятелките дори се страхуват да погледнат към Станимир, защото бабата на Яна се смята за вещица. Тя живее в своето село, там се занимава с тъмните си дела, а Яна в града постепенно учи тъмното изкуство, понякога гостувайки при баба си.
А Станимир? Той изобщо не обръща внимание на Яна. Цялото си свободно време прекарва на двора заедно с Божидара. Божидара от дете е с увреждания и се придвижва с количка.
Не знам защо, но именно Божидара е пленила сърцето на Станимир. Може би заради нейната скромност или доброта, но с нещо го омагьосва. Освен това Божидара е много начетена и с нея на Станимир му е интересно. Те прекарват заедно всяка свободна минута от няколко години.
Станимир излиза от къщата си и се отправя към двора, където седи Божидара. Пътя му препречва Яна.
Здрасти, Станимире.
Здрасти, отговаря момчето, опитвайки се да я заобиколи.
Не искаш ли да се поразходим из София? пита Яна.
Днес няма никакъв шанс, отвръща Станимир, Извини ме.
Яна сърдито стиска устни, наблюдавайки как Станимир се обръща към Божидара, поздравява я, и двамата весело започват да си говорят и се смеят. Черна вълна от гняв и завист залива сърцето на Яна. Как плаче, когато никой не я вижда.
Минава година. Станимир разхожда Божидара ту до река Искър, ту във Витоша, ту на някоя лятна поляна с маргаритки. Цялото им свободно време е заедно.
Яна се е преобразила чернокоса красавица, стройна и ослепителна. Всички момци не могат да свалят очи от нея. Но Станимир продължава да вижда само Божидара в своето сърце. Сега обичат един друг наистина, не вече по детски.
Един ден, докато Станимир отива при Божидара, пътя му отново пресича Яна.
Здрасти, Станимире. Отново при оная куца ли отиваш? Какво намираш в нея? За какво ти е тя? Вземи мен. Само с мен ще бъдеш щастлив на тоя свят. Знаеш, че те обичам още от училище.
Зная, отговаря Станимир, но аз обичам Божидара.
С какво тя е по-добра от мен, таз инвалидка?
Не знам. Но че е по-добра в това нямам съмнение.
Станимире, знаеш, че не ми трябва много, за да те накарам да ме обикнеш. Баба ми е най-силната. Но аз това не искам. Искам да ме заобичаш сам. Какво трябва да направя, за да ме обикнеш? Кажи ми. Всичко ще направя.
Станимир спира и се обръща към Яна.
Направи така, че Божидара да проходи. Тогава ще се оженя за теб, отсича Станимир.
От този ден Яна прекарва всяка минута от свободното си време с Божидара. Отива при нея рано сутрин и се връща късно вечер. Вече почти не остава време на Станимир да е с Божидара. А тя не възразява. Прави всичко, което Яна й каже, пие билки, маже си краката с мехлеми, изморява се с физически упражнения.
Станимир, наблюдавайки всичко това, осъзнава колко силно Яна го обича, щом е готова да направи всичко това.
Минават четири месеца.
Една вечер Станимир пак излиза на двора, където Яна се грижи за Божидара. Забелязва, че почти всички съседи са излезли по балконите и гледат…
Яна държи Божидара за ръце и я води все по-далече от количката. Днес и двете са най-щастливите момичета на света. Уморени, но щастливи сядат на пейката. Станимир идва при тях, слисана от видяното.
Станимире, мога ли да кажа нещо? казва Яна, отдалечавайки се от Божидара.
Станимир застава пред нея.
Време ли е? навежда глава той.
Какво време? пита тя.
За сватба, тихо отговаря момчето.
Не, Станимире, засмива се Яна, исках само да се извиня за натрапчивостта си. Магията е безсилна пред любовта.
Въобще магията не може нищо да промени, ако човек не го иска.
Сега Божидара и Яна са най-добри приятелки. Божидара и Станимир имат дъщеричка. Яна си намери момче, когото не може да търпи, и когото никога не показва на никого. Говори се, че бил пилотИ когато от време на време човек срещнеше Яна в квартала, казваха, че тя винаги ходи със странна усмивка усмивка, в която няма и следа от завист или гняв. Сякаш най-накрая беше разбрала тайната, която всички други учеха цял живот: че най-силната магия е да позволиш на другите да бъдат щастливи. А когато някое дете я попиташе дали вярва в чудеса, тя намигваше весело и казваше: Понякога да. Само трябва да искаш достатъчно силно не за себе си, а за някой друг.
Някъде по улиците на София чуваха смеха на Божидара, която вървеше уверено, понякога дори тичаше след малката си дъщеря. А Станимир я догонваше, разрошил косата си, но никога вече не изпускаше ръката ѝ.
И всеки, който ги срещнеше заедно, знаеше, че някъде там, сред всички обикновени хора, се е случило истинско вълшебство онова, което не можеш да призовеш със заклинания, а само с обич.