Ало, Марино, здравей! Ще помогнеш ли на бившия си мъж?
Здрасти, Петре! За какво ми звъниш? Как да ти помогна? Пари ли ти трябват пак?
Не, не са пари. Имам нужда от услуга. Трябва да изиграеш съпругата ми. Но не бившата, а сегашната. Само за една вечер.
Защо? Какво е станало?
Ами, започнах да се виждам с едно момиче. Мислех, че ще е просто за забавление, но тя се влюби. Не ме оставя на мира, настоява да се оженим. А на мен не ми трябва това. Още откакто се разведохме, мислех, че съм свободен и мога да си поживея, а тя не ме пуска…
Ох, голям ловец си бил, Петре! Не съм те мислила за такъв… Толкова ли беше тежък брака ни?
Марино, искам да напомня, че ти предложи да се разделим. Ти каза, че сме различни, че любовта си е отишла, и не трябва да се измъчваме взаимно. И не искаше деца. А Галя направо мечтае да ми роди син.
Радвай се харесва те, иска дете. Това значи много…
Не, тя не е човекът за мен. Но аз съм идеалът ѝ. Глупаво момиче, мечтателка. А нищо не съм ѝ обещавал. Идва вкъщи като у дома си, готви, чисти, вече се вижда като жена ми.
А аз, защо съм нужна?
Ще кажеш, че си се върнала от командировка. Ще се изненадаш, че съм те излъгал, но няма да ме оставиш, защото ме обичаш и не можеш да живееш без мен. Галя ще се разплаче, но ще трябва да си тръгне. И да не ме безпокои повече.
Елмаз! До тук ли стигна фантазията ти? Въвличаш ме в цирк. Защо да го правя? Да сме в добри отношения не значи, че може да ме използваш така.
Моля те, Марино, спаси ме! Ще те заведа за риба, знам колко обичаш спокойствието с въдицата на брега. После ще опечем кюфтаци, пак ще си припомним миналото
Ох, хитрец! Добре знаеш как да ме подкупиш. Добре, ще ти помогна!
Маринче, ти някой имаш ли сега?
Не, Петре, за съжаление още не съм срещнала човек, с когото ми се живее. Гледам да тегля жилище на кредит, не ми се живее под наем вечно
С мен щеше да живееш спокойно, апартамент си имам, пари също, все на почивки ходехме…
Не в това е щастието, Петре! Кога ще играем театъра?
В петък можеш ли? Вземи някои дрехи и свои вещи да си личи, че живееш тук. На Галя кажи, че съм прибрал твоите неща, за да не разбере.
Ще ѝ дам ключ, ще кажа да ме изчака, че съм на работа. А ти ще готвиш спагети, да речем, любимите ми карбонара Ще се срещнем към шест. После ще си тръгнеш.
Добре, убеди ме. Ох, защо съм толкова добра…
Марина се зачуди как изглежда Галя. Вътрешно изпита лека ревност Петър винаги гледаше само нея.
Той я носеше на ръце. Но тя му омръзна. Търсеше нещо ново, вълнуващо. Знаеше го още от гимназията. Петър я боготвореше.
И ѝ харесваше вниманието, приятелките ѝ завиждаха. Умен, хубав, не беден, с наследство апартамент. После започна бизнес.
След гимназията Марина замина да учи, забрави го, но той не забрави нея. Идваше редовно, излизаха, ходеха на Витоша или в кафене.
Докато завърши университета, не разбра кога се е омъжила за него. Живееха добре, почти не се караха. Но й доскуча.
И поиска развод. Петър страда, но се съгласи. Защото я обичаше и не искаше да я мъчи.
Никой не я разбираше. Кой изоставя такъв мъж? Говореха, че е глупава, губи щастието си.
Но тя искаше инат. Като иска прави го. Има право.
Разведоха се бързо. Марина се нанесе под наем, добра заплата имаше. Колата, купена от Петър, я остави за нея. Той я убеди подарък.
Мислеше, че ще започне нов живот. Нищо подобно. Нямаше опашка от кандидати. Един дори ѝ каза, че е обикновена жена, не красавица.
Учуди се, защото Петър я смяташе за най-красивата жена на света.
А сега Галя… Мъчно ѝ стана, как я забрави Петър толкова бързо? Ще я види, ще се успокои.
В петък след работа Марина се прибра, събра дрехи и тръгна за “последното представление”.
Закачи дрехите си в гардероба, нареди козметиката, създаде лек творчески безпорядък, както едно време.
Откри нужните продукти в хладилника и започна да готви паста.
