Безсънна нощ и пробуждане от хъркане: един удар от съпруга и как Агне след 27 години семеен живот осъзна, че е станала прислужница на всички вкъщи

Почти цяла нощ не можах да мигна: съпругът ми ме събуди с юмрук, изтръгнат от хъркането ми.
Гергана беше изгубила съня почти цяла нощ. Към два след полунощ нейният мъж, Борислав, я боцна грубо в ребрата и изрева:
Стига си хъркала! Омръзна ми!
Преди време, когато тя започнеше да хърка, но само когато спеше по гръб, Борислав я обръщаше леко настрани. Сега вече я рита, мърмори ядно, а след минутка пак захърква, докато Гергана, дори допила успокоителни, не може да заспи до сутринта.
Двамата с Борислав са женени вече двадесет и седем години. Преди две години отбелязаха сребърна сватба. Празник нямаха. Истината е, че Борислав забрави тази дата тогава си купи нова кола и всичко друго избледня на фона на блясъка й. Старото возило даде на сина им.
Семейството беше събирало левчета за жилище на сина си, който си имаше приятелка. Но мъжете баща и син сметнаха, че първо трябва автомобил, защото расте цената им, а приятелката на сина можела да обитава стаята му. Никой не попита Гергана, макар че по-голямата част от парите бяха нейни тя изкарваше повече от Борислав.
След покупката на новата кола, тя започна да спестява отделно в своя сметка. Мъжът й се обиди. Гергана го обясни с простота вече не можеше да има доверие и не виждаше друг изход, освен да пази и последната стотинка:
Моля ти се, спестявай своето пари, къде е проблемът?
Знаеш, че моите доходи не са много отвърна той упрекващо. Какво да заделя?
Гергана имаше висше образование. Приятелката й Мария дойде с нея още от Враца, за да учат педагогика в София. Двете бързо се справиха с изпитите и завършиха успешно. Мария изкара само година като учителка, после стана фризьорка. Курсове в Пловдив, разни майстори, после отвори собствен салон.
Гергана остана учителка още няколко години. Още в първата година на работа се запозна с Борислав тя водеше екскурзия с абитуриенти в техникум, където той беше майстор. Млад, снажен, изпълнен с чувство за хумор. След една екскурзия Гергана му рече:
Не вярвах, че такова просто нещо може да е толкова интересно.
Борислав бе покорен от младата учителка не след дълго започнаха да ходят заедно, а скоро се и ожениха. Сватбата бе скромна дойдоха само родителите на Гергана.
Двамата се нанесоха при майка му имаха тристаен апартамент. Той беше единствен син, бащата умрял млад. Скоро след това свекървата реши, че е изпълнила дълга си и замина да живее при втория си мъж в Поморие. После прехвърли жилището на Борислав.
Майката на Гергана от малка я учеше, че жената трябва да държи къщата изрядна, без мъжът да вижда труда й. Мъжете не търпят женско чистене през уикенда всички домакински тегоби трябваше да останат невидими до завръщането на Борислав.
Гергана се будеше в пет сутринта, готвеше закуска, подготвяше вечерята. Обядваше на работа. Връщаше се по-рано, за да измете, да изпере, да глади. Привечер подготвяше уроци и проверяваше домашни.
На 24 Гергана роди син Светослав. Остана у дома с детето и най-накрая почувства облекчение, че не трябва всяка сутрин да препуска към работа. Детето беше спокойно, но парите не стигаха, а заплатата на мъжа й беше хилава, социалната помощ оскъдна.
Веднъж Мария ги посети, донесе подаръци за малкия Светльо. Гергана поиска назаем някой лев до заплатата на Борислав.
Слушай, детето вече е на 10 месеца. Вечер ела в салона имам една страхотна маникюристка, учи се при нея, няма да взимам наем, а през два часа вечер може бащата да гледа детето. Сложи си твоя стаичка. Маникюрът винаги се търси! каза Мария.
Гергана прие, учеше се упорито, усвои и педикюра. Нае кабинет до вкъщи. За работните материали и инструменти отново поиска заем от приятелката. Гергана работеше всяка вечер от 17 до 22 часа, а Борислав гледаше детето. Към клиента се сдоби бързо, повечето жени нямаха друга възможност освен вечер. В училище не се върна.
Животът стана цветен. Борислав запази старото си място, купиха кола, ремонтираха жилището, почиваха лете на морето. Гергана само три пъти пътува с тях. През лятото работата се удвояваше особено за педикюр. Борислав все по-често я хвалеше:
Ти си моят хляб, казваше с възхита.
