Телефонът звънна точно в седем сутринта, тъкмо когато Анелия беше станала и отишла в кухнята да сложи чайника. Погледна дисплея и се намръщи беше по-малката ѝ сестра, Лиляна.
Ало, Лили, какво е станало? Знаеш, че току-що се събудих.
Анелия, ела веднага у мама! гласът на Лиляна беше припрян. Взех решение, направих всички документи. Продаваме маминия апартамент и я местим в хубав дом за възрастни хора.
Анелия едва не изпусна телефона.
Кво каза, какъв дом? За какво говориш?
Не се прави на ударена! Мама си губи паметта. Вчера забрави котлона пуснат, онзи ден съседката я намери по стълбите не си спомняше на кой етаж живее. Не можем така повече!
Лили, изчакай. Нека говорим спокойно. Какви документи си направила?
Пълномощно за продажбата на апартамента. Мама сама подписа. Обясних ѝ, че е за нейно добро.
Анелия почувства, че кипи отвътре.
Ти луда ли си? Как можа да направиш такова нещо без да ме питаш? Мама има две дъщери, ако си забравила!
Ти къде беше през цялото това време, а? изсъска Лиляна. Веднъж седмично идваш за по час и си мислиш, че изпълняваш дъщерския си дълг? Аз идвам всеки ден след работа, купувам ѝ храна, следя дали си взима хапчетата!
От зори до здрач работя, това го знаеш! Не живея на две пресечки от нея, както ти!
Именно! Затова аз взимам решенията за мама. Ако искаш, ела да се сбогуваш с апартамента. Утре идва брокер да го оцени.
Лиляна затвори. Анелия остана в средата на кухнята, държейки телефона, невярваща на ушите си. Сестра ѝ същата тази, която доскоро ѝ изглеждаше разглезена и непораснала, бе решила съдбата на майка им, Станка Петрова, на седемдесет и пет години, без да ѝ пука за ничие мнение.
Анелия се облече светкавично и тръгна към дома на майка си, броейки на ум как, след като загубиха баща си, тя като по-голяма пое грижата за всичко: пращаше пари, решаваше битовите проблеми, водеше майка им по лекари. А Лиляна тогава тъкмо бе във Великотърновския университет и живееше безгрижния живот на студентка.
Апартаментът на майка им беше на четвъртия етаж в пететажен панелен блок в Сухата река. Анелия изкачи познатите стълби с тежки крачки и позвъни. Отвори майка им Станка, дребна женица с остро кафяво око, което не пропуска нищо.
А, Аниче! Рано си дошла, миличка. Да не е станало нещо?
Мамо, трябва да поговорим. Сериозно.
Влязоха в кухнята. Майка ѝ сложи чайника и извади едни пръхкави меденки от шкафа.
Мамо, кажи ми какво прави вчера?
Станка помисли малко.
Станах, закусих. После… дойде Лили. За нещо говорихме. Донесе някакви хартии.
Какви хартии, мамо?
Вече не помня точно. Каза, че било важно за моето добро. Трябвало да подпиша.
И подписа ли?
Подписах, разбира се. Тя разбира от такива неща нали е счетоводителка.
Анелия стисна зъби. Мама може да беше позабравила някои неща, но това не означава, че трябва някой да ѝ решава живота без оглед на желанията ѝ.
Мамо, помниш ли още какво каза Лиляна?
Нещо за дом. Разправяше, че там щяло да ми е добре ще се грижат за мен. Ама аз не искам да напускам този апартамент, Ани. Това ми е домът.
Очите на майка ѝ лъснаха от сълзи. Анелия я прегърна здраво.
Няма къде да ходиш, мамо. Аз няма да позволя!
Точно тогава звънна вратата. Влезе Лиляна делова, подстригана късо, с костюм, сякаш току-що излязла от реклама за банков кредит.
Аха, вече си тук отбеляза тя, като зърна Анелия. Много добре. Хайде да говорим като големи.
Като големи? скочи Анелия. Да манипулираш стара и безпомощна жена и да ѝ пробуташ документи, това ли ти е поведение на възрастен?
Не съм подвела никого! Мама сама си подписа пълномощното.
Мама изобщо не е разбрала какво подписва!
Хей, още съм тук, между другото! намеси се Станка. Престанете да ми викате в кухнята!
Сестрите моментално млъкнаха. Майка им рядко повишаваше глас, но стане ли, по-добре да си пазиш кожата.
Лиляна, обясни ми още веднъж какви бяха тези хартиите вчера.
Лиляна приклекна до майка си и хвана ръката ѝ.
Мамо, направих пълномощно да може апартаментът да се продаде. Намерих ти хубав дом: чисто, спокойно, с лекар на разположение, готвачката готви истинска баничка и мляко с ориз! Ще си имаш собствена стая и ще идваме, когато поискаме.
Ама аз не искам да продавам апартамента прошепна Станка. Тук ми е целият живот. Тук беше и татко ви.
Мамо, разбери, опасно е…
Накрая, след тонове кавги, три чаени кани с лайка и една съседка, която подаваше главата си през вратата при всеки по-силен глас, сестрите стигнаха до компромис: наеха жена от квартала, която да помага на майка си през деня, а вечер се редуваха да ѝ правят компания. Апартаментът остана непокътнат, домът пълен с миризма на меденки и спомени, а трите продължиха да водят битката коя по-силно обича мама.
Сестрата пое решението вместо всички: телефонът иззвъня точно в седем сутринта, когато Анда едва бе станала и сложи чайника, а на екрана изписа името на по-малката ѝ сестра, Михела. Новината беше шокираща – Михела вече беше уредила всички документи за продажбата на майчиния апартамент и настояваше възрастната им майка Вяра да замине в частен дом за възрастни. Анда не можеше да повярва, че съдбата на 75-годишната им майка се реши без нейното знание. Тя тръгна към стария апартамент на майка си в центъра на София, където излязоха наяве болезнени спомени, стари семейни рани и ожесточени спорове между двете сестри, докато търсеха компромис между споделената грижа, достойнството на майката и стойността на общия им дом.
