Как може да дойдеш с такъв подарък на празника ми? Аз похарчих повече за угощението! прохрипя тъщата, но веднага съжали
Мария дълбоко вдиша, усещайки как сърцето ѝ бие по-бързо от обикновено. Поправи ръкава на тъмносиньото копринено рокло, което обгръщаше фигурата ѝ като втора кожа, подчертавайки всяка извивка с изискана елегантност. В огледалото се отразяваше жена, която искаше да бъде безупречна не само отвън, но и в действията си. Перлените обеци, подарени от Андрей за годишнината им, блещяха меко в светлината на лампата, придавайки на образа ѝ благородство и достойнство. Днес беше особен ден шестдесетият рожден ден на Вера Петрова, тъщата, с която някога Мария беше имала топли, почти майчински отношения. Искаше този вечер да бъде празник на любов, уважение и благодарност. Искаше да покаже, че цени не само семейната връзка, но и самата човек.
Отзад се чуха стъпки, и на прага се появи Андрей висок, стегнат, с лека усмивка на устните, оправяйки вратовръзката си преди да излязат. Погледът му се плъзна по жена му, и в очите му проблясна възхищение.
Мари, готова ли си? попита той, приближавайки се. Мама вече два пъти звънна. Казва, че гостите започват да идват.
Почти отвърна Мария, взимайки от тоалетката внимателно опакован пакет. Хартията блещеше със златни шарки, панделките бяха завързани толкова старателно, сякаш всяка детал носи частица от душата ѝ. Сигурен ли си, че правим правилното?
Андрей се приближи, прегърна я за кръста, притисна я към себе си. Топлината му винаги носеше спокойствие.
Разбира се прошепна той. Представи си колко ще се изненада, като разбере, че ще получи нов хладилник. А твоята картина тя е истински шедьовър! Това не е просто подарък това е спомен, любов, дом. Тя непременно ще го усети.
Мария стисна по-силно пакета. В пръстите си усещаше леко трептене не от страх, а от напрежение. Преди три седмици тя и Андрей дълго спореха какво да подаре
