„Оставете я тук, нека сама се оправя!“ – казаха те, хвърляйки бабата в преспата. Злосторниците не разбраха, че съдбата ще им го върне. Валентина Петрова се прибираше към входа си. Бабите на пейката обсъждаха наскоро паркирания луксозен автомобил. – На кого е тази кола? – попита Валентина. – Ами, кой знае! – отвърна една от бабите. – Може би е на Мария. На такива като нас такива скъпи коли не идват. – До нас само бърза помощ идва! – добави другата. Съседките си поговориха още за властта и за кварталните клюки. Излезе и самата Мария, при която беше спряла скъпата кола, но тя не обърна внимание на съседките и на автомобила на тревата. Валентина Петрова се прибра набързо вкъщи. – Валентина Петрова? – попита мъж, щом я видя във входа. – Помните ли ме? Говорихме преди няколко дни. Ваш роднина съм. – О, Арсо! – разпозна го Валентина. – Защо не каза, че ще идваш? Твоята ли е колата на тревата? – Моя е. – Тогава я премести, докато не са ти я вдигнали! Как може да паркираш върху цветята ми! Роднината побърза навън, Валентина Петрова отиде да приготви чай. Трябваше да продава апартамента си и не й се искаше да остави разораната тревна площ на съседите. Преди време чичо й идваше с племенника си, но после връзката се прекъсна. Ето че младият се появил! Но нещо й вдъхваше недоверие – пушеше много, зъбите му вече жълти. Но поне дойде. Жената не искаше да плаща комисия на брокер – предпочиташе да плати на племенника. Но той отказа парите. Валентина остана сама в старините. Искаше да се премести по-близо до природата, да има градина и чист въздух, вместо да катери четвъртия етаж в панелката. Купувач на жилището се появи есента. – Вече идва зима, нека започнем с продажбата на пролет – реши Валентина Петрова. – Но тогава къщите ще поскъпнат! – възрази племенникът. – Сега има купувач, сигурно е. Ако откаже после? – А къде ще живея? Още не сте ми намерили къща! – въздъхна Валентина. Арсо се съгласи. Скоро намериха подходящи варианти. Посетиха ги, но навсякъде имаше нужда от ремонт. За парите от апартамента щеше да й стигне и за къща, и за ремонт. Арсо разбираше от строителство и обеща да й помогне. Валентина се тревожеше, че той много бърза да продаде апартамента и да купи каквато и да е къща. Въпреки това му беше благодарна. Избраха къща и насрочиха сделка. Купувачът и нотариусът дойдоха навреме. Арсо направи чай. На възрастната жена й стана жал за жилището. Но вече път назад няма. – Готово – можем да се местим! – обяви Арсо след подписването. – Сега ли? Още не съм си събрала съдовете! – опита да спре Валентина, но той настоя, че трябва да се премести още същата вечер, защото купувачът нямал къде да спи. – Добре, тогава – ще действам бързо, – каза тя. Пътуваха с камионче, възрастната жена се прозина и заспа. Съзнанието й се връщаше за малко – чуваше гласовете от предната седалка. – Бабо, чуваш ли ме? – сякаш издалеч звучеше гласът на Арсо. Нямаше сили да отговори. – Оставяме я тук! – долетя друг глас, когато отново дойде на себе си. Всичко беше като в мъгла. Изхвърлиха възрастната жена в снега. – Сама ще си умре! – добави Арсо. Валентина си даде сметка, че племенникът я е измамил. Явно е сложил нещо в чая. Примирена, затвори очи… Но случилото се забеляза момиче, което минаваше покрай спрелия камион. Първо помисли, че имат нужда от помощ, после видя, че двама мъже влачат нещо към гората. Интригувана, девойката записа номера на автомобила. След като заминаха, тя бързо отиде при снега, където видя лежащата жена – жива, но в безсъзнание, с слаб пулс. Обади се на мъжа си за помощ. Когато пристигна той, качиха жената на топло в колата. По пътя Валентина Петрова дойде на себе си. – Къде съм? – попита тя. – Намерихме ви до пътя – отговори Ирина. – Помните ли как попаднахте там? – Помня, че пих чай с племенника си Арсо след сделката с апартамента. После заспах. Той и другият ме изхвърлиха в снега… Ирина обработи раните й и я приюти временно в дома си. Обърнаха се към полицията. Само след две седмици апартаментът бе върнат на Валентина. Арсо и неговият съучастник влязоха в затвора за измама. Пролетта тя продаде жилището и си купи спокойна къща на село. Не забрави никога добрината на Ирина и семейството й.

Да я оставим тук, нека сама се оправя! казаха те, изтърсвайки старицата в преспата
Да я оставим тук, нека си отиде сама! говореха си мъжете, докато захвърляха бабата в снежната преспа. Глупците не разбираха, че животът си връща.
Дневникът ми днес: Казвам се Валентина Пенева и живея в едно жилище в квартал Лозенец в центъра на София. Отивам към входа и виждам как на пейката пред блока седят две стари съседки Цанка и Дочка, разправяйки клюки за новопаркираната кола.
Чия ли е тази кола? питам аз, докато минавам край тях.
О, кой да знае, Валентино! ми отвърна баба Цанка. Може би е на Елена. Богати коли при нас не идват, само линейки!