Звъни се пристигна! Представлението започва…
Здрасти! Мислех, че е Петър, че си тръгнал по-рано…
Влезе висока, много красива девойка с дълга черна коса и изумрудени очи. Силуетът й можеше да засрами и най-голямата манекенка.
“Я гледай каква хубавица си е хванал Петър!” защипа Марина в сърцето.
Петре?! Вие коя сте?
Аз съм му приятелката. А Вие?
Аз съм му съпруга! С законен брак!
Как така? Той ми каза, че не е женен!
А, жена му била в командировка месец и той веднага с друга! Хубава изненада. Ето какво става, когато се върнеш без предупреждение. Съвсем не ме чакаше, не подозира…
Но… аз много го обичам Галя се разплака, взе кърпичка и забърса очите си.
Не знам какво да ти кажа… Отивай си у дома…
Аз му вярвах. И исках да родя дете. Да се омъжа… Петър е прекрасен, такъв мъж не съм срещала! Добър, щедър, а и като мъж, разбирате, страхотен…
Спести ми подробностите! Вярвам, че не си знаела. Но сега знаеш. Няма смисъл да ревеш. Ще се оправя с него. Ти ще намериш своя човек, ще бъдеш щастлива.
Не. Няма да се предам. Ами ако обича мен, не вас? Ще се разведе, ще се оженим, ще имаме деца, ще ходим за риба, на море, на гости на родителите ми в Гърция… Сега като влезе, ще стане ясно!
Галя седна на стола, извади телефона и започна да показва снимки.
Ето ни на театър, в Пирин, у дома. Всичко си беше наред, докато не се върнахте…
Марина почувства нещо като ревност. Първи път в живота си ревнуваше от Петър. Никога не беше вярвала, че може да бъде щастлив с друга. Без нея. Но сега разбра, че може.
И с такава красавица! В нейните очи тя се оказа “сиво мишле”.
Тя ли щяла да ходи за риба с Петър! Само те двамата са си ходили! Деца щяла да му ражда Та Марина може колкото си иска! Петър ще е най-щастливият!
В този миг почувства прилив на любов към бившия си мъж. Разбра какъв човек е загубила. Той я е обичал, глезил, а тя сега е сама.
А към него се лепят такива хубавици Не! Това няма да стане!
Скъпа, изчезвай от апартамента ни, докато не съм те хванала за косата! Хайде, ставай и вън! Махай се!
Марина хвана Галя и я избута през вратата. Тя се дърпаше, но Марина беше по-силна. Затвори след нея.
Повече да не си се мяркала! Петър си е мой!
Затвори вратата. Галя си отиде.
Какво да кажем? Марина не се познаваше. Това са истинските емоции, такъв е животът. Ето какво ѝ е липсвало!
Ревността й показа истината че освен Петър никого не иска. Няма да го даде на друга!
***
Ех, Петре, хубава лъвица си имаш! Всичко изпълних, както поиска! Повярва ми! Не напразно уча театър, голям талант съм!
Благодаря, Гале, спаси ме! Ядоса ли се? Мислех, че само се преструва…
Не, Петре, истински се ядоса, ревнува те, сигурна съм! Май наистина те обича, просто не го разбираше. Ревността казва много. Идеята ми проработи. С жените е така понякога трябва да ни раздрусаш, за да го осъзнаем.
Хайде, върви при нея! Сега ще е като копринена. Привикнала е да е единствена, въпреки развода. Длъжиш ми шоколад!
Благодаря ти! Поздрав на Димитър! Кога е сватбата?
Наесен ще се женим, ще ходим до Гърция при родителите ми.
Щастие ви пожелавам! Аз тръгвам да изграждам моето наново
Петър влезе у тях. Марина подреждаше масата, беше облечена в хубава рокля.
Как мина, Маринке?
Страхотно! Изритах я! Мисля, че повече няма да се върне. А ти на нея ли си влюбен? Че тя е голяма хубавица!
Не, не съм… Теб не мога да забравя…
Наистина ли? Още ме обичаш? зарадва се Марина.
Да, винаги съм те обичал…
Знаеш ли, чак сега осъзнах колко си ми скъп. Не те давам на никой! И искам син, и дъщеря от теб! Петре, ожени се отново за мен!
Петър се усмихна. Ето, планът проработи! Какво ли не правим за една жена, но си струва, ако после намерим отново щастието.
В живота понякога трябва да изгубим нещо, за да разберем неговата истинска стойност, а понякога щастието е по-близо, отколкото си мислим достатъчно е да отвориш сърцето си.
