“-Е, каква баба съм ти? Само на петдесет и няколко съм. Толкова ли съм стара? мрънкаше тя, като поставяше чинията с супа и кошницата с хляб на масата.
-Бабо, умрях от глад, ставай вече нещо каза Михаил от прага, окачвайки запрашената шапка на куката.
Таня неодобрително изгледа:
“-Е, каква баба съм ти? Само петдесет и малко години имам. Дали изглеждам толкова стара? продолжает да мърмори, докато нарежда супата и хляба.
Михаил си изми ръцете и минавайки покрай нея, я потупа леко по гърба.
“-Ами каква си тогава? Имаш внучка на две години, значи си баба. А аз съм дядо и гордея се с това засмя се той, сърбайки горещата супа.
“-Вкъщи ме наричай така, а не пред хората. Вчера в магазина крещяше ‘бабо, ето ти калошите’ направи му сестра муга. Знаеш ли колко неудобно беше? Всички се смееха зад гърба ми.
Михаил поклати глава:
“-Не над теб са се смели, а над Михайловича, който изпусна четвърт лев и плати последните си стотинки за нея. Как ревеше, мислех ще падне на колене да ги търси по пода.
Таня злобно попита:
“-Затова ли му купи друга?
Михаил с уста пълни с супа, сви рамене.
“-Жал ми стана от него.
Таня не устоя:
“-Ето защо парите не стоят в теб. Разточител.
Когато Михаил свърши с яденето и Таня започна да прибира масата, тя колебливо каза:
“-Мишко, ето каква работа. Антон идва и изглежда не сам.
На мъжа му веднага се развали настроението.
“-А защо му е да идва? Тогава какво каза? ‘Махайте се, вие не сте ми нищо’. Надя я изхвърли почти пред общината и си тръгна. Работата е там, че тя се виждала с приятеля му преди сватбата. Горкичката плачеше и обясняваше, че той просто е дошъл за касета. А този, фир-пир, никой не му е указ. И сега някого си води със себе си. Сигурно е намерил някоя градска фифа да му слугува. Обаждай му се, пиши му, прави каквото искаш, но да не ми се показва пред очите изръмжа Михаил.
Таня виновно свести глава.
“-Съжалявам, но те вече идват довечера
Михаил гръмна с вратата и накрая каза:
“-Е, ти си ги разправяй с тях самотна.
Таня го гледаше как си отива и въздъхна. Срещнали са се камък с твърдо. Всичко заради тази Надя. Когато Антон обяви, че ще се жени за нея, в душата й се надигна нещо. Не й харесваше. На пръв поглед скромна и учтива, но се усещаше някаква неискреност. Когато Антон си тръгна след кавгата, тя не плака дълго. Омъжи се почти веднага. За същия приятел. Заключение дим без огън няма. Значи е имало нещо.
Таня сложи пай в фурната. Мишко ще се надуши и ще дойде, няма къде да отиде. А тя осем години страшно му липсваше сина. Дъщерята идва почти всяка седмица, защото не живее далеч. Но Антон е големият и сърцето й боли за него. Само да не се скарат пак с баща си.
Антон пристигна, когато Таня вече беше спряла да го чака. А Михаил цялата вечер я дразнеше.
“-Гледай, прозорците ще протриеш от толкова гледане и се смееше.
“-Анто, сине! Таня се хвърли в гърдите му със сълзи.
“-Колко си пораснал, цял баща и чак тогава забеляза малкото момиченце с раница в ръка.
“-Ох, а това кое е? Как се казваш? Таня се наведе.
Момичето подаде ръка.
“-Аз съм Катя, а вие коя сте? Таня се изправи и погледна сина си. Наистина, коя й е тя?
Антон остави чантите при вратата и седна на стол.
“-Запознай се, майко. Това е Катя. Дъщерята на жена ми Олга.
Таня се усмихна и се отправи към момичето.
“-Наричай ме баба Таня. Ти си моята внучка.
Катя погледна Антон.
“-Чичо Антон, това истина ли е? Тази леля ми е баба?
Той уморено кимна.
“-Да.
Катя учтиво прегърна Таня.
“-Здравейте, бабо.
Тогава от стаята излезе Михаил.
“-Не разбрах, какъв чичо Антон и каква внучка?
Синът стана от стола и подаде ръка.
“-Здравей, тате. Извинявай за последната ни разпра. Бях млад, живот още не бях виждал.
Михаил с усмивка попита:
“-А сега нагледа ли си се?
Антон въздъхна.
“-Достатъчно.
Бащата го прегърна здраво.
“-Е, тогава добре дошъл у дома, сине и в очите и на двамата заблестяха сълзи.
А Таня въздъхна с облекчение помирили са се.
След късната вечеря, когато Катя заспа, Антон обясни всичко.
“-Когато си тръгнах, бях ядосан. Защото истината не я знаехте, а аз не исках да излагам Надя. Отидох при нея онази нощ, исках да й кажа ‘лека нощ’, глупак. А тя с Витьо се прегръщаше право в храстите. Исках да му налея, но Надя не ме пусна. Завика, че го обича. Ами аз плюнх и си тръгнах.
Но това вече е минало. Отидох в София при приятеля си Павко и почнах да пия, докато парите свършиха. Трябваше да търся работа. Намерих охранител в магазин. Там на касата работеше Олга. Тънка, дребна. Един ден ѝ се скара някакъв клиент, каза, че не му е върнала рестото. Тя се разплака и отиде в склада. А аз точно там пиех чай. К
