С мъжа ми имаме само едно дете – вече пораснал син със собствено семейство, и сме щастливи баба и дядо.
Израснах по времето на социализма, ожених се след трийсетте – тогава всички ме смятаха за стара мома. Очакванията за бързо потомство бяха големи – да нямаш деца тогава беше все едно да си болен от чума.
Е, с мъжа ми решихме, че едно дете е достатъчно. Като образовани хора знаехме, че отглеждането на дете и доброто образование изискват много средства. Колкото повече деца, толкова повече разходи.
Няма случайно – само син и това ни стигаше. Успяхме да го възпитаме добре, дадохме му добро образование и уредихме нашия живот.
Но синът ми мисли съвсем различно. Веднага след сватбата, жена му забременя – роди се нашият внук. Младото семейство нямаше свое жилище, затова взеха ипотека. Помагахме им редовно да я изплащат. После научих, че снахата пак е бременна. Попитах ги как ще издържат две деца и ще плащат ипотека. Обидиха се, казаха, че ще се справят. Аз отвърнах – дай Боже, да сте прави.
Дълго време се справяха. Но после снахата не можеше да работи, синът ми остана без работа. Решиха да се нанесат в нашето жилище, което отдавахме под наем. Мъжът ми реши да им помага с плащането на ипотеката. Цяла година покривахме техните задължения и мислех, че помагаме много.
Това обаче не беше така – наскоро разбрах, че има половин година неизплатена ипотека. Къде са парите? Мъжът ми е бесен, казва, че не издържа повече. Аз съм в шок. Не знам какво да кажа и как да постъпя. Помагахме, а децата просто се възползваха от нас, без да работят. А сега – какво да правим? С жена ми имаме само едно дете вече пораснал син. Той си създаде собствено семейство и дори ни направи
Знаеш ли, той я нарече жалка слугиня и си тръгна към друга жена. Но когато се върна, го очакваше неочаквана изненада.
Темата за тъщите и снахите, тъкмо като тази за бащите и децата, е стара колкото света. Съпруга си избираме
– Майко, мила майко! Имаш си свой собствен дом, там живееш. Не идвай повече тук, освен ако не те поканим.
Моята майка живее в малко уютно селце, край брега на река Искър. Зад двора започва гора и през сезона там се берат кошници с боровинки и гъби. Още от дете тичах с кошница по познатите поляни сред природата. Омъжих се за мой съученик, чиито родители са наблизо, от другата страна на улицата, но от техния двор няма път към реката и гората. Затова, когато се връщахме от града, винаги отседнахме при майка ми.
Напоследък майка много се промени, дали от възраст, дали от ревност към съпруга ми, но нашите ваканции започнаха да се превръщат в кавги. В един момент започна да се кара и със свекърва ми за нищо и никакви причини, при което цялата улица чу взаимните упреци.
Месец по-късно, след като всичко утихна, с мъжа ми взехме решение – да построим свой собствен дом, за да има къде да ходим и да не се карат хората.
С парцела се занимавахме доста време, но накрая всичко се нареди. Свекърът и свекървата ентусиазирано ни помагаха, а свекърът беше постоянно на строежа.
Само майка ми създаваше проблеми – идваше, критикуваше направеното и не ни оставяше на мира. Така строихме къща – кошмар.
Година по-късно домът беше готов, надявахме се да се успокоим, но не стана така! Майка не се отказа от посещенията, упрекваше ни в егоизъм и че няма да дочака помощ. Пренебрегваше факта, че мъжът ми винаги прави всички мъжки ремонти на нейния двор – коси, поправя покрива и други.
В един ден майка ми каза:
– Защо изобщо идвате? Седите си в София, а като дойдете тук, парадирате с богатството си!
Това беше последната капка за търпението на мъжа ми. Спокойно се обърна към тъщата, но в тона му имаше нещо, което я накара да отстъпи към вратата:
– Какво, зетко…?
– Нищо, мила майко! Имаш си собствен дом – живей там! Не идвай повече тук, освен ако не те поканим. Дай ни поне веднъж спокоен уикенд. Ако имаш нужда от помощ, обади се, ако има пожар, веднага ще дойдем!
– Какъв пожар бе, какво говориш?!
На тези думи мама почти изхвърча през вратата. Едва се сдържах да не се смея, гледайки как се оглежда и бързо се запътва към портата. Мъжът ми сви рамене:
– Май се престарах с пожара…
– Не, точно беше!
Смяхме се заедно, припомняйки си предишната й физиономия. Оттогава в новия ни дом е спокойно. Майка ни не ни посещава, приема помощта от мъжа ми, но общува само с “да/не”. Сигурно още си спомня за пожара… Нищо, майко мила! Имаш си собствена къща, нали? Там си живей. Недей да идваш повече тук, освен ако не
Казвам се Емилияна. Нямаше вече сили да понасям безкрайното пиене на съпруга ми Красимир. Затова отново
Когато чух разговора между баща ми и годеника ми, избягах от сватбата си.Понякога дори една-единствена
Телефонът ми сякаш гореше от постоянни обаждания. Майка ми и свекървата настояваха да простя на мъжа
Какво да направя с наследството? Имам две дъщери и едно жилище В момента съм на 75 години и от няколко
Една жена, Катя, живееше със своя съпруг Георги и малкия им син, шестгодишния Борил, в един от олющените
24 май 2022 Знаеш ли, мойто момиче, синът ми попадна на една хитра жена, дето го върти както си поиска.
