Сигурен ли си, че жена ти е такава, за каквато я мислиш?

Наистина ли жена ти е такава, за каквато я мислиш?
Владиславе, не исках да ти казвам това на сватбата Абе, знаеш ли, че твоята прясно омъжена жена има дъщеря? колегата ми на работа направо ме вцепени на шофьорското място.
Какво имаш предвид? отказвах да повярвам на подобна новина.
Жена ми, като видя твоята Гергана на сватбата ви, ми прошепна:
Чуди ме дали младоженецът знае, че булката има дъщеря в дом за деца?
Представи си, Владиславе едва не се задавих със салатата. Жена ми казва, че самата тя е била свидетел на отказ от новородено. Моята Десислава работи като лекар в родилното. Спомни си твоята Гергана заради едно родилно петно на врата ѝ. Също каза, че Гергана нарекла дъщеря си Елица и ѝ дала собствената си фамилия Дачева, май. Това било преди пет години колегата ме гледаше в очакване на някаква реакция.
Стоях смаян зад волана. Ето ти новина!
Реших да проверя всичко сам. Не исках да вярвам на клюки. Разбира се, знаех, че Гергана не е osемнадесетгодишна naivничка, а тогава беше вече на трийсет и две. Преди да се запознаем, Гергана сигурно е имала свой живот. Но защо би оставила детето си? Как се живее с такава тежест?
Имах връзки и бързо открих дома, където се намираше Елица Дачева.
Директорът ми показа ведра момиченце с блестяща усмивка:
Запознайте се с нашата Елица Дачева каза ми той на колко годинки си, миличка, кажи на чичото.
Нямаше как да не забележа силното ѝ кривогледство. Жал ми стана за малката. Някак веднага усетих близост с това дете дъщеря на любимата ми жена! Баба ми обичаше да казва:
Детето, дори и криво, за родителя е чудо.
Елица храбро пристъпи напред:
На четири години съм. Ти мой татко ли си?
Почувствах се неловко. Какво да кажа на дете, което във всеки мъж търси баща?
Елица, хайде да поговорим. Би ли искала да имаш мама и татко? глупав въпрос може би, но толкова исках да я прегърна и веднага да я взема у дома.
Много искам! Ще ме заведеш ли? Елица ме погледна умно и сърдечно.
Ще те взема, но трябва малко да почакаш. Можеш ли да изчакаш, зайче? едва се сдържах да не се разплача.
Ще чакам. Няма ли да ме излъжеш? стана сериозна.
Няма, обещавам целунах я по бузката.
Вкъщи разказах всичко на жена ми.
Гергано, не ме интересува какво е било преди мен, но трябва веднага да вземем Елица вкъщи. Аз ще я осиновя по документи.
А мен пита ли ме? Аз искам ли това дете? Освен това и е кривоокa! повиши тон Гергана.
Това ти е истинската дъщеря! Ще й оправя очите с операция, всичко ще се нареди. Детето е чудо! Веднага ще я обикнеш невероятна ми беше реакцията на жена ми.
В крайна сметка, почти насила я убедих да започнем осиновяването на Елица.
Трябваше да чакаме една година, докато я вземем у дома. Често посещавах момичето в дома и за година се сближихме като баща и дъщеря. Гергана така и не пожела да има дете, дори и искаше да прекъсне процедурата по осиновяване. Аз я убедих да довърши нещата.
Най-накрая дойде денят, в който Елица прекрачи прага на малкия ни апартамент. Всичко я изумяваше и радваше неща, които ние дори не забелязваме. Скоро започнахме лечение за очите ѝ; очните лекари за година и половина коригираха кривогледството. Радвах се, че не се наложи операция.
Дъщерята лека-полека стана копие на мама си Гергана. Чувствах се щастлив. У дома имах две красавици жена ми и дъщеря ми.
Почти година след дома, Елица все не можеше да се наяде. Непрекъснато си мъкнеше пакет с бисквити, със спането не се разделяше с тях. Не можех да ги взема от нея детето явно беше гладувало. Гергана се дразнеше, мен ме удивяваше.
