Stálo to už dávno, no dodnes si na ten deň pamätám, akoby to bolo včera. Michal stál na presne tom istom
Години по-късно, когато Петър си спомняше онзи ден, винаги се усмихваше. Беше първият учебен ден в столичното
— Inês, a sério que achas que eu vou andar a vaguear por escadas depois do divórcio? — Dona Glória tirou
— Ľubica, ty si to myslíš vážne, že po rozvode budem blúdiť po schodoch? — Ľudmila Nováková vytiahla
— Елена, ти сериозно ли мислиш, че след развода ще се скитам по входовете? — Людмила Николова извади
A mãe chega esta noite. Para sempre. Já tratei disso. A Inês levantou a cabeça do computador.
— Майката ще дойде тази вечер. Завинаги. Вече се разбрах. Неда вдигна глава от лаптопа. Не разбра веднага
Mama príde dnes večer. Natrvalo. Už som to dohodol. Ľubica zdvihla hlavu od notebooku. Najprv nechápala
A Matilde estava à janela a olhar para o asfalto molhado. Três noites seguidas a tirar um doente de uma
Радка стоеше до прозореца и гледаше мокрия асфалт. Три нощи подред беше изтеглила пациент след тежка