Темата за тъщите и снахите, тъкмо като тази за бащите и децата, е стара колкото света. Съпруга си избираме сами, но тъщата идва в пакета. В тези редове ще Ви разкажа за моята връзка с тъщата.
Моя съпруг, Бойко Георгиев, срещнах през годините на университета. Той беше отличен студент, а аз жизнена и весела колежанка. Както казват хората, противоположностите се привличат.
Така се случи и при нас. Година след нашето запознанство Бойко ми предложи брак. Пое всички разходи по сватбата, учеше и работеше без почивка половин година, за да сбъдне мечтаната празнична приказка.
Около мен имаше доста младежи, но избрах именно него. Мислех го за идеалния кандидат. Единствено ме притесняваше майка му Катерина Георгиева.
След брака отношенията ни не вървяха гладко, най-вече заради тъщата. Катерина постоянно ме засипваше с обвинения и забележки, така беше още от самото начало.
Не прие и нашата дъщеря. Пред мен твърдеше, че Радина не е дете на нейния син, че е също толкова проста, колкото и майка си. От този миг прекъснах всякакви връзки с Катерина.
Но тя не беше от хората, които лесно се отказват. Един ден се появи на вратата ни с лист хартия в ръка. Каза, че е направила ДНК тест и, че най-сетне ще ме разобличи детето не било на Бойко!
Разбира се, аз и Бойко не ѝ повярвахме. Още на следващия ден двамата отидохме в лабораторията за анализ на ДНК.
Резултатът изненада всички Катерина се оказа не майка на Бойко. Вероятността за майчинство бе нула процента. Оказа се, че моя съпруг е бил осиновен, понеже Катерина не могла да има свои деца, а първия ѝ мъж копнеел за наследник.
Така истината излезе наяве. Когато сееш зло, то се връща стара българска мъдрост.