След шест години се роди дъщеря Десислава. Гергана не искаше да изостави работата си не искаше да губи клиентели. Взе детегледачка, работеше до осем. Скоро и Светльо тръгна на училище то беше близко, той свикна да прибира сам.
След раждането на Деси годините литнаха: децата растяха, разходите и грижите също. Почивка почти не виждаше. При майка си отиваше само за три дни или по повод погребение.
Така Светльо стана на 24, а Деси на 18. Светльо завърши право, но работа с прилична заплата не откри някой лев над средното. Деси учи IT в колеж.
Преди година Светльо доведе гаджето си Цветина. Тя не беше софийска, учеше трети курс финанси. Вече година са заедно, но живееше задържано прибира се, заключва се в стаята.
В един момент Гергана осъзна, че семейството й не е сплотено, както преди. Всички минават един покрай друг като съседи в общежитие. Борислав все по-често я зарива с лошо настроение, а тя отдавна не го пита нищо, за да не се опира на гнева му.
Любящият и предан син се затваря с Цветина. Гергана не влиза при тях. Веднъж искаше да разтреби в стаята им, но реши, че нека живеят както искат.
И дъщерята вече отказваше да чисти. Гергана я молеше в отговор Деси се усмихваше присмехулно:
Остави ме намира! Отегчи ме!
Близо до изблик, Гергана сама оправяше хаоса.
Последните дни Деси се беше разпуснала пращя дрехи по пода в банята, пералнята не я интересуваше за нищо.
Вчера Гергана бързаше за работа и помоли снаха си Цветина да нареди съдовете в миялната и избърше кухнята.
Аз не съм ви слугиня! вдигна й врата пред носа Цветина.
След нощта с сблъсъка Гергана пак не можа да заспи. Към пет се вдигна. Приготви закуска, изпече мусака за вечеря. Белеше картофи, а в душата й бушуваше обида. Се чудеше кога се е превърнала в незабележима домашна помощница кога спряха да я виждат като майка и съпруга?
Когато всички се събудиха, закусваха овесени ядки и омлет. Никой не благодари. Първи излезе Борислав, после Десислава оставяйки си блузата върху стола:
За довечера ми трябва, спешно я изпери!
Цветина се гласеше щастливо в стаята, а синът прошепна на Гергана:
Не карай Цветина да върши нищо вкъщи. Вчера я обиди плака цяла вечер! Ако още веднъж я засегнеш, няма да ти говоря, помни!
Всички излязоха. Гергана трябваше да е на работа в десет. Взе телефона и отмени всички часове. В офиса прибра инструментите, плати сметките, разчисти наема.
После се прибра вкъщи, събра дребните си лични вещи в една чанта, прибра документите. На хладилника остави листче:
Скъпи мои, разбрах не ви трябвам нито като майка, нито като съпруга, а да съм ви чистачка вече не искам. Сигурна съм, че без мен ще ви е по-добре.
Вика такси и отива на автогарата. Майка й скочи изненадана, като я видя на прага:
Гергано, от къде разбра, че се разболях? Щях да ти звънна, но се страхувах, че няма кога да ме чуеш…
Майко, ще поживея при теб. Трябва да се намеря пак. Загубих себе си, усещам се като премазана кобила, Гергана я прегърна и заплака.
В тайна очакваше Борислав да я моли да се върне, а децата да й звънят за прошка… Но мъжът дори не се обади. Деси я наруга:
Как можеш? Отиде си и не ми изпра блузата! И без теб ни е по-добре никой не ни тормози.
Гергана живя пет месеца при майка си. Беше единствено дете, а майката отслабна и често боледуваше. В родния град Гергана си нае малка стая, работеше в по-лек режим. Доходите паднаха, разходите също. Мария поддържаше връзка и донасяше новини.
Скоро след напускането на Гергана Борислав заживя с колежка. Имали връзка отдавна.
Деси също доведе един тийнейджър защо на Светльо може, а на мен не? Бащата й праща неизменно пари, те все не стигат, затова ходи да иска още. Да поиска от майка си я е срам, сама твърдеше, че без нея е по-добре.
Животът на младите се превърна в събирателно за скандали. Никой не искаше да чисти, да готви.
Гергана, разбира се, се тревожеше за децата, но си повтаряше, че са големи и не я търсят вече дори не позвъняват.
Съпругът я беше измамил тя бе затънала в работа и не разбра кога се е отвърнал.
Гергана подаде молба за развод и делба на имущество. Най-болезнено и горчиво й беше, че на 49 остана със строшени илюзии без семейство, посветила 27 години от живота си.
Най-мъчно че сама си е виновна.
Жената не бива напълно да се разтваря в семейството си.
Семейството никога няма да оцени всичко, и ще я стъпче като парче килим под вратата.