Защо да ти помагам? За да можеш ти пак да висиш на твоята глупава работа по цял ден?
Ти сама си избра такъв живот.
Баща ти казва, че не можеш да се радваш на живота.
Твоят баща не плаща наема, нито ти купува храна! Цветелина избухна. Лесно е да се радваш на момента, когато за нищо не даваш пари!
Ставай веднага и изчисти този безпорядък след себе си!
Кирил скочи от леглото и тресна телефона върху завивките.
Гледай си работата! Омразна си ми!
Цветелина влезе без да чука в стаята на сина си. Беше облечена в чиста работна риза, изгладена от снощи, ала очите ѝ изглеждаха изморени със зачервени капиляри от недоспиване.
Пет минути, Киро. Ставай.
Момчето дори не помръдна.
Чувам те измърмори той, без да спира да играе.
Това чувам го слушам вече половин час. Закуската е на масата. Остави телефона на шкафа. Ще закъснееш за училище.
Писна ми от това училище! Кирил внезапно избута завивката. Вечно се месиш! Знам си сам кога да стана.
Цветелина застина на вратата. Всяка такава реплика беше като удар в стомаха.
Работеше на две места, а вечер пишеше отчети за една фирма, само и само синът ѝ да има хубави маратонки, този телефон, интернет.
Осем години всичко това теглеше сама, без нито един лев издръжка от мъжа, който някога се наричаше баща.
Така ли се говори с майка си? Цветелина влезе по-навътре. Аз съм ти майка. Просто те моля да станеш навреме и да хапнеш.
Майка Кирил изкриви устни на подигравателна усмивка. Само крещиш. По-бързо да се махна от тук, писна ми от теб!
Къде ще отидеш? При баща си ли? Цветелина усети как се надига огорчение. Вчера не вдигна, като му се обадих за пари за курса ти по английски.
Той не работи, Киро. Как точно ще те храни?
Поне не ми мърмори за единиците! Той е нормален! А ти си зла!
Кирил се измъкна от стаята, бутна рамо в нея и след две минути вратата на апартамента трясна глухо.
Цветелина погледна часовника след четиридесет минути трябваше да е в офиса, а вечерта пак трябваше да пише отчетите си.
Денят ѝ беше планиран до минута, само и само на края на месеца да събере парите за всичко.
Телефонът изписука съобщение от бившия ѝ мъж, Антон:
Ще мина към 3 при Кирчо. Пари нямам още, другата седмица ще ти звънна.
Да, ще мине ядоса се Цветелина. Като в зоопарка.
***
В три часа следобед Антон наистина е минал разбра го по възторжения глас на Кирил.
Мамо, татко дойде! Играем на плейстейшъна! Каза, че училището не е важно, важно е човек да има харизма! Само така се постига всичко.
Киро, остави плейстейшъна и сядай да учиш! Цветелина едва се сдържаше да не повиши тон. Кажи на баща си да си ходи.
Ти разваляш всичко! изкрещя синът ѝ. Ревнуваш, че с него се разбирам! Ти си като стара даскалица!
Кирил затвори телефона. Цветелина стискаше зъби. Спокойно той е тийнейджър, затова се държи така. Ще поговори с него довечера.
Денят на работа мина много тежко. Цветелина си мечтаеше да се прибере по-бързо.
В апартамента я чакаше хаос бонбони навсякъде из хола, завивките разхвърляни, а в мивката купища мръсни чинии.
Антон си беше тръгнал, а Кирил отново се беше барикадирал в стаята си.
Цветелина почука, никой не отговори. Влезе.
Киро, стани и измий съдовете в кухнята, помоли тя.
Не искам.
Киро, моля те! Прибрах се от работа, капнала съм. Помогни ми малко.
Момчето рязко скочи, с такава злост в очите, че майка му се изплаши за миг.
Това дете, което до скоро заспиваше сгушено в нея, сега гледаше на майка си като на враг.
Омразна си ми! изкрещя Кирил. Само заповядваш изчисти, донеси, учи! По-бързо да порасна и да се махна от тебе!
Къде мислиш да ходиш, Киро? попита го тихо тя, облегната на рамката. При баща си? Той няма нито легло за теб.
Живее в обща квартира с олющени стени.
Ама поне никой не ми досажда! Кирил хвърли възглавница по стената. Той ме разбира поне!
А ти само работиш като робот и искаш и от мен същото!
Не искам нито твоите маратонки, нито английския! Искам да живея!
Да живееш как цял ден в телефона ли? пристъпи към него тя. Знаеш ли, че ако спра да бачкам, утре няма да имаме ток.
И хладилникът ще е празен. Как ще ядеш, как ще заредиш телефона си тогава?
Кирил започна да крещи.
По-скоро гладен, отколкото с теб! Зла си! Винаги си зла!
В този момент нещо в Цветелина се прекърши.
Вече нямаше сили да спори, да се доказва или да моли. Просто ѝ беше омръзнало.
Осем години борба, без празник, само за да чуе, че е зла
Добре каза тихо тя. Като толкова искаш при баща си звънни му. Сега.
Кирил се сепна.
Ще му звънна! хвана телефона си рязко.
Звъни. Пусни на високоговорител. Ако приеме да те вземе поне за седмица, веднага ти приготвям багажа.
Кирил я изгледа триумфално и набра номера.
Цветелина стоеше до него, сърцето ѝ блъскаше като лудо. Гудки. Глъч, шум и неясно пъшкане по линията.
Ало Кой е?
