Татко, ти съвсем спря да общуваш с нас, казала Елица, като се прибираше у дома, но не искаше да чуе думите:
Влюбих се в друга! Как можеш да ги преживееш, да ги разбереш? А децата? Те толкова обичат баща си.
След като запали лампата в апартамента, Никола се убеди, че няма никой. В детската стая бяха разхвърляни учебници очевидно момчетата наскоро бяха учили и, както винаги, не бяха ги прибрали. Той седна в любимото си кресло, покри лицето с ръце, не знаяйки как да започне разговора със съпругата си.
Да, уморен съм, прошепна той сам на себе си. Не обичам да се прибирам, когато няма никой. Набра номера на единия от синовете си.
Борис, къде сте? Дойдох, а вкъщи е пусто.
С мама сме при баба, тя малко се разболя, скоро ще сме у дома.
Никола се тревожеше, мислеше как най-добре да започне разговора. Вера беше на 25, с рижа коса и зелени очи, можеше да избере който и да е мъж, но обърна внимание на него. Тя беше с десет години по-млада и много красива.
С всяка изминала минута му ставаше все по-трудно да я напуска. Измисляше най-невероятни извинения за закъсненията и си мислеше, че на пенсия може да опита да пише романи твърде гладко му се получаваше да се извинява пред съпругата си.
Елица беше умна, работеше като маркетинг мениджър, обичаше работата си и всички я уважаваха за проницателния ѝ ум, кроткия характер и знанията. Тя беше красива жена, но не невероятна за разлика от Вера, особено когато тя го посрещаше в изящна халатика.
Той винаги смяташе, че бракът им е стабилен, че са добри родители. Елица, макар и работеща, винаги намираше време за децата. Затова никой дори не си помисли, че един ден
Толкова се притесняваше за разговора със съпругата си, че, чуйки ключа в ключалката, се нервниче и реши да не казва нищо днес. Утре ще говори с нея. Момчетата се втурнаха към баща си и започнаха да разказват училищни новини.
Никола, ще вечеряш ли? Не, уморен съм, Елице, ще си легна.
Поведението на съпруга ѝ през последните дни не й харесваше.
Сутринта, докато пиеха кафето, Никола седеше мрачен и мълчалив.
Татко, ти съвсем спря да общуваш с нас, попита най-големият син.
Не казвайте глупости, възрастните имат проблеми, в които децата не са посветени. Ако искате да ходим, побързайте, каза бащата.
Елица приготви за всеки по нещо за хапване и им даде по ябълка. Все пак поведението на Никол
