Бившият ѝ мъж я нарече празно място на събранието на бившите съученици. Но изведнъж на сцената се появи известен артист и направи нещо неочаквано.
Тя стоеше пред тежките врата на актовата зала, покрити с бордов дерматин, и усещаше как дланите ѝ се изпълваха с хладен пот.
Шумът от десетки гласове, смях и музика проникваше през пукнатините, и всеки звук отзвучаше в слепоочията ѝ като тревожно ехо. Защо изобщо беше дошла тук? Изминаха десет години.
Десет години, през които тя, тухла по тухла, изгради нов живот върху руините на онова, което беше оставила зад тези стени.
Извади телефона си. На екрана светеха неизпратени думи до Стамен: Сигурен ли си, че това е добра идея? Може би не трябва? Той би отговорил нещо ободряващо, по своя начин. Би казал, че е време да затвори тези врати завинаги и да го направи, гледайки страховете си в очите. Тя знаеше, че е прав. Но колко страшно беше! Въздъхна, изтри написаното и, с дълбока глътка въздух, избута тежките врати.
Въздухът вътре беше гъст и топъл, изпълнен с аромати на парфюми, храна и носталгия. Появата ѝ не предизвика никаква вълна.
Само няколко души кимнаха бегливо, преди да се върнат към разговорите си. Това беше дори по-добре. Тя откри с поглед свободна маса в ъгъла, надявайки се да остане незабелязана. Но нямаше такъв късмет.
Вижте кой се появи. Анка. Решила да излезе от дупката си.
Гласът на Димитър, бившият ѝ мъж, я прободе като нож, карайки я да трепне. Той не беше се променил същият властен тон, същата презрителна усмивка.
Стоеше в центъра на кръг от бивши съученици поддържан, самоуверен, в костюм, който перфектно пасваше и крещеше за неговия успех по-силно от всякакви думи. Около него бяха се събрали същите, които и в училището се държаха до силните.
Димо, стига опита се да се усмихне слабо, усещайки как десетки погледи се насочиха към нея.
Какво стига? направи крачка към нея, наслаждавайки се на вниманието. Хората трябва да знаят героите си. Ето, аз например завъртя ръка си собственик на строителна фирма. Елица главен лекар в частна клиника. Стефан депутат. А Анка
Направи театрална пауза, и вси съсредоточени погледи се впиха в нея. Усещаше как бузите ѝ пламнаха.
А Анка при нас след развода остана нищо. Просто празно място, което отървах навреме.
Смешъци, тихи и отровни, преминаха през залата. Всеки поглед беше като игла. Искаше се да се скрие, да изчезне. Димитър се наслаждаваше на момента.
Винаги е умеел да удари по най-болното, представяйки я за слаб и безполезен човек. А тя, както преди десет години, само стоеше мълчалива, неспособна да каже нищо.
Вътрешен глас крещеше: Кажи нещо! Не му позволявай!. Но устните ѝ като че ли изсъхнаха. И точно тогава тежките врата отново се отвориха, впускайки в залата струя свеж въздух.
На прага стоеше той. Стамен Вълчанов. Легенда на училището, а сега рок-звезда, чиито песни звучаха от всяка радиоколонка в страната. Никой не го очакваше. Освен нея.
Недоволно кимна на няколко познати лица, погледът му се плъзгаше по залата внимателен, проникващ, търсещ.
Димитър се изправи, лицето му се изкриви в самодоволна усмивка, сякаш дори звездите идват на неговия триумф. Но Стамен го игнорира. Погледът му спря върху Анка.
И той тръгна направо към нея, разрязвайки тълпата, която се разстъпваше пред него като вода пред ледоразбивач.
Дойде до нея, игнорирайки озадачения Димитър и замръзналите съученици.
Мислех, че ще се размислиш прошепна той, и в гласа му се носеше искрена нежност. Съжалявам, че те накарах да чакаш. Готова ли си да запалиш тази вечер, скъпа?
Въздухът в залата стана още по-тежък. Думата скъпа, изречена с мекия глас на Стамен Вълчанов, прозвуча по-силно от всеки изстрел.
Димитър мигна, и за миг самодоволното му изражение се смени с чист шок.
Вълчанов? Какво правиш тук? И какъв е този цирк?
Стамен дори не го погледна. Вниманието му беше изцяло за Анка. Леко докосна рамото ѝ, и тя усети как топлина пробягва по кожата ѝ, стопявайки ледения ѝ ужас.
Зададох ти въпрос повтори Димитър напрегнато. Не можеше да си позволи да загуби контрол.
Едва тогава Стамен бавно се обърна. Погледът му беше спокоен, почти безразличен, но в дълбината му светваше нещо, което накара Димитър подсъзнателно да отстъпи половин крачка назад.
А ти, виждам, не си се променил, Димо. Все още обичаш да си в центъра на вниманието. Дори и на чуждо.
Какво значи чуждо? изръмжа Димитър. Аз познавам Анка перфектно. По-добре от всички. И знам, че тя не е това, за което я мислиш.
Момчета, не струва прошепна Анка. Беше ѝ стар навик да спира конф
