Чичо, моля ви, дайте ми тази шоколадка. Искам да подаря на мама, защото днес е осми март.
Борис Сергеевич, тръгнал към вилата на бизнес партньора си с годеницата си на посрещнати от тях скара в чест на празника, отби се в супермаркета. Първоначално бе планирал да отбележи 8 Март в ресторант, но Анжела, чула за поканата, го убеди, че излетът ще е не само приятен, но и полезен. Там ще се съберат влиятелни хора, с които тя отдавна мечтае да се запознае все пак е годеница на ръководител на голям холдинг.
Подаръкът за Анжела бе подготвен предварително изтънчено колие, внимателно опаковано и поставено на задното седалка на колата. В супермаркета реши да вземе бутилка коняк, а заедно с това букет цветя и шоколад, знаейки, че Анжела обича сладко, въпреки безупречния си вид.
Приближил се до рафта с шоколади, Борис остана изненадан полиците бяха почти празни. Разбира се, 8 Март, женски празник логично е всичко да е разкупено. Останали бяха само евтини плитки, които Анжела дори не забелязваше. Но в далечния ъгъл, на горния ред, забеляза последната опаковка елитен шоколад точно този, който би я зарадвал. Докато го вземаше, усети как някой го хваща за ръкава. Обърнал се, видя осемгодишно момченце с червен нос и треперещ глас.
Чичо, моля ви, дайте ми този шоколад! Искам да го подаря на мама за празника!
А защо не вземеш друг? попита Борис. Виж, има още доста.
Мама го видя в рекламата отвърна момчето тихо. Видях как го гледаше. Никога не го е опитвала.
Борис се замисли, след това сви рамене и му подаде шоколада. Анжела и без това има всичко свикнала е с най-доброто. А за това момче този подарък явно означаваше много.
Вземи каза той. Честит празник!
Момчето светна от радост, грабна шоколада и изтича към касите, не забравяйки да благодари.
Борис го последва. На касата видя как детето изсипва дребни монети рублеви, петорки, стотинки и няколко десеторки. Стишно попита:
Леля, пресметнете, моля, ще стигнат ли?
Касиерката го погледна с ледено пренебрежение.
Не стигат и за третина. Събери парите си и остави шоколада.
Но много ми трябва гласът му се разтрепери, задържайки сълзи. Моля, пресметнете!
Казах ти няма! Не пречи, иначе ще извикам охраната! отвърна тя раздразнено.
Чакайте! намеси се Борис. Честит празник! поздрави учтиво жената, която неохотно се усмихна. Детето иска да си купи шоколад. Продайте му го.
Извади карта, плати и, намигвайки на момчето, каза:
Събери си парите. Може да ти потрябват.
Той се обърка, но послушно ги събра и, пъхвайки шоколада в джоба, ги подаде на Борис:
Вземете ги Трябва да платя.
Не ми дължиш нищо отвърна той кротко, потупайки го по рамото. Това е подарък.
Платил си покупките, Борис взе чантата и тръгна към изхода. Но момчето не го изоставяше.
Чичо, моля Аз исках да подаря на мама! А сега излиза, че вие сте го направили?
Борис спря и го погледна внимателно.
Как се казваш?
Игор отговори момчето. Първо спестявах за лекарства за мама. Събирах монети, съседките понякога ми даваха, когато ги молех за хляб. Но баба Вера каза, че за лекарства няма да стигна не стигат за цял живот. Тогава реших нека поне да има празник. А лекарствата после ще си ги изкарам. Ще намеря работа и ще купя всичко нужно.
Борис кивна, развълнуван.
Браво! А на мен казвай чичо Боря. Игор, какви точно са лекарствата на майка ти?
Не знам сви рамене момчето. Лекарите казват, че са много скъпи, а други не помагат. Мама казва, че ако не я бяха уволнили, нямаше да се разболее. А сега плаче постоянно. Мисля, че шоколадът ще й подобри настроението.
Защо я уволниха?
Казва, че е пресекла пътя на някого. После не можеше да намери добра работа само продаваше зеленчуци на пазара. Един ден стоя цял ден под дъжда, настина и се разболя.
Слушай, Игор каза Борис. А да аз ли поздравя майка ти? Ще разбера какво й трябва и може би ще мога да помогна.
Наистина? очите на момчето светнаха. Живеем наблизо, зад ъгъла.
Борис сложи чантата в багажника, взе цветята, предназначени за Анжела, и тръгна след Игор.
В апартамента се усещаше тишина и умора. Беше чисто и уютно, но липсваше топлината на дом, където живее щастлив човек.
Сине, къде толкова беше? чу се женски глас. Борис застана. Този глас му беше познат.
Дойдох с чичо отвърна Игор. Той е добър. Иска да помогне.
С кой чичо? попита жената притеснено. Чакайте
След минута тя го покани да влезе. Борис влезе несигурно, държейки букета.
Честит празник каза той, но внезапно замръзна. Вие?!
Борис Сергеевич? жената, седнала на дивана, се опита да стане, но не успя. Изморена съм Отдавна не мога да ходя, дишам тежко.
Ирина Александровна? Какво става с вас?
Придвижи стол и седна до нея.
Не мислех, че ще стигна до тук. НастиИрина усмихна се, погледна Игоря и Борис, и почувства, че най-накрая семейството й е на място.
— Дядо, моля те, дай ми тази шоколадка. Искам да изненадам мама, защото днес е осми март!
