С мъжа ми имаме само едно дете – вече пораснал син със собствено семейство, и сме щастливи баба и дядо. Израснах по времето на социализма, ожених се след трийсетте – тогава всички ме смятаха за стара мома. Очакванията за бързо потомство бяха големи – да нямаш деца тогава беше все едно да си болен от чума. Е, с мъжа ми решихме, че едно дете е достатъчно. Като образовани хора знаехме, че отглеждането на дете и доброто образование изискват много средства. Колкото повече деца, толкова повече разходи. Няма случайно – само син и това ни стигаше. Успяхме да го възпитаме добре, дадохме му добро образование и уредихме нашия живот. Но синът ми мисли съвсем различно. Веднага след сватбата, жена му забременя – роди се нашият внук. Младото семейство нямаше свое жилище, затова взеха ипотека. Помагахме им редовно да я изплащат. После научих, че снахата пак е бременна. Попитах ги как ще издържат две деца и ще плащат ипотека. Обидиха се, казаха, че ще се справят. Аз отвърнах – дай Боже, да сте прави. Дълго време се справяха. Но после снахата не можеше да работи, синът ми остана без работа. Решиха да се нанесат в нашето жилище, което отдавахме под наем. Мъжът ми реши да им помага с плащането на ипотеката. Цяла година покривахме техните задължения и мислех, че помагаме много. Това обаче не беше така – наскоро разбрах, че има половин година неизплатена ипотека. Къде са парите? Мъжът ми е бесен, казва, че не издържа повече. Аз съм в шок. Не знам какво да кажа и как да постъпя. Помагахме, а децата просто се възползваха от нас, без да работят. А сега – какво да правим?

С жена ми имаме само едно дете вече пораснал син. Той си създаде собствено семейство и дори ни направи баба и дядо.

Израснах през социализма, а се ожених чак след тридесетте. Тогава хората казваха, че съм стара мома. Разбираемо, всички веднага започнаха да чакат наследници. Ако нямах деца през онези години, все едно страдах от някаква ужасна болест.

Е, с жена ми имаме син и решихме, че ни стига. Като интелигентни хора осъзнавахме, че издръжката на дете е скъпа особено като се има предвид, че повече деца означава и повече разходи. Не за нищо сме решили, че едно дете стига. Така успяхме да отгледаме сина си, да му осигурим добро образование и да подредим живота си.

Синът ми обаче мисли съвсем различно. Веднага след сватбата, жена му Мария забременя и на бял свят се появи нашият първи внук. Но младото семейство нямаха собствен апартамент, затова взеха кредит. И започнахме да помагаме всеки месец с погасяването му. После разбрах, че Мария пак е бременна. Естествено, попитах ги как мислят да издържат две деца и да плащат заем за апартамента. Разсърдиха се и казаха, че ще се справят. Казах само щом ще се справите, добре.

Дълго време се оправяха сами. Но дойде момент, в който Мария не можеше да работи, а синът ми го уволниха. Какво да правят? Решиха да се нанесат в нашия апартамент, който отдавахме под наем. Съпругата ми предложи да помагаме с кредитите, за да не останат на улицата. Така цяла година двамата изплащахме техния ипотечен заем. Мислех, че върша чудесно дело като помагам на децата си. Оказа се, че не е така.

Преди малко научих, че кредитът не е изплатен имат шест месеца просрочие. Къде са отишли парите? Съпругата ми е вбесена, казва, че вече няма сили да ги търпи. Аз съм стресиран. Дори не знам какво да кажа и какво да направим. Мислех, че помагаме, а те явно просто си почиват на наш гръб. И сега какво да правя?