Не, сега няма нужда да идваш, мамо. Помисли си, пътят е дълъг, цяла нощ във влака, а вече не си млада. За какво ти е този зор? Пролет е, в двора сигурно си затънала в работа, ми казва синът ми.
Сине, ама как за какво? Отдавна не сме се виждали. Иска ми се да погледна снаха ти с две очи, да се опознаем както трябва, признавам откровено.
Хайде така да се разберем изчакай до края на месеца, покрай Великден ще има повече почивни дни и ще дойдем с жена ми при теб, ме успокоява той.
А аз вече в ума си бях готова да дойда. Но повярвах, съгласих се да почакам у дома.
Само че така и не дойдоха. Звънях няколко пъти на сина си, но той не вдигаше. После ми върна обаждането да каже, че е много зает и, че не е нужно да го чакам.
Сърцето ми тежеше. Подготвях се да посрещна и снаха за първи път. Ожениха се преди половин година, а още не я бях виждала.
Сина си, Огнян, го родих, както казват хората, за себе си. Бях вече на трийсет, не се бях омъжвала. И реших време е поне едно дете да си имам.
Може да е грях, ала никога не съм съжалявала макар да беше тежко и парите никога не стигаха. Но се хващах винаги на няколко работи, само и само детето да има всичко.
Огнян порасна и замина да учи в София. За да го подпомогна първите месеци там, тръгнах и аз през граница чак в Гърция, да печеля пари за университет и квартира. Сърцето ми се радваше да мога да му помагам.
Огнян вече от трети курс започна сам да се издържа. Като завърши, си намери работа и вече не разчиташе на мен.
Вкъщи се прибираше рядко, веднъж годишно. А аз в София и един път не бях стъпвала.
Мислех си, че щом дойде време за сватба, тогава ще ида. За тази цел започнах да пестя. Събрах шейсет хиляди лева.
Преди половин година Огнян ми се обади Мамо, ожених се.
Но няма да идваш за сега, само подписахме. Ще има сватба по-нататък, предупреди ме.
Заболя ме, но какво да направя. Огнян запозна ме и с булката си по видео връзка. Момичето изглеждаше свястно, много хубава. Богата бащата ѝ бил голям бизнесмен. Радвах се, че синът ми стигна такова място.
Миналото време, но Огнян все не идваше, не ме канеше и аз се взех, купих билет, приготвих буркани, хляб опекох, сушени ябълки, картофи, туршии тръгнах. Обадих се на Огнян малко преди да си хвана влака.
Ама майчице, защо? На работа съм, няма да мога да те посрещна. Хайде, ще ти пратя адреса, вземи такси, каза той.
Сутринта пристигнах в София, хванах такси и останах безмълвна от високата тарифа. Но сутрешна София красиво слънце, блестящо по тротоарите.
Вратата ми отвори снаха ми Калина. Не се усмихна, не ме прегърна само сухо ме покани на кухнята. Огнян вече беше излязъл.
Започнах да разопаковам картофи, бурканчета с гъби, сладко, миришещ домашен хляб Калина само гледаше мълчаливо и накрая каза, че напразно съм носила те такива работи не ядели, дори вкъщи тя не готвела.
А какво ядете? попитах учудено.
Всяка вечер си поръчваме да ни доставят. Мразя да готвя, защото кухнята после мирише, вдигна рамене Калина.
Не бях стигнала да премисля, влезе дете, момченце на около три години.
Запознай се това е синът ми, Ясен, каза Калина.
Ясен? попитах несигурно.
Не Яно, не Йоско а Ясен. Не обичам да изопачават имената.
Както кажеш, Калино.
Не съм Калино, КалиНА съм. Тук никой не променя имената, ама откъде да знаете вие
Накрая ми се заплака. И не толкова, че синът се ожени за жена с дете, а защото той нищо не ми бе казал.
А изненадите не свършиха. Забелязах на стената голям сватбен портрет.
Е, сватба не е имало, но добре че сте се снимали хубаво! опитах да разведря.
Как да не е имало? Празник за 200 души. Само вие не дойдохте Огнян каза, че сте болна. Може би по-добре, че не бяхте, прецени ме от глава до пети снаха ми.
Ще закусвате ли?
Ще хапна
Калина ми сипа чай и сложи няколко парчета скъп кашкавал това било закуската.
А на мен ми се ядеше истинска храна след дългия път. Опитах да запържа яйце от собствената стока, но Калина рязко забрани ще се разнесе миризма.
Хлябът ми тя не пожела ядели здравословно.
Обидата ми затвори апетита толкова години чаках да стана част от сватбата, а се оказах излишна.
Пих си чая тихо. Калина мълчеше. Изведнъж Ясен дотича да ме прегърне, а тя махна с ръка: Не пипайте детето, не се знае какви бацили носите.
Понеже нямах подарък за детето, подадох му бурканче малиново сладко да има към палачинките. Калина ми го измъкна с думите:
Колко пъти да казвам не ядем захар!
Очите ми се напълниха със сълзи. Отидох да се обуя, Калина не реагира.
Излязох, седнах на пейка пред блока и пуснах сълзите никога не ме беше боляло така.
По някое време видях Калина да изведе детето и да изхвърля всичката ми зимнина в контейнера. Като замина, прибрах си нещата и забързах към гарата. Успях да купя обратен билет за същата вечер.
Край гарата намерих гостилница купих си гювеч, кюфтета, картофи със салата. Беше скъпо, но си позволих заслужавам поне хубава храна.
Оставих багажа на гардероб и се разходих в София. Градът ми се услади и за малко се забравих.
Във влака не спах плаках. Боли от това, че синът дори не ми се обади да попита как съм.
По-скоро сняг ще видя през юли, отколкото да повярвам, че детето ми така ще ме посрещне. Единствен син толкова надежда вложих, а всъщност съм му излишна.
Седя, мисля какво да правя с онези 60 000 лева, събирани за неговата сватба. Да ги дам ли, та да знае, че майка си е мислила за него? Или нищо да не давам нали не заслужаваПогледнах през прозореца разлистени дървета, слънце, а в мен някак си просветна. Осъзнах всичко съм дала, което можех. Грижата не е на заем. Не чака разплата. Дойде ми тихо да се усмихна животът ми не е бил напразен заради ничий инат или лоша дума.
На сутринта занесох парите в читалището. Купиха книги за децата, обновиха залата, а за празника ме поканиха и децата, и учителките ми носеха букети от люляк и ръчно изработени картички.
Видях около себе си усмивки, протегнати ръце, прегръдки. Тук никой не ме нарече излишна. Седнах до прозореца с чаша чай и филия от собствения си хляб. Погалих две-три сълзи, които се стичаха но вече бяха сладки, леки и топли.
Писах писмо на Огнян Сине, обичам те. Винаги ще те чакам, но вече знам, че и тук има за какво да живея. Пощата ми го прие с усмивка.
Понякога не щастието от децата ражда любов, а любовта ти подрежда щастието така, че да стигне и за теб. А светът е все така голям, а пролетта ухае на люляк. И аз най-сетне си простих и на себе си, и на него.
