Ти ми отне сина, аз ще ти отнемa всичко каза свекървата.
Радочка, защо ставаш толкова рано? учудено попита Валентина Иванова, изпъквайки от стаята си. Половина шест е сутринта.
Трябва да отида по-рано на работа отговори Радка, бързо прибирайки документите в чантата си. Имаме извънредно събрание.
Свекървата шумно премина в домашните си цървули към кухнята и започна да трополи с тенджери. Радка се опита да се промъкне незабелязано, но не се получи.
А закуската? Синът ми ще тръгне гладен на работа?
Борис е възрастен, ще си оправи закуска сам Радка наметна яке и търсеше ключовете.
Ето как! Валентина Иванова се обърна цяла към нея. Според мен една жена трябва да храни мъжа си. По наше време жените знаеха задълженията си.
Радка дълбоко въздъхна. Този разговор се повтаряше всяка сутрин откакто свекървата се беше нанесла при тях след болестта си. Минаха вече шест месеца, но тя не можеше да свикне с постоянния контрол и забележки.
Валентина Иванова, ние с Борис решаваме сами кой какво готви. Имаме демокрация в семейството.
Демокрация! изръмжа свекървата. При мен синчето не е ходило гладно дори един ден. А сега гледам, че отслабва.
Радка искаше да каже, че тридесетгодишният Борис едва ли може да се нарече дете, но промълча. Да спориш с Валентина Иванова беше като да се биеш с вятърни мелници.
Добре, закъснявам. Борис още спи, събудете го в осем.
Аз ще го събудя, не се притеснявай. Аз си знам задълженията, за разлика от някои.
На работа Радка не можеше да се концентрира. Колежката Йоанна забеляза разсеяността й още преди обяд.
Какво става? Изглеждаш уморена каза тя, като седна до бюрото ѝ с чаша кафе.
Свекървата пак. Всеки ден едно и също. Или не готвя добре, или не чистя както трябва, или говоря неподходящо с Борис.
А той не те защитава ли?
Радка горчиво се усмихна.
Да де. За него майка му е светица. Казва, че е болна, нервничи, трябва да проявим разбиране.
Разбирам. А още колко време ще живее при вас?
Не се знае. Официално е оздравяла, лекарите разрешиха да живее сама. Но Борис се страхува да я пусне.
Йоанна съчувствено поклати глава.
Тежко ти е, Радко. Аз и на моята свекърва не я понасям, ами ти пък под един покрив.
Вечерта Радка се върна у дома уморена и гладна. В апартамента миришеше на кюфтета и пържени картофи. В хола Борис седеше на дивана с чиния в ръка и гледаше телевизия.
Здрасти, скъпа каза той, без да погледне. Как беше на работа?
Нормално. А какво има за вечеря?
Мама направи кюфтета, много вкусни. В кухнята има още.
Радка отиде в кухнята, където Валентина Иванова перешеше съдове.
Добър вечер, Валентина Иванова.
Добър вечер сухо отвърна свекървата, без да се обърне.
Радка отвори тенджерата. Вътре имаше само едно кюфте и лъжица картофи.
Това ли е останалото?
Ама какво, малко ли е? Валентина Иванова най-после се обърна. Мислех, че си на диета. Винаги се оплакваш, че напълняваш.
Не се оплаквам, просто споменавам понякога, че дънките ми са стегнати.
Ето, виждаш ли. Грижа се за здравето ти.
Радка взе чиния и се върна в хола. Борис беше заглъхнал в предаване за природата.
Бори, можем ли да поговорим?
Разбира се. За какво?
Влез в кухнята и виж колко храна ми е оставила майка ти.
Борис неохотно стана от дивана и след минута се върна.
Е, и? Нормална порция.
За врабче може би. Борис, цял ден работих, върнах се гладна, а тук едно кюфте за двама.
Мамо! извика мъжът към кухнята. Защо остана толкова малко храна?
Радичка, мислех, че не си много гладна. Каза, че искаш да отслабнеш.
Ето, виждаш ли Борис се обърна към жена си. Мама се постара, мислеше за теб.
Радка усети как нещо кипна в нея.
Борис, майка ти нарочно ми оставя само трохи. Всеки ден едно и също.
Не говори глупости. Мама е добра жена.
Добра към теб. А към мен се отнася като към слугиня, която не се грижи достатъчно добре за теб.
От кухнята се чу силно въздишка. Борис веднага скочи.
Ето, виждаш ли, разстрои мама! Тя е болна жена!
Аз каква съм, здрава?
Но мъжът вече беше отишъл да утешава Валентина Иванова. Радка остана в хала с недоизяденото кюфте.
След време кухнята замлъкна. Борис се върна с виновен израз.
Съжалявам, Радичка. Мама наистина се тревожи. Казва, че се чувства излишна в нашия дом.
И правилно се чувства.
Радка!
Какво Радка? Ние сме младо семейство, искаме да живеем своя живот. А се оказва, че живеем под постоянен надзор.
Тя не надзирава, тя се грижи. Радка остави чинията в мивката, без да каже нищо повече. На следващата сутрин, преди всички да се събудят, тя седна на кухненската маса и написа бележка: Отивам при майка си за няколко дни. Нуждая се от малко въздух. Остави я до каничката с кафе и си тръгна с малък куфар. Когато Борис я видя вечерта на парното снимка от детството им усмихнати, прегърнати, с купа айрян в ръка разбра, че нещо в дома му се е счупило тихо, но завинаги.
