Щом стане твоя, тогава ще решаваш усмихна се свекървата. Дачата е моя, аз решавам какво да правя с нея.
Ало, Галина Петровна? непознат женски глас в телефона.
Не, аз съм Жана избърса мокрите си ръце в кърпа.
О, извинете. Обаждам се за дачата. Ние сме новите собственици. Кога ще освободите имота?
Спънгата падна от ръцете ѝ, плюсна се в мивката.
Жана застина. Чашата изхвръчна от пръстите ѝ, се разсипа на звънки трохи по плочките.
Какви собственици? прошепна тя.
Вчера финализирахме покупката. Галина Петровна ни каза, че наемателите ще се освободят до месец. Но ние бихме искали по-бързо.
Телефонът трепереше в ръката ѝ. Владимир се появи на прага на кухнята, все още закопчавайки ризата си.
Какво става?
Жана прикри слушалката с длан.
Извинете, аз ще ви се обадя после изтръгна се и затвори повикването.
Владимир стъпи по голи крака върху стъклен фрагмент, намръщи се.
По дяволите. Жана, какво се случи?
Тя събра по-едрите парчета от пода, без да отговаря. Дребните осколки блестеха между плочките като сълзи.
Обади се някаква жена. Казва, че са купили дачата от майка ти.
Какво? Владимир клекна, издърпвайки парчето от петата си. Не може да бъде. Майка ми щеше да ни предупреди.
Гласът му звучаше неубедително дори за самия него. Жана стана, показа екрана на телефона с последния входящ номер.
Ето, виж локален номер. Искаш ли да се обадиш?
Децата замлъкнаха в коридора чуваха се само шепот и внимателни стъпки. Владимир взе телефона, превъртя го в ръцете си, но не набра.
Може би измамници. Или са объркали номера.
Тя знаеше името на майка ти. И спомена за наемателите.
Владимир си нахлузи обувките без да ги връзва.
Ще отида при майка ми след работа. Ще разбера.
А ако е вярно?
Не знам, Жана. Честно не знам.
Затръшна вратата. Жана остана сама с осколките и детските гласове зад стената. Взе лопатка, събра стъклата в кофа. Звънът ехтеше в гърдите ѝ.
Цял ден вървеше като пришласена. Вареше чорба и забравяше да осоли. Анна я питаше два пъти за филмите не чуваше. Максим донесе дневника си с тройка по математика, подаде го под носа.
Мамо, ето, виж!
Жана премигна, видя червената цифра.
Утре ще поправиш.
А ти няма да се ядосваш?
Какво? Не, разбира се. Ще вечеряте ли?
Децата се погледнаха. Максим внимателно прибра дневника.
Владимир отиде при майка си право от работа. Кухнята й миришеше на заварка и стари тапети. Галина Петровна си наливаше чай от термоса, без да вдига поглед. Владимир седеше срещу нея, с ръце закопчани на коленете.
Мамо, защо направи това?
Тя сложи чашата пред него, все така без да го погледне.
На Света ѝ трябваха спешно пари. За първоначална вноска по ипотеката.
Каква вноска? Тя си има апартамент.
Апартаментът е на мъжа й. Иска свой. Галина Петровна най-после вдигна глава. Аз съм майка, трябва да помогна.
Владимир поклати глава.
А ние какви сме, чужи ли сме?
Вие безплатно ползвахте дачата. Петнадесет години.
Безплатно? Гласът му се прекъсна. Мамо, ние вложихме осемстотин хиляди! Градехме баня, беседка, Жана засади розариум Всяка година ти давахме по тридесет и пет хиляди!
Ваша работа беше да питате разрешение за всяка сграда.
Владимир стана толкова рязко, че столът се залюля.
Винаги имаше разлика между нас. Света е любимката.
Галина Петровна взе чашата си, отпи малко.
Реших да помогна на дъщеря си. Точка.
Вкъщи бе вече след девет. Жана се втурна към вратата, щом усети ключа.
И?
Владимир свали якето, окачи го на куката. Движенията му бяха бавни, като под вода.
Майка ми продаде дачата. Дори не ни предупреди. НовВладимир спря парите в джоба си и повече не погледна майка си, докато тя напускаше без да каже и дума.
Ето как ще бъде, като имаш свое, така ще разпореждаш — усмихна се свекървата. — Това е моята вила и аз решавам какво да я правя.