Тате, аз съм Кирил. Може ли да дойда при теб? На мама ѝ писна от мен, вика ми, кара ме да уча Може ли днес или утре?
Киро чу се хълцане. Не е удобно сега, имам гости. Мъжки работи, разбираш ли?
Тате, моля ти се! Мама каза, че ще ми приготви багажа Ще помагам!
Я, предай на майка ти да не ми тормози нервите. Пари нямам, няма къде да спиш. Имам ремонт тук. Давай, чао. Ще се обадя за рождения ден.
Линията прекъсна. Кирил се обърна с гръб, зави се през глава.
Излез.
Не. Не сме приключили. Цветелина седна до него на леглото. Осем години сам и теб издържам. Работя, за да имаш бъдеще.
И ти ми казваш, че съм зла, щото искам да учиш?
Да е добър като баща ти е най-лесно. Да дойде веднъж месечно, да обещае нещо и пак да изчезне.
Това не е доброта. Това е страхливост и безразличие. Той не мисли за теб, Киро.
Не е истина! изкрещя Кирил.
Истина е. Време е сам да го разбереш. От днес правилата се променят. Не искаш да живееш по моите правила сам ще се справяш. Телефонът го взимам.
Не можеш! подаде глава момчето.
Мога. Мой е телефонът. Купих го, плащам му сметките. Искаш го ще го изкарваш с помощ вкъщи, с оценки, с труд.
Нищо вече няма да е просто така. Аз съм човек. Искам уважение в собствения си дом.
Цветелина протегна ръка. Кирил гледа дълго, но най-накрая сложи телефона в дланта ѝ.
Иди вечеряй. После ще проверя задачите. Ако още веднъж чуя обида утре ще идеш на училище със старите маратонки, защото новите ще ги върна в магазина.
***
Минаха два дни. Кирил мрачно вършеше задачите, които майка му оставяше, мълчеше, но вече не беше груб.
Цветелина виждаше, че му е трудно, но не отстъпваше. Знаеше отстъпи ли сега, ще го загуби завинаги.
В петък вечер звънецът иззвъня.
Отваряй! Цвети, знам, че си вътре! гласът на Антон кънтеше. Дай да видя Кирчо!
Цветелина застина. Надникна през шпионката Антон стоеше залитащ, с разкопчано яке и подпухнало лице.
Махай се, Антон. Не си добре да виждаш детето.
Ти няма да ми казваш! изрита вратата. Синът ми е, ти го мъчиш! Излез да говорим!
Кирил излезе тихо от стаята си.
Мамо, това тате ли е? прошепна.
Да, Киро. Искаш ли да му отворя?
Удрянията не спираха. Антон се развика с псувни, обвинявайки Цветелина, че е обърнала сина срещу баща му.
Съседите започнаха да се показват от вратите.
Цвети, дай малко пари! Трудно ми е, разбираш ли? Дай, ще ти върна утре! Синко, кажи ѝ!
Кирил се залепи за вратата. Слушаше този хриптящ, пиянски и агресивен глас със страх и отвращение.
Тате, си тръгвай изведнъж високо каза Кирил.
Киро, ти ли си? Дай двайсет лева на баща си, или петдесет Майка ти няма да усети, има си тайници! Давай, нали си мъж!
Кирил се обърна към майка си.
Мамо, извикай полиция, каза тихо. Ще ни строши вратата. И е срам пред съседите.
Цветелина кимна, звънна. Докато обясняваше ситуацията, Антон отвън продължаваше да вика и да заплашва.
Дойдоха бързо след петнадесет минути. Силни стъпки, кратки заповеди, щракане на белезници. Накрая всичко утихна, вратата на входа се затвори.
Кирил се притисна към майка си, дишайки тежко и стискайки сълзите.
Мамо, няма повече да се държа така. Съжалявам Тате не искам при него вече
Цветелина го погали по главата.
Всичко ще се оправи, синко. Не съм ти сърдита.
***
Малко по малко отношенията с Кирил се подобряваха. Понякога спореше, показваше характер, но без предишната злоба.
Цветелина опитваше да му обясни кое е добро и кое лошо.
Бившият беше изчезнал пак, след като полежа в ареста. И синът вече не го чакашеЕдна съботна сутрин, когато прозорците улавяха мекото, топло слънце, Цветелина сложи на масата чаши с какао и два препечени сандвича. Кирил се появи облечен в старото си суитчерче, примирен, но не и затворен.
Утре имам изпит, обяви небрежно, като че ли става дума за времената на глаголните времена. Ще ми помогнеш ли вечерта?
Разбира се, каза тя, без да крие усмивката си.
Момчето се настани срещу нея, бутна си чашата към средата.
Мамо, мога ли пак да ходя на английския курс? Ще чистя повече вкъщи.
Ще помислим. Заслужава се, когато се стараеш, Киро.
За пръв път от дълго време закусваха заедно без напрежение, само тишина и топлина. В този миг Цветелина съзря онова тънко, крехко въже между тях връзка, която беше останала, въпреки всички рани и разочарования.
Знаеш ли, ти си по-смел, отколкото мислиш, каза тя и го погледна в очите. И аз ще бъда смела заради теб. Щом сме заедно, ще се справим с всичко.
Кирил не каза нищо. Просто кимна и сръбна от какаото, опитвайки да скрие усмивката си.
Навън животът пак беше суров, чужд и преплетен с трудности, но тук, на малката им маса, беше светло и топло. А понякога, това беше напълно достатъчно.
