Да не виждам повече твоята рода у нашия дом, тук не е хотел.
Казвам ти, Стефане, ако пак някоя твоя братовчедка или чичо се появи на вратата, ще трябва да им обясниш, че нямаме рецепция и закуска на шведска маса на Милена й беше дошло до гуша от гостоприемството.
Животът им тръгна лежерно, без големи промени, докато Милена, с нейната типична упоритост, не завърши психология в Софийския университет. Стефан веднага скокна с предложение за брак, сякаш дипломата беше последната му нужда, за да сключи сделката. Сватбата бе скромна, с парите, които размениха между гостите, тетката и чичото от Перник услужливо подсказаха да ги инвестират в собствен живот, а не в някое канапе или кристал за витрината.
Така Стефан се сдоби с малка нива в покрайнините на София. Миленините родители продадоха един опел и дадоха парите за строеж, защото в столицата и без това трафика вече беше за майстори на нервите.
Милена тайничко се страхуваше от селския живот: кладенец вместо чешма, токът спира при всеки по-силен южен вятър, отглеждане на кокошките и сутрешно палене на печка. Стефан се смееше и й обясняваше, че не сме в деветнайсти век за по-малко пари от двустаен в Люлин могат да живеят с удобства и простор, какъвто по новините показват в лъскавите предавания.
Къщата се вдигна за отрицателно време. Стефан го повишиха в работата, а Милена започна да консултира онлайн. Родителите им помагаха кой с каквото може, а тетката с чичото не изоставаха с финанси и драгоценни съвети.
Гинка Димитрова тетката беше редовна на инспекцията. Един път идваха да препоръчат ежко-бежко цвят за банята, друг път влачеха каталог за най-новите полилеи. Интенцията беше добра, но на Милена започваше да й писва от намесата. Един ден чичо Ради от Перник дори остана да пренощува без предупреждение, като отпусна коментар, че имал бизнес наоколо, а то всъщност бяха белот и домашна ракия при съседите.
Така се уплаши жената, че оттогава винаги проверяваше дали зад някой ъгъл не се е скрил случайно роднина, преди да влезе спокойно във всяка стая.
Деца, носете си багажа натам командваше Гинка Димитрова, насочвайки внучетата към гостната, айде, че храната ще изкисне, докато се мотаете! Милена, освободи едни рафтове в хладилника, да си наредят луканките и суджука, че си свикнали на ред разпореждаше се неочакваната домакиня.
Милена се зачуди защо гостите си влачат провизии, ама реши, че може би ще почерпят.
Сериозно, настанете се, чувствате се като у дома! Миленче, ще дадеш на всички по един ключ, я! суетеше се лелката.
Чичо Ради вече беше заел позиция пред телевизора и размахваше дистанционното като командир на мисия. Помоли Стефан за чаша коняк, напомняйки му, че му подарили нещо хубаво на рождения ден. Стефан помъкна бутилката и две чаши.
Влади, остави жените да се суетят, ела тук в мачото-кута, ще правим мъжка атмосфера! викаше чичо Ради.
Вече беше късен следобед, когато всички се разопаковаха и се настаниха. Милена тичаше като луда между пантофи и чорапи за инвентар, ту топли, ту прохладни, според вкуса на гостите. В ужас си припомни как Мария, братовчедката, казвала че ще останат само за малко. Кой празнува нов дом със седмичен воаяж, пита се тя. Не й хареса, че си избрали стая, която тя си мечтаеше да направи детска. На втория етаж вече имаше стая за гости, но роднините креативно решиха, че са по-удобни долу.
Нещо да ти помогна, Миле? попита Стефан.
Най-после някой пита прошепна Милена. От тези там не чакай помощ кимна към трапезарията.
Спокойно, ще ги изтраем, няма да ги изтърпим вечно ухили се Стефан и започна да бели картофи.
Да си жив! отвърна тя, намигна му, но тръпката от семейния рай се изпаряваше още с изсипването на чантите.
Към обяд на гостите им доскуча и решиха да се поразтъпчат в гората. После всеки цопна по стаите си да си почива, по думите на Гинка.
Стефане, почукай, ако случайно не станем до пет часа, та до шест да сме готови на трапезата каза лелката, потрепвайки по сина.
Това е рибно ястие, нещо по между пащет и суфле, много нежно, пробвай подаде Милена на Мария една чиния.
О, не, Влади не може, а Марин има алергия към сьомга!
Че то вътре има сьомга изтръпна Милена.
Ами на двамата им пречи, на всички червени риби отсече Мария, и продължи да върти поглед по масата А какви са тези късметлийски неща?
