Казвам се Емилияна. Нямаше вече сили да понасям безкрайното пиене на съпруга ми Красимир. Затова отново събрах всичките му дрехи и го изгоних от апартамента. Нека отиде при майка си и да й разваля нервите.
Живях с Красимир две години и през това време няколко пъти го изгонвах. Той се преместваше при майка си Елена. Когато беше там, не пиеше, не създаваше проблеми държеше се като ангел. После се връщаше, молеше ме за прошка и искаше обратно при мен и сина ни.
Свекърва ми се нахвърляше върху мен, че не мога да овладея съпруга си:
Ти си жена! Трябва да намериш начин да го укротиш!
Но аз мислех другояче Красимир трябва също да положи усилие. Аз сама се оправям имам апартамент от леля ми, добра работа, даже кола. Красимир изкарваше доста по-малко, но когато е трезвен, е толкова хубав и мил, че го обичах истински.
Красимир ме обичаше, но бе слаб към алкохола. Когато прекаляваше, се чувстваше всемогъщ, гледаше на всички като врагове и започваше да чупи мебели вкъщи и дори клони и пейки по улицата.
Заради ужасното му поведение няколко пъти го прибираха от полицията. Получаваше глоби. На работа го наругаха, но не го уволниха. След тези случаи цареше кратко затишие беше спокоен, не посягаше към чашката, поправяше това, което можеше, а което беше счупено непоправимо, просто изхвърляше и купуваше ново.
Бях до крайност изтощен от неговите изпълнения. Един ден се пречупих, събрах му багажа и го изгоних. Той изпрати чантата си през прозореца тя падна върху един съсед, който тъкмо минаваше. За щастие човекът оцеля, но беше извън себе си от яд. Красимир скочи след чантата, сбиха се пред блока, след което полицията ги прибра. Вкараха Красимир в болница, а после и в затвора за година.
Животът ми тръгна по-спокойно, но всяка събота свекърва ми идваше у дома. Караше се, викаше, тропаше по входната врата. Не я пусках вътре. Обвиняваше ме, че аз съм виновен Красимир да е в затвора, а докато нейният “нещастен син” страда, аз се наслаждавам на живота и излизам с други мъже. Заплашваше, че ще ми съсипе живота и ще отмъсти за сина си!
Това продължаваше, докато с Красимир не се разведохме официално. Тогава даже не се кротна започна да се прави на жертва. Без никакъв ефект. Започна да праща жалби срещу мен до държавни институции, твърдейки, че умишлено съм го оставил, за да се срещам с други.
Глупаво беше, но наистина ми съсипа репутацията. Съседите започнаха да гледат косо Никак не ми беше приятно.
И точно тогава получих повишение и предложение за добра позиция в друг град Пловдив. Не отказах и след месец и половина се преместих. Радвам се, че приех.
Оттогава минаха повече от 20 години. Никога не съм съжалявал, че промених града. В Пловдив срещнах добър човек, имам още две деца. А за първия си брак и за свекървата си се сещам само с ужас… Радвам се, че всичко това е минало и приключило.
