Че кой ще те иска, бе Мария! Данчо се засмя с насмешка, а тонът му беше като студен душ. Намерила се красавица! Не се лъжи, Мария, вече си далеч от красавицата, каквато беше. Па и прилично си напълняла!
Освен всичко друго, да не говорим, че с две деца на гърба си съвсем не си апетитна хапка.
Така че стой си кротко, Мария, и не се меси! Гледай я ти! Мъжът решил малко да се поотпусне, голяма работа! Защо според теб излизат мъжете, а? Айде кажи, Мария? Мълчиш! Мълчиш, защото знаеш, че си си виновна сама!
Трябваше да гледаш себе си, Мария! И да гледаш мъжа си! Така че да не му се приисква крив път. Ясно? Добре, няма смисъл да говорим повече За вечеря виж да приготвиш кюфтенца, че от твоята пиле супа ми писна вече
Данчо стана, остави чашата от чая в мивката и тръгна към вратата, но на прага се обърна и погледна към жена си, която не можеше да спре сълзите.
Айде стига си ревала, Мария! Гледай вечерята! Децата ще взема сам от детската градина.
Данчо излезе, а Мария се свлече на стола, където допреди малко беше съпругът ѝ.
В душата на Мария беше празно и тежко. Искаше ѝ се да избяга, да изчезне нанякъде далеч, където никой няма да я намери.
Мислите ѝ прекъсна силно звънене от телефона.
Погледна екрана. Звънеше майка ѝ
Никак не ѝ се искаше да вдига майка ѝ веднага усещаше, когато нещо не е наред.
Ще разбере, но пак ще вземе страната на зетя, сигурно я правя виновна.
Ти, Мария, мъжа си слушай! Е, излиза си! И що? Прибира се в къщи поне! Към теб и децата! Затова търпи, Мария! Данчо не е толкова лош. Всичко носи вкъщи!
И не пие кой знае колко, което е важно! Знаеш добре. Или искаш, дъще, да си като мен? Да броиш стотинките от заплата до заплата? С мъж, който само върши проклетии, с деца, които само викат? Не, Мария!
Или си решила да се върнеш у баба си на село? Там животът бързо ще те научи на акъл!
Такива неща майка ѝ Димитра ѝ повтаряше често и Мария слушаше.
Слушаше и търпеше.
Търпеше изневерите на съпруга си, караниците и грубостта му. Това продължаваше вече пет години
С Данчо се запознаха, докато учеше в техникума.
Добре изглеждащ, уверен мъж, способен да впечатли всяка. Почти година се срещаха, цветя, подаръци, разходки, а после Мария осъзна, че чака дете и Данчо, като “истински мъж”, предложи да се оженят.
Младата жена прие с радост и започна семеен живот, но той далеч не беше като в мечтите ѝ
Първите месеци Мария беше слаба и самата не разбра кога мъжът ѝ започна да излиза с други.
Когато осъзна, беше късно беше се родил синът им Станимир.
Момчето беше нервно, плачеше често, а Мария след раждането спеше по два-три часа.
Данчо не помагаше казваше, че грижите за детето били женска работа, а той трябва да носи парите. И се справяше, да.
Станимир беше едва на година и половина, когато Мария разбра, че пак е бременна.
Данчо настоя детето да остане, пък и майка ѝ каза, че второ дете е сигурност Данчо пак ще остане.
Но за Мария вече беше ясно, че семейното ѝ щастие изчезва.
Данчо се промени.
Стори се отново такъв, какъвто бе в началото. Грижеше се за Мария, помагаше с грижите по Станимир. И тя омекна
Надяваше се, че всичко ще е сякаш преди преди да се оженят
После се роди Яника, а Данчо пак залитна този път сякаш съвсем открито. Започна да се кара за щяло и нещяло.
Мария беше разкъсвана между децата и съпруга, без да знае какво ще последва. А стана само по-зле.
Потърси закрила при майка си, но тя стоеше плътно зад зетя.
Ще му мине! А ти имаш деца! Дръж се и търпи това са само думи, няма значение! беше категорична Димитра.
Мария бързо разбра, че от майка ѝ няма да получи опора.
Няколко пъти се кани да звънне на баба си Стоянка, но я спираха срам и страх. Знаеше, че баба ѝ не приема такова отношение към жена, за разлика от дъщеря си.
Между Димитра и баба Стоянка често имаше препирни за това.
Мария скриваше много от живота си от баба. Знаеше, че няма да разбере защо търпи, защо още е там
Мария изпържи кюфтенцата и сложи вода за макарони. Телефонът пак иззвъня майка ѝ.
Погледна го и отхвърли обаждането
Нямаме за какво да си говорим! каза си тя. Нека защитава този изневерник.
Стана и погледна през прозореца. Вече бе време Данчо да се прибере с децата.
