Кажи на Кирил да дойде веднага! заплака майка си, докато се мъчи да задържи дъх. Тримата ни малчугани
Мария Станиславова, 84годишна прабаба, стои на автобусната спирка до къщата си в село Клисура и не знае
Внучка. Бояна от самото си раждане не беше нужна на майка си Гергана. Тя я гледаше като на безвреден
Колелата на черния лимузин плавно докоснаха бордюра пред главната улица в София. Той не беше просто превозно
„Оставете я тук, нека сама се оправя!“ – казаха те, хвърляйки бабата в преспата. Злосторниците не разбраха, че съдбата ще им го върне.
Валентина Петрова се прибираше към входа си. Бабите на пейката обсъждаха наскоро паркирания луксозен автомобил.
– На кого е тази кола? – попита Валентина.
– Ами, кой знае! – отвърна една от бабите. – Може би е на Мария. На такива като нас такива скъпи коли не идват.
– До нас само бърза помощ идва! – добави другата.
Съседките си поговориха още за властта и за кварталните клюки. Излезе и самата Мария, при която беше спряла скъпата кола, но тя не обърна внимание на съседките и на автомобила на тревата. Валентина Петрова се прибра набързо вкъщи.
– Валентина Петрова? – попита мъж, щом я видя във входа. – Помните ли ме? Говорихме преди няколко дни. Ваш роднина съм.
– О, Арсо! – разпозна го Валентина. – Защо не каза, че ще идваш? Твоята ли е колата на тревата?
– Моя е.
– Тогава я премести, докато не са ти я вдигнали! Как може да паркираш върху цветята ми!
Роднината побърза навън, Валентина Петрова отиде да приготви чай. Трябваше да продава апартамента си и не й се искаше да остави разораната тревна площ на съседите.
Преди време чичо й идваше с племенника си, но после връзката се прекъсна. Ето че младият се появил! Но нещо й вдъхваше недоверие – пушеше много, зъбите му вече жълти. Но поне дойде. Жената не искаше да плаща комисия на брокер – предпочиташе да плати на племенника. Но той отказа парите.
Валентина остана сама в старините. Искаше да се премести по-близо до природата, да има градина и чист въздух, вместо да катери четвъртия етаж в панелката. Купувач на жилището се появи есента.
– Вече идва зима, нека започнем с продажбата на пролет – реши Валентина Петрова.
– Но тогава къщите ще поскъпнат! – възрази племенникът. – Сега има купувач, сигурно е. Ако откаже после?
– А къде ще живея? Още не сте ми намерили къща! – въздъхна Валентина.
Арсо се съгласи.
Скоро намериха подходящи варианти. Посетиха ги, но навсякъде имаше нужда от ремонт. За парите от апартамента щеше да й стигне и за къща, и за ремонт.
Арсо разбираше от строителство и обеща да й помогне.
Валентина се тревожеше, че той много бърза да продаде апартамента и да купи каквато и да е къща. Въпреки това му беше благодарна.
Избраха къща и насрочиха сделка.
Купувачът и нотариусът дойдоха навреме. Арсо направи чай. На възрастната жена й стана жал за жилището. Но вече път назад няма.
– Готово – можем да се местим! – обяви Арсо след подписването.
– Сега ли? Още не съм си събрала съдовете! – опита да спре Валентина, но той настоя, че трябва да се премести още същата вечер, защото купувачът нямал къде да спи.
– Добре, тогава – ще действам бързо, – каза тя.
Пътуваха с камионче, възрастната жена се прозина и заспа. Съзнанието й се връщаше за малко – чуваше гласовете от предната седалка.
– Бабо, чуваш ли ме? – сякаш издалеч звучеше гласът на Арсо. Нямаше сили да отговори.
– Оставяме я тук! – долетя друг глас, когато отново дойде на себе си. Всичко беше като в мъгла. Изхвърлиха възрастната жена в снега.
– Сама ще си умре! – добави Арсо.
Валентина си даде сметка, че племенникът я е измамил. Явно е сложил нещо в чая. Примирена, затвори очи…
Но случилото се забеляза момиче, което минаваше покрай спрелия камион. Първо помисли, че имат нужда от помощ, после видя, че двама мъже влачат нещо към гората. Интригувана, девойката записа номера на автомобила. След като заминаха, тя бързо отиде при снега, където видя лежащата жена – жива, но в безсъзнание, с слаб пулс. Обади се на мъжа си за помощ.
Когато пристигна той, качиха жената на топло в колата. По пътя Валентина Петрова дойде на себе си.
– Къде съм? – попита тя.
– Намерихме ви до пътя – отговори Ирина. – Помните ли как попаднахте там?
– Помня, че пих чай с племенника си Арсо след сделката с апартамента. После заспах. Той и другият ме изхвърлиха в снега…
Ирина обработи раните й и я приюти временно в дома си. Обърнаха се към полицията. Само след две седмици апартаментът бе върнат на Валентина. Арсо и неговият съучастник влязоха в затвора за измама. Пролетта тя продаде жилището и си купи спокойна къща на село. Не забрави никога добрината на Ирина и семейството й. Да я оставим тук, нека сама се оправя! казаха те, изтърсвайки старицата в преспатаДа я оставим тук, нека
Акорд на разбирателство Цялото утро Мирослава и Стефан се втурваха из къщата. Приготвяха се за пристигането на внука.
Толи, не идвай повече при мен. Добре? спокойно казвам. Какво имаш предвид? Днес да не идваш?
Майко, бързо съм. Двадесет минути, не повече Ивайло Петров стоеше в прага на палатата, опитвайки се да
28ноември2025г. Дневник Днес след седем дни от раждането на малкото ми чудо съм все още в състояние на размисъл.
Тихо лято на миналотоБеше минало много време оттогава, но още си спомням добре как всичко започна.