Да, да! Само бърза помощ ни посещава! добави шеговито Дочка.
Поговорихме още малко за кмета, цените и за всички обичайни неща. После излезе и самата Елена, при която явно беше дошла луксозната кола. Тя отмина, без много внимание към съседките или тревата, където беше паркирала. Побързах към вкъщи.
Вие ли сте Валентина Пенева? попита един мъж във входа. Познавате ли ме? Аз съм ваш братовчед.
О, Слави! познах го. Защо не ми каза, че идваш? Това твоята кола ли е, дето е на градинката?
Да, моя е!
Хайде, Слави, премести я, че съседите ще ме изядат! Как можа, точно върху моите лалета…
Той хукна навън, а аз сложих вода за чай. Скоро трябваше да продавам апартамента и не исках да оставям разруха зад себе си.
Преди години чичо ми идваше редовно със сина си, но напоследък роднините все по-малко държат един на друг. Ето, Слави се появи! Нещо обаче не ми вдъхваше доверие. Цял ден пуши, макар млад, а зъбите му жълти. Хубавото беше, че поне щеше да ми помогне с продажбата, вместо да давам пари на брокер. Но Слави отказа и пари да вземе.
Останах сама на стари години. Нито мъж, нито деца и реших да се преместя извън града, в по-чист въздух, близо до планината. В селото имаше хубава градинка и мислех, че докато мога, ще отглеждам зеленчуци за себе си. На есен се появи купувач за апартамента ми.
Щом идва зима, хайде да изчакаме до пролетта за продажбата реших аз, страхувайки се да не замръзна сред ремонтите.
Пролетта къщите ще поскъпнат! опонира Слави. И сега има купувач, а после ако откаже Освен това, зимата е по-лесно да се провери отоплението.
Но още не сме ми избрали къща! Къде ще спя? Първо намерете къща, после продаваме апартамента! настоях аз.
Слави склони.
Скоро намери няколко добри варианти. Харесахме една къща в село около Самоков. Разгледахме я, но навсякъде имаше нужда от ремонт. Изчислихме, че парите от апартамента ще стигнат и за къщата, и за ремонта.
Слави разбираше от майстори, изчисли ми всичко. Обеща да помага.
Глождеше ме само едно: зимата чука на вратата, а аз не исках да съм сама сред строители и боклук. Искам да вляза в уютен дом.
Ще съм до теб! уверява ме Слави.
Почна да ми се струва, че много бърза да ме прехвърли в каквато и да е къща. Реших, че няма изгода за него напротив, неудобство. Благодарях му, че изобщо ми помага.
Назначихме ден за сделката.
Купувачът и нотариусът дойдоха навреме. Слави направи чай за всички. Малко ми домиля за старото жилище все пак цял живот съм тук. Но връщане назад няма багажът е натоварен, документите подписани.
Ето, Валя, време е за новата къща! каза Слави.
Сега ли? Още не съм прибрала чиниите от бюфета опитах се да се измъкна, но той настоя, че купувачът няма къде да спи.
Добре, добре. Ще прибера набързо и тръгваме съгласих се.
Пътувахме с един стар бус. Прозорецът замръзна и ми се приспа, отпуснах глава Сънувах, а междувременно усещах как мъжете си говорят.
Госпожо, чувате ли ме? гласът на Слави ехтеше далечно и приглушено. Нямах сили да отговоря.
Остави я тук! долетя друг глас, а аз се върнах за момент в съзнание. Всичко беше като в мъгла. Оставиха ме в снега.
Ще си отиде сама добави Слави.
Разбрах братовчед ми ме е измамил. Сигурно нещо е сипал в чая, за да заспя и да подпиша. Затворих очи и се помирих с мисълта за края.
Точно тогава, по пътя мина младо момиче, Цветелина. Зърна спрян бус, помисли, че има нужда от помощ. После видя, че мъжете изнасят някого от буса към гората в преспите. Записа номера, изчака те да заминат и отиде при снега. Там, между поляната мен.
Провери ми пулса жива! Макар и в безсъзнание. Цветелина веднага се обади на съпруга си, заедно ме качиха в колата и ме свалиха в тяхната къща в Самоков. По пътя се съвзех.
Къде съм? попитах объркано.
Намерихме ви в полето отговори Цветелина. Помните ли как се озовахте в снега?
Помня Имах сделка с братовчеда си. После пих чай Слави сложи нещо в него. После потеглихме и той ме захвърли в полето Роднината ми ме изигра!
Позволете ми да ви намажа с мехлем от аптечката предложи тя.
С вас е по-топло усмихнах се. Иначе кой знае дали щях да оцелея.
След време Цветелина и семейството й ме заведоха в полицията. Започна се разследване. Цветелина ми предложи, докато ми върнат апартамента, да живея при тях. Доброта, която рядко срещаш.
След няколко седмици успяха да ми върнат апартамента, а Слави и съучастникът му вкараха зад решетките за измама. Когато дойде пролетта, както си мечтаех, продадох жилището и си купих къща в Родопите. Без нужда от ремонт започнах веднага да сея салати и картофи, да копая лехи.
През лятото поканих Цветелина и нейния съпруг на гости. Никога няма да забравя тази човечност в най-тежкия си час срещнах истински добри хора.