Партньорът ми се грижи за дома, докато аз съм тук с теб, любов моя
Сънувах странен сън, в който всичко беше наполовина познато, наполовина изплъзващо се, като град София, но не точно София булевардите се виеха нагоре, а по тротоарите течаха потоци розов мармалад. Един ден звънна старият червен телефон във формата на диня, който стоеше на перваза от бурса, и аз вдигнах слушалката с неуверена ръка. На отсрещната страна тихо, се чу познат глас моят съпруг, Павел:
Мария ми готви супа или търка плочките на банята, докато аз си стоя тук с теб, моя любов. После всичко се заля със звънък женски смях, сякаш дойде от саксия с мушкато.
Преди точно десет години се врекохме с Павел в една църква на стария площад. Мислех, че го познавам така, както човек познава дланта си, но преди седмица разбрах, че взаимността не е щит срещу предателството напротив, може да бъде входна врата към огледалната зала на съдбата.
Всичко започна обикновено четвъртък вечер, а Павел се прибра тананикайки стара песен на Веселин Маринов. Миришеше на печен пипер. Имам чудесни новини утре от фирмата правим купон, само за служители. Не се тревожи, няма смисъл да идваш ще е скучно, само работни приказки и диаграми. Остави кожената си чантичка до купчина мекици. Издърпа ме, целуна ме по бузата, после изчезна зад ъгъла вече със сянка на лице, отразена по странен начин върху добре излъскания паркет.
Сутринта Павел бе прекалено мил. Прегърна ме през кръста, докато рязах конец за баничките.
Знаеш ли, че си прекрасна?
Аз се засмях и му казах, че така се държи само когато иска нещо.
Може би, промърмори и ми подаде любимата си риза с народните шевици тази, на която винаги забравяше да прилепи копче.
Ще я изгладиш ли? Ще направиш ли мусака? Ти знаеш как обичам, с повече кашкавал. И ако успееш също да изтъркаш банята Харесва ми да мирише на чисто. Никога не знаеш кога гост ще намине.
Друго, господарю? пошегувах се, без да подозирам.
Целият ден се слях с битовия ритъм пералнята гърмеше, прахосмукачката скимтеше из тъмния коридор. В кухнята грееше тавичка мусака, докато от грамофона се носеха стари шлагери. Всичко миришеше на познато.
Тогава телефонът профуча като пиян комар.
Чужд номер. Викаше ме. И аз, без да мисля, отговорих.
Ало?
До мен се изляха вълни смях, весели гласове, с мирис на дим и захаросан локум. Но после чух гласа на Павел противно ясен и весел.
Жена ми ли? В момента търка фаянса или меси питки. Скука! А аз съм тук, с теб, моя мила…
Зад кадър: женски смях, като от дете, което се пързаля по ледена пързалка.
Потънах в килима, целият свят се обърна като шапка наопаки. Линията прекъсна, но не и натежалото ми сърце.
След миг на екрана адрес. Само кратък адрес в София, нищо повече. Не ревнах. Грабнах палтото, ключовете и забравих, че мусаката съществува. Павел щеше да получи изненада като от бабин разказ за змейове.
Чужденският GPS като разказвач от родопска приказка ме отведе до огромна бяла вила на Бояна. Пред вратата светеха BMW-та и лъскави джипове. През стъклените врати мярнах весела тълпа всички приличаха на лица от отминалите ми години, но все едно имаха маски от гланцирана хартия.
На входа нисък охранител ме поспря с вежди на будна сова.
Мога ли да помогна, госпожо?
Донесох нещо на мъжа си фалшива усмивка, кофа в ръка с белина и четка за тоалетна.
Онзи високият, с бялата народна риза казах уверено.
Охранителят повдигна рамо и ме пусна вътре.
В хола святкаха лампи като деня на прошка.
В центъра Павел. Прегърнал жена в червена дантелена рокля, по-ярка дори от шкембе чорба. Усмивка до уши и чашка шампанско. Светът се напрегна.
Исках да викам, но нещо отвътре ми нашепна да изчакам, да го заболи.
Павел ме видя. Лицето му побеля, устата му се изкриви като изоставен дюкен.
Биляна? прошепна обезоръжен.
Здравей, мило казах с глас, който можех само на сън. Забрави си нещо у дома.
Дръпнах кофата, извадих четката и препарата.
Щом обичаш да говориш за чистене, ето помогни си, че с брака ни остави доста бъркотия.
В цялата стая тръгнаха истерични въздишки, жената в червено побягна да търси ново червено.
Приятели, обърнах се, странно спокойна, Павел е експерт да изглежда примерен вкъщи, но истината е, че предпочита ласки на чуждо място, с която му гали самолюбието…
Моля те, Биляна, заскърца той да поговорим навън?
Сега искаш лично пространство? Къде ти беше грижата, когато се подиграваше без срам?
Обърнах се, оставих кофата в краката му.
Забавлявайте се! И помнете: веднъж предател, винаги предател!
Стъпките ми кънтяха по мрамора, а крушките горяха зелено.
На паркинга отново телефонът мигна.
Същият странен номер.
Ти заслужаваше да знаеш истината. Съжалявам, че стана така пишеше.
Ръцете ми танцуваха, докато звънях.
Мек женски глас отвърна:
Ало?
Коя си?
Викат ми Мира. Работех с Павел…
Защо?
Някой трябваше. Гледах лъжите му, отвращаваше ме. Ти не заслужаваше това.
Каза нещо на моя приятелка, за да се убедиш сама прошепна.
Затворих очи не чувствах злоба, а само пусто облекчение.
На следващата зора, докато над Витоша се изляха копринени облаци, Павел намери куфарите до вратата. Ключалката блесна нова, като магическо яйце. Не знам къде преспа, нито искам да знам.
Единственото, което му оставих:
Приятен живот.
И за пръв път от години в съня си се усмихнах. Не заради възмездието. А защото този странен сънен живот отново беше изцяло мой.
