Ела много години мечтаеше да се омъжи добре. Вече беше имала един неуспешен опит. Имаше син – двадесетгодишният Борис.
Отдавна мъжът ѝ беше изневерил по най-отвратителния начин. Ела се завърна от командировка ден по-рано и го хвана неподготвен полугол, оправяше леглото в спалнята, а най-добрата ѝ приятелка готвеше кафе в кухнята, облечена в нейна хавлия! Класика! Разводът беше мигновен. Изтрила я от живота си, без да се рови в мръсните детайли. Вина има има и наказание. Изхвърлила мъжа на улицата със саката му, а на сина забранила да го вижда. Тогава Ела беше едва на трийсет.
Минаха над десет години. Ела защити първо кандидатска, после и докторска дисертация. На четиридесет стана доктор по филология. Ръководеше катедра в Педагогическия университет. Ценеха я като специалист. През всичките тези години саможивот Ела не изгуби надеждата да намери достоен спътник. Смяташе, че още е рано да плете чорапи и да бродира.
Кандидати за ръката и сърцето ѝ имаше. Но никой не успя да докосне душата ѝ. Един я покани да се омъжи още след първата среща, зае малко пари (Почти сме семейство) и изчезна. Другия търсеше майка на децата си вдовец, който я покани веднага вкъщи и я помоли да сготви вкусна вечеря за цялото му семейство. Ела не беше готова за такъв топъл прием, но сготви, нахрани децата три малки бумки.
Върна се у дома и се разплака. Жалко ѝ беше за децата, за баща им сам като сирота. Но да влачи цялата тая орда не можеше. Може би съм егоистка, оправдаваше се пред себе си.
С всяка година вариантите намаляваха. И когато Ела вече беше готова да сложи край на този безплоден търсения, на хоризонта се появи Той.
Студент от Алжир. Фарид беше на 28. Някога беше учил в групата на Ела, тя беше му преподавател. След дипломирането си остана в града, отвори малък бизнес.
Един ден Ела отиде на бензиностанция да зареди колата си. Оказа се, че Фарид е собственикът. Заговориха се, спомняха си за университета, засмяха се. Фарид ѝ даде визитка за всеки случай. И Ела започна да го посещава веднъж седмично, междувременно и да си зарежда колата. Фарид проявяваше внимание канеше я на вечеря, на концерт с класическа музика. Ела се смущаваше и не вярваше в искреността на бившия си студент. Отказваше всяко покана.
Но Фарид не отстъпваше. Ела се сещаше за него той беше различен от другите със своето усърдие и желание да учи. Говореше перфектен български. Беше неописуемо красив всички момичета по факултета обръщаха глави, когато минаваше, и въздишаха след него. Ела си спомняше как, докато е бил студент, Фарид ѝ подарил дървена кутийка с резби. Вътре имаше бележка.
Прочете я, позачерв
