Здрасти, скъпа, слушай какво ми се случи в онзи стар къщарски кът до блатото. Стоях в средата на разрослия се двор, по пояс в къртица и коприва, и гледах онова изкривено къщичко с избледняващата табелка: с. Бистрица, ул. Лужна 1. Въздухът мирише на блато, мокро дърво и спомени.
Когато бях малка, всяко лято прекарвах у баба Пелка остра старичка с сребърна коса и глас като камбанен звънец. Тя правеше баници с брусника, вареше билков чай, умееше да чете сънища и да шепне от гуши. Тук живеят горски духове, казваше тя, само ако дойдеш с добро сърце, няма да те докоснат. Аз тогава вярвах.
Сега съм на тридесет и едно, и отново съм тук. След десет години с Георги, който избяга при нова фитнес инструкторка, и работа в офис в София, която ме изцеди като гъба, най-накрая схванах: ако не се завърна сега, ще е късно. И се завърнах, точно към полския път.
Къщата беше наследство от баба. Майка ми искаше да я продаде за символични левове на съседаловец, но аз казах не. Отново си викаш, изрече тя.
Първият ден просто миех пода. Чернозелената кал се стичаше от дървените дъски, сякаш десетилетия умора се измиваха в кофа. После изчистих камината, избрах праха от иконите, прогонях мишките. Накрая се потънах в старото бабино одеяло и заспах. Сънят ми беше къщата топла, жива, като баба да ме притисне и шепне: Не се бой. Тук е коренът ти.
Третата седмица дойде делегацията майка, леля Зоя и двоюродният брат Ваньо.
Помислихме, започна майка, поглеждайки към верандата с отвращение, ако баба е била сама, значи къщата трябва да се раздели.
Ага, подкрепи Ваньо, дъвкайки връхчето на ботуша, можем да построим ловешка база тук. Вече съм проучил.
Изтрих ръцете по престилката и излязох навън.
Добре дошли. Тук няма база. Къщата е била предадена на мен при живеене нотариално завещание, казах спокойно.
Алия, не се ядосвай!, викаше леля Зоя. Ти си самотна, а Ваньо семейник! Той има нужда!
Ваньо има три кредита и издръжка за децата. Това са неговите проблеми. Къщата е моя. И готово, отговорих студено. Ти живееш тук като блатна вещица и държиш ръка на семейството!
Ръка вдигаш това вие, когато ме открадна
