Вратата се отвориха преди да стигна до коридора. На прага стоеше Татяна Павловна, свекърва ми. А зад нея, като сянка, се криеше крехко момиче с уплашени очи, приличащи на еленски.
Тук сме за Мишо, обяви тя без поздрави, влизайки в апартамента. От нея се носеше мирис на скъпи парфюми и студът на януарска заран.
Момичето влезе след нея, несигурно престъпвайки в простичките си обувки.
Мишо още го няма, той е на работа, отвърнах аз, инстинктивно застягайки халата си.
Нищо, ще почакаме. Не на улицата да стоим.
Татяна Павловна мина право към всекидневната, с господарски жест посочвайки на придружителката си дивана. Сама се настани в кресло срещу нея, скръстени ръце върху чантата си. Погледът ѝ беше оценочен, студен. Сякаш правеше инвентаризация на жилището ми. На живота ми.
Ралице, запознай се. Това е Марийка. Дъщеря на стара моя приятелка от Враца.
Кимнах, все още не разбирайки. Гостенка? Далечна роднина?
Марийка ще живее с нас. Така реших.
Въздухът стана тежък. Поглеждах свекървата, после Марийка, която сякаш искаше да се стопи в дивана ни.
В какъв смисъл с нас?
В най-прякия, свекървата се наведе леко напред. Мишо има нужда от истинска жена. Домакиня. Майка на бъдещите му деца. Не от бизнес дама на половин работен ден.
Каза го толкова равнодушно, сякаш обсъждаше купуването на нов мебел. Сякаш аз, истинската му съпруга, дори не съществувах.
Не разбирам гласът ми беше чужд, пресипнал.
Какво не е ясно? Погледни си се. В главата ти има само кариера, срещи, проекти. А в къщи? Празнота. Синът ми се прибира в неуютен дом, където мирише на хартия, а не на вечеря. Той има нужда от грижа. Марийка ще се погрижи за него. Тя е чудесно момиче, скромно, възпитано. Готви така, че да си оближеш пръстите.
Момичето на дивана се сви в себе си, бузите ѝ изчервени. Беше оръдие в чужди ръце и явно се чувстваше ужасена.
Не може просто да доведете друга жена в нашия дом Това е безумие.
Аз съм майка му, аз знам какво му трябва! отсече тя. Аз му дадох живота и няма да ти позволя да го съсипеш. А ти ти си временно недоразумение. Грешка, която ще поправя.
Винаги се опитвах да ѝ угодя, да намеря общ език. И ето до какво доведе. Дошли бяха да ме изхвърлят от собствения ми живот, като ненужна слугиня.
В този момент ключът се завъртя във вратата. Влезе Мишо.
Застина в коридора, видял неочакваните гости. Погледът му се плъзна по майка му, спря се върху уплашената Марийка, после ме намери. В моите очи сигурно беше всичко абсурдността, болката, унижението.
Мишо мълча сложи яке, закачи го на рафта. Не зададе въпрос. Разбра всичко без думи. После мина през стаята покрай креслото, покрай дивана, и дойде до мен. Спря се точно срещу ми и ме прегърна здраво.
Ръцете му бяха спасителен пояс. В този момент целият свят се стегна до нас двамата.
Мишо, какво означава това? гласът на свекървата проряза тишината. В него нямаше въпрос само заповед за подчинение.
Той не се обърна. Не ме пусна.
Означава, мамо, че си влязла в моя дом. А това е моята жена, Ралица.
Гласът му беше спокоен, но с нотка на стомана. Татяна Павловна бавно стана от креслото, и разбрах, че битката едва започва.
Виждам, че е твоя жена! Затова и съм тук! Искам да те спася! Тази жена те тегли надолу! Марийка показа рязко към дивана, Марийка е прекрасно момиче. Ще бъде твоя опора!
Не ми трябва спасяване. Нито нова жена, Мишо най-накрая се отдръпна, но веднага хвана ръката ми, преплете пръстите си с моите. Моля те, вземи Марийка и си върви.
Да си вървя? свекървата се зловещо усмихна. Нищо не разбираш. Договорих се с родителите ѝ! Тя няма къде да отиде. Искаш да ме срамиш?
Марийка погледна Мишо със сълзи. Прошепна нещо, но никой не чу. Манипулацията беше груба, но целенасочена.
Можем да ви извикаме такси, опитах се да вмеся аз, но гласът ми трепереше.
Млъкни! изкрещя тя. Тук вече няма теб! Това е разговор между майка и син!
Мишо стисна ръката ми по-силно.
Не говори така на жена ми.
Ах, жена ти! протегна тя. За колко време? Ще се опомниш, но ще е късно.
Сякаш в корена се вкорени в креслото.
Оставам. И Марийка също. Имаш нужда от време да помислиш. Утре ще говорим.
Нощта беше дълга. Затворихме се в спалнята. Мишо седеше на ръба на леглото, хванал се за главата.
Защо се съгласи? прошепнах.
Познавам я, отговори той. Ако я изгоня сега, ще направи сцена, която ще привлече и санитарите. Ще ляже под вратата. Утре ще решим цивилизовано.
На сутринта излязох в кухнята и замръзнах. Татяна Павловна вече беше там, извадила нашия годежен сервиз. Марийка режеше хляб.
Добро утро, Ралице, усмихна се тя сладко. Приготвяхме закуска. Марий