Постоянно се опитвах да обединя семейството, но Жена ми така и не успя да заобича собствената си дъщеря. Гергана обичаше само себе си, своето его бе като застинал айсберг.
Започнаха скандали, караници, тежки конфликти всичко се въртеше около Елица.
Защо ми вкара тая дивачка в семейството? Никога няма да стане нормален човек! избухна Гергана.
Безкрайно обичах Гергана, не си представях живота без нея. Макар че майка ми веднъж сподели:
Сине, както решиш, но веднъж видяхме Гергана с чужд мъж. Няма да си щастлив с нея. Гергана е фалшива и хитра, ще те излъже и няма да разбереш.
Когато обичаш, не виждаш пречките. Щастието ти грее по-ярко и от звездите. Гергана бе моят идеал. Но пукнатината дойде с появата на малката Елица у дома.
Тя ми отвори очите за истината. Жена ми не се интересуваше изобщо от детето.
Дори си мислех да охладнея към Гергана, но не успявах. Приятел ме посъветва:
Чуй ме, братле, ако искаш да разлюбиш жена, премери я с шивашки метър. Стара народна мъдрост, вярвай не вярвай.
Шегуваш ли се? чудих се аз.
Премери ѝ бюста, талията, ханша после ще видиш
Все пак реших да опитам този експеримент. Нищо не губя.
Гергано, ела да те премеря повиках я.
Гергана се засмя изненадана:
За нова рокля ли да чакам?
Телефон звъни.
Да тържествено мерех обиколките на жена си.
Експериментът приключи. Обичах Гергана същото. Взехме на подбив съвета на приятеля ми.
Скоро Елица се разболя, настина. Температура, хрема, мрънкане ходеше след Гергана с куклата Мая. Бях щастлив, че вече вместо бисквити, държи Мая.
Обожаваше да я преоблича, а сега куклата беше гола значи Елица е толкова отпаднала, че не може да я облече. Гергана кресна на нея:
Докога ще ревеш? Не може минута спокойствие! Лягай!
Елица стисна куклата си и в плач заспа, но сълзи се стичаха по бузите ѝ. Изведнъж Гергана грабна куклата от ръцете й, отвори прозореца и я хвърли навън.
Мамо, това е любимата ми Мая! Ще измръзне навън! Може ли да тичам да я взема? Елица проревя, втурна се към вратата.
Без да мисля, се спуснах след куклата. Какво съвпадение асансьорът не работи. Хукнах по стълбите от осмия етаж. Мая висеше с главата надолу на клон. Изтупах снега от нея. Топящите се снежинки по лицето ѝ изглеждаха като сълзи. Докато се качвах обратно, ми идеше да заплача.
Постъпката на Гергана бе необяснима. Влязох в стаята на Елица. Дъщеря ми коленичила до леглото спи неспокойно. Сложих ѝ Мая до главата на възглавницата.
Гергана седеше в хола, четеше списание не се вълнуваше.
В този момент любовта ми към нея се изпари. Свърши, угасна, изчезна. Осъзнах, че Гергана е просто красива, празна обвивка.
Явно тя разбра всичко.
Разделихме се. Елица остана при мен, Гергана дори не възрази.
По-късно се срещнах с нея, изсмя се:
Ти беше, Владиславе, трамплин.
Гергано, имаш лъскави очи, но черна душа изрекох спокойно.
Гергана скоро се ожени за успял бизнесмен.
Жал ми е за мъжа ѝ. Такава жена не бива да става майка каза мама.
Елица първо много страдаше за майка си, мечтаеше да я докосне.
Но сега новата ми съпруга Лина успя да ѝ върне усмивката, а сърцето ѝ се отпусна. За Елица, за втори път истинската ѝ майка я изостави нещо, което и досега не мога да проумея.
Лина с много любов и търпение се грижи за Елица и нашия син Симеон.