Author: Lukas Solvik
Днес писах в дневника си. Чувствата ми са объркани, сякаш всичко около мен се разпада. Пречиш ни каза
Внучка вече няма да те вижда каза снохата ми и блокира телефона ми. Елена Георгиева, мога ли да измия чиниите?
Наистина нямаш съвест. Не виждаш колко трудно е за Матьо? Той е твоят брат, можеше да му помогнеш.
Ти си му чужда, а аз майка му прошепна свекървата. Не трябваше да викате този лекар от частната клиника
Твоите роднини не са наш проблем каза мъжът, като си паковаше куфара. Весела, пак ли им изпрати пари?
Няма да живея с чужда баба! каза внукът, гледайки майка си право в очите. Майко, кажи му ти!
Ти ми отне сина, аз ще ти отнемa всичко каза свекървата. Радочка, защо ставаш толкова рано?
Когато се ожених за Антоан, бях убедена, че любовта и взаимното уважение ще бъдат основата на съвместния ни живот.
**Дневникът ми** Не се меси, ти си непозната каза дъщерята и се обърна. Деси, избра ли си рокля за завършването?
В съня ми беше странен и изкривен, като огледало в стара къща. Не можеш да готвиш като майка ми заяви