Но ги нямаше
Тогава Мария видя Данчо и малчуганите през прозореца. Деца се люлееха в градинката, а Данчо говореше по телефона.
Смееше се, сякаш в неговия свят всичко е наред все едно не беше наскоро крещял по нея.
И тогава нещо се обърна в душата ѝ! Разбра, че нищо няма да се промени, напротив ще стане по-зле!
Спомни си един техен стар разговор. Беше го попитала защо я обича една селячка.
Данчо се усмихна странно.
Мария, в това, че си селско момиче, има само плюсове!
Какви, Данчо?
Ти си здрава! На село всичките моми са здрави това е важно за новото поколение, нали?
Май така е
Така е, Мария. Виж, ти си здрава, аз също ще имаме здрави деца. Това ми е най-важното! И красива не си манекенка, но си хубава. Още един плюс!
Навремето този разговор ѝ се стори странен, но изтласка съмненията от ума си.
Едва сега Мария разбра на Данчо му трябваше просто гледачка за децата
Старателна, добра жена
Винаги казваше, че ще има толкова деца, колкото Бог реши.
И му трябваше покорна, която ще търпи всичко.
Търпи и мълчи
Решението дойде от само себе си.
Без да откъсва поглед от прозореца, Мария хвана телефона и набра номера на баба си.
На сутринта, като Данчо тръгна на работа, Мария стегна децата, сякаш води към градината.
Но не стигнаха дотам
Щом Данчо излезе, Мария се прибра с децата. Обади се в детската, че Станимир и Яника няма да дойдат. После започна да стяга багажа.
Знаеше, че Данчо няма да се прибере на обяд винаги ядеше в близкото заведение. Това ѝ даде няколко часа аванс.
След два часа Мария и децата бяха на автогарата. Автобусът тракаше по пътя към нейното родно село.
Отиваше при баба си единствената, която можеше да я защити.
Баба Стоянка не се отделяше от прозореца този ден. Още сутринта беше пратила съседа, дядо Илия, да вземе Мария с децата от спирката.
Илия вече чакаше, а Стоянка нервничеше на прага, докато не видя устремния му москвич.
Денят мина в работа и приготовления, почти не остана време за разговор. Едва вечерта, когато децата заспаха изнемощели, баба и внучка седнаха да си кажат всичко.
След кратък разказ за живота си, Мария млъкна и погледна баба си.
Бабо, какво да правя? Знам, че няма да ни остави на мира. Мен вече не ме иска, но за децата ще се бори
Баба Стоянка се усмихна.
Ами нека! Той е баща, ти си майка! Кога е било времето, когато една майка не се е преборила за децата си? Истинската! За децата трябва да се бориш! Не да плачеш и хленчиш, а да се бориш!
Разбирам, бабо Просто ме е страх
Страх, ама не го показвай! Такива като него се плашат от смели жени! Стой си на думата, сам ще се отдръпне.
Бабо, ами мама? Тя е на негова страна. Ще дойде да се кара, знам си я!
Димитра ли? Заповядайте! С нея ще говоря аз Че и с Данчо. Ще говоря, не бой се!
Бабо, ти почти не го познаваш, как ще говориш?
Много просто, чедо! Но ти само знай ако му простиш и се върнеш при мен не се връщай повече! Аз не помагам на такива избори! Всеки сам си гради живота И ти сега трябва да избереш. А щастието? То още си ходи някъде, не е дошло при тебе Ще го почакаш! Ще дойде и ще усетиш!
На следващия ден Данчо дойде заедно с Димитра.
Дълго спориха, убеждаваха Мария но тя вече беше твърда, окрилена от подкрепата на баба си.
Накрая Данчо и майка ѝ си тръгнаха с празни ръце
Мария излезе на чардака на селската къща.
Вдиша мириса на цъфтящите дървета, а на душата ѝ се стори леко и светло.
Оттогава минаха почти три години: три години напаст и битки за децата по съдилища.
Но издържа, Мария! Мина през всичко и най-накрая заживя спокойно.
Все до нея беше баба ѝ нейната закрила.
И, разбира се, Станимир и Яника децата, заради които преживя всичко, и които днес я правят силна и свободна.
А женското щастие?
То си е близо, казва баба. Ще дойде мигът, не е нужно да се гони, само да се чака. Щото най-важното Мария вече го има!
И дойде! Година след като се премести с децата на село, Мария се запозна с Андрей.
Андрей бе вдовец, имаше магазин в града.
Започнаха да се виждат, а след половин година се ожениха.
Преместиха се в голямата му нова къща.
Оттогава бившият не е стъпвал в селото, само децата от време на време отиват при него кара ги Андрей.
Мария е щастлива! Радва се, че не сгреши. И е безкрайно благодарна на баба си
Пишете какво мислите по-добре ли е човек да търпи, или да поеме по свой път?
