**Дневник на един мъж**
Днес пак се скарах с майка си. Все едно не мога да направя нищо право в очите ѝ.
Слушай, може би директно да се омъжиш за свекървата? По-добре ще е, отколкото с този мързел. Само храниш още една уста, каза Галя с горчива усмивка по телефона.
Майко, стига бе! Винаги намираш за какво да се дразниш! Сякаш те дърпаме от джоба!
Е, честито, че поне не сте тръгнали по джобовете ми Но нещо ми подсказва, че скоро ще започнете. Свекървата ти няма да е вечна. Твоят мъж изобщо мисли ли да работи? Или ще седи в декрет, докато детето ти стане на осемнайсет? Къде се е чувало мъж да изпраща жената на работа, а сам да си играе с бебета?
Майко! Така решихме да живеем. Аз съм доволна. Какво още искаш? отвърна Мария студено.
Нищо Просто исках да си с нормален мъж.
Ако не ти харесва, не идвай. Не те карам.
След това Мария затвори телефона. Все същата твърдоглава момиченце, помисли си Галя с тежък въздишка.
Но днес видя нещо, след което не можеше да мълчи.
Сутринта отиде да види внучката си. Влезе в къщата на Васка свекървата, при която младите живееха от години. Когато Галя влезе, видя картина, която я разтърси.
Дечо седеше на компютъра, разпънат в кресло, и бърника котлети, донесени му от майка му. Няколко парченца паднаха на коленете му. Той ги смахна с ръка, без да мръдне от екрана. Междувременно Васка тичаше от леглото на бебето до печката, вареше компот за сина си и опитваше да приспи внучката.
Да помогна ли, след като никой друг не го прави? предложи Галя с ледена ирония в гласа.
Васка я погледна благодарно и изтича на кухнята. Галя остана с внучката. За двата часа, които прекара там, бащата не погледна детето нито веднъж. Очевидно това беше норма за тях.
Галя я щупеше за дъщеря си. Докато тя се чудеше, Мария ръбаше в магазин. Но дъщеря ѝ сама беше избрала този живот и нямаше намерение да го променя.
А всичко беше ясно още отначало
Когато Галя за първи път срещна Дечо, той ѝ се стори срамежлив, дори ме
