Мария Станиславова, 84годишна прабаба, стои на автобусната спирка до къщата си в село Клисура и не знае къде да отиде след това. На пейка до нея са оставени платнената чанта и крафт пакет, в които се побира почти всичко, което притежава.
Гоних Римка, не се уплаши, и каза тръгвай, бабо, от тук за добро, не се намесвай в нашия живот с Иван, мърмори тя в себе си.
Само преди три години те живеят петима в тристаен апартамент в Пловдив: Мария, дъщеря й Ралица, внукът Иван с жената му Вяра и техният син правнукът й, Бойко.
Всичко започва да се разпада, когато в офиса на Иван се появява нова счетоводителка Римка. Тя се премества от София в селото им, без никой да знае защо. Поставят ѝ стая в общежитието и я наемат. Живей си, мислят те, но Римка не се задоволява. Тя се обръща към мъжете и избира Иван. Семейството не е крепост, казва тя.
През април Иван се прибира от работа, събира вещите си и върви сам. На прощане казва:
На 45годишна възраст най-накрая разбирам какво е истински живот и любов!
Вяра не му отговаря, а чака да Бойко полага изпити, след което и тя се готви:
Ще се преместим в града, Бойко трябва да започне университет, а ще живеем в старата къща на родителите ми. Тя е заклеймено три години, но ще я поправим. Ако не можем сами, брат ми ще ни помогне. А аз ще намеря работа в училище.
Два дни след това брат й пристига, товарът се натоварва в малка камионетка и тръгват. Бойко прегръща прабабата си в знак на сбогуване:
Не се тревожи, бабо, ще ти се връщам.
Той идва два пъти, докато Ралица е жива. След като Ралица умира, Иван и Римка се преселват в апартамента и Бойко повече не се появява.
Животът на Мария се влошава. Римка започва да налага свои правила. Първо тихо я кани на масата и я нахранява със собственото си ястие, после заповядва:
Не излизай от стаята. На теб има толкова късмети в кухнята, че ми е полесно една седмица да почистя твоята стая, отколкото три пъти в деня да търкам пода тук.
Оттогава Римка готви на Мария овесени, перлени или лещени каши, които тя изпива с празен чай сутрин, обед и вечер.
Наскоро Римка казва, че синът ѝ ще дойде след седмица. Тя и Иван обсъждат къде да го сложат след колония няма да получи лесна работа.
Сутрин Иван отива на работа, а Римка нарежда:
Ето ти адреса на дома за старци отиди там и благодарност кажи, че не те изхвърлиха на улицата.
Тя подава на Мария лист с адреса и задзатвори вратата.
Мария стига до автобусната спирка, но не знае къде да продължи лошо вижда и не може да прочете адреса. Вижда младо момче, пита:
Синко, прочети адреса, кажи ми на кой автобус да се кача.
Момчето я поглежда и казва:
Къде отивате, бабо Марио? Артем е дошъл, търси те. Ще му се обаждам.
След пет минути Артем се появява. Оказва се, че Вяра, бившата съседка, е позвънила и съобщила, че Римка иска Мария да бъде пратена в интернат. Съседката е работила като грижа в дом за стари хора преди пенсиониране, затова Римка е попитала за адреса. Артем бързо се отправя към село, за да я върне.
Артем взима вещите и казва:
Сега ще те прекарам, бабо, като кралица, със такси до града. Майка ти вече е подготвила стая. А в градината ни в момента цъфтят ябълките красота!
Римка и Иван се радват, че Артем е донесъл прабабата в града, но радостта им не продължава дълго. При проверка на документите се установява, че собственик на апартамента от самото начало е Мария Станиславова, а съпругът ѝ има право на животно ползване. Затова Римка и Иван се връщат в общежитието.
Мария продава апартамента и парите дава на правнука, за да купи жилище в града. Цените в столичния регион са високи, така че Бойко успява да си осигури едностаен апартамент в нов блок, просторен и удобен. Той се оженва краят му е осигурен, а над главата на младото семейство има стабилна покривка.
