Author: Lukas Solvik

В началото на чаената церемония, която се провеждаше всеки ден в десет сутринта, Валентин закъсня, довършвайки

Съдбата не допусна измама Всички имаме своя съдба. Тя понякога те хвърля в бездната на мъката, докато

“-Е, каква баба съм ти? Само на петдесет и няколко съм. Толкова ли съм стара? мрънкаше тя, като

Татко, ти съвсем спря да общуваш с нас, казала Елица, като се прибираше у дома, но не искаше да чуе думите

Вратата се отвориха, но вместо малката си, Юлия видя непозната жена. Лицето ѝ беше безгрижно, почти скучаещо. “

В съня си Димитър видя странна, но прекрасна картина сякаш се беше пренесъл в българска приказка, където

Почакайте каза той. Излязох за секунда на вашата гара и когато се върнах, вещите ми ги нямаше.

Излизайки от сградата на перинаталния център, Радка безсилно падна на пейката и извади телефона от чантата си.