Пилешки крилца в сладко-кисел сос вече с предпазливост отвърна Милена.
Ясно рече Мария и заръча: Влади, донеси от хладилника печената пуйка, тази във фолиото, голяма е, няма как да я объркаш!
Влади се изправи, рови, и извади месото. Наряза го прилежно, като домакин с опит.
Между другото, Миленке, според мен трябва да имате втори хладилник в кухнята. Вашият е малък за три семейства, а аз видях хубав модел намален, ще пратя линк на Стефан по вайбър усмихна се Гинка Димитрова.
Защо да купуваме втори хладилник? И кои са тия “три семейства”? ахна Милена.
Как така? Това до половина наш дом е! Заедно строихме, парите са общи, аз помогнах за интериора. Ще се събираме, ще празнуваме заедно празници, да е удобно трябва да има условия. Ето няколко идеи извади лелката телефона и почна да рови.
Милена впери поглед в Стефан, но и той се беше загубил в ситуацията.
Да видя къде беше това Гинка си сложи очилата на връвчицата, приближи екрана мама, отвори ми бележките на първа страница, помогна Мария, докато сипваше ново парче пуешко във Влади.
Ето! провикна се победоносно Гинка, хладилник нов, домашни дрехи за всички, топли якета за разходка да не ходим като цигани. Индивидуални комплекти за баня, разбира се, чехли и за резерва, ей Богу обърна се към съпруга. Ради, искаш ли нещо да добавиш?
Чичо Ради си прочисти гърлото, глътна още малко ракия и отсече:
Барче!
Барче? изуми се Стефан. Какво ще го правим?
Тук идваме да си почиваме, не да се напъваме. Барчето е задължително за уют, докато майка ти не ме подпука за политиката и мазилката намигна той към жена си, която се усмихна в отговор.
Мамо, нали обсъждахме стаята за Марин? вклини се Мария.
А, вярно! Бях забравила. Марин ще трябва да има детска, точно стаята, дето сега ползвате.
Ама това ще е нашата бъдеща детска издразни се Милена.
Като родиш, скъпа, после ще сме комшии с внука или внучката сладко отвърна Гинка, и Стефко вече чака попълнения.
Вие, нали казахте първо диплома! Милена се изчерви, пулсът й се вдигна.
Взе я, ама май си объркала приоритетите, ако беше бременна, нямаше да имаш време за тия онлайн консултации.
Работих да приключим със строежа, за да се нанесем
Свърши, приключихте, време ти е за друга задача, докато не се катурнем пак всички тук започна да галѝ Марин като в сапунен сериал.
Милена не издържа, хукна горе, заключи се в спалнята и си поплака заради тържеството на абсурда.
Скоро влезе Стефан.
Хей, какво става?
Ти не чу ли тези глупости? изплака тя през сълзи.
Е, не ги взимай насериозно. Мини-бар и чехли, не прекаляват ли?! Да ги питаме изрично!
А ако не се шегуват? отрони Стефан.
Да не виждам повече твоята рода у нас, тук не е хотел. за последно категорична бе Милена.
Добре, така е честно избърса Стефан сълзите й, тя се обля с вода, почака да се успокои и слязоха.
Извинявайте, ако сте приели нещата лично усмихна се Стефан, явно попаднахме в шега и реагирахме нетипично. Забравяме случилото се и да пием чай с торта?
Абе, що за шега е къща без условия! сряза Гинка, изнервена от възпитаниците.
Та сериозно ли искате хладилник, мини-бар, чехли, шапки и не знам още какво? Или забравихте нещо? не се стърпя Милена.
Ако съм забравила, ще добавя, а вие засега подгответе детската, че сме намислили скоро пак да дойдем в нашия общ дом.
Какво се случи после, никой не помни. Милена кресна на свекървата, свекървата на Милена, чичо Ради си доля ракията, Мария изведе Марин в другата стая, Влади се чудеше кой е попаднал в цирка.
Накрая Милена взе якето на Гинка от закачалката, изфука го през вратата:
Марш от къщата ми. Ще ви върна парите, повече да не ви видя тук!
Ще се видим пак процеди през зъби Гинка, грабна якето, Ради, вземи ми чантата!
Милена забременя, зае се да прави истинска бебешка стая. Работи до раждането, преквалифицира се и започна да работи с деца, а не с роднини. Майка ѝ пристигна от Пловдив да помага.
Гинка и Ради минаха на гости веднъж след това. Бяха тихи като първокласници в час, извиниха се и помолиха за възможност да виждат внучето.
Милена не възрази.
— Повече да не виждам твоите роднини в нашия дом – тук не е хотел! Съпругата проговори: писна ми от изискванията на вашите гости…
