Майка ми каза, че не си подходяща за нас обясни младоженецът, отменяйки сватбата.
Цветята вече ги поръча ли? попита Радка Иванова, разглеждайки списъка със задачи в бележника на дъщеря си. Флористите сега са претъпкани, сватбеният сезон е.
Гергана кимна, без да вдига очи от сватбената рокля, която висеше на рамото пред огледалото.
Поръчах. Бели рози и еустомии, както решихме с теб.
Добре. А музикантите? Онзи водещ, който беше на сватбата на Ванка, свободен ли е?
Майко, всичко е уредено отвърна Гергана уморено. Вчера ти казах.
Радка Иванова остави бележника и се вгледа в дъщеря си. Гергана стоеше с гръб към нея, оправяйки някакви гънки по роклята, но по напрегнатите й рамена се усещаше, че нещо не е наред.
Гергано, защо си толкова тъжна? До сватбата има още седмица, а ти ходиш като на погребение.
Всичко е наред, мамо. Просто съм нервна.
Нормално е. И аз бях така преди сватбата си.
Гергана се обърна. Лицето й беше бледно, а под очите тъмни кръгове.
А ти съжаляваше ли после, че се омъжи?
Радка Иванова се изненада от въпроса.
Разбира се, че не. Баща ти беше добър мъж. Откъде ти такива мисли?
Просто понякога се чудя дали е правилният избор. Ако случайно сме твърде различни с Миро?
Какви глупости! Миро е прекрасен млад мъж. Работлив, не пие, не ходи по жени. Майка му е приличен човек, имат си апартамент. Какво още ти трябва за щастие?
Гергана пак се обърна към огледалото. В отражението майка й видя тъжните й очи.
Мамо, как разбираш, че наистина обичаш някого?
Гергано! възкликна Радка Иванова. Седмица преди сватбата да задаваш такива въпроси! Разбира се, че го обичаш. Иначе защо щеше да се съгласиш да се омъжиш?
Не знам. Може би защото така трябва. На двадесет и осем години съм, всички приятелки отдавна са омъжени.
Точно така. Време е и ти да си направиш семейство, да раждаш деца. Иначе ще останеш стара мома.
Звънецът на вратата прекъсна разговора им. Гергана отиде да отвори, а след минута в стаята влезе Миро с букет карамфили в ръка.
Здрасти, красива целуна годеницата си по бузата. Радка Иванова, здравейте и на вас.
Здравей, зетьо усмихна се Радка Иванова. Как си? Готов ли си да станеш мъж?
Разбира се прегърна Миро Гергана за кръста. Нали, сладур?
Гергана се усмихна напрегнато.
Да, разбира се.
А къде е майка ти? попита Радка Иванова. Договорихме се днес да се видим, да уредим последните детайли.
Миро се поколеба.
Тя… малко се разболя. Извинява се.
Пак ли се разболя? учуди се Радка Иванова. Странно. Цялата седмица я боли главата, я кръвното й скача.
Ами, знаеш, нервна е. Притеснява се за сватбата.
Гергана го погледна внимателно. Нещо в поведението му беше странно. Погледът му бягаше, ръцете му непрекъснато с
