**Незабравимо тържество: Завръщането на ресторанта.**
Радка се прибираше със съпруга си, Георги, от ресторант, където бяха отпразнували рождения ѝ ден. Вечерта беше прекрасна. Имаше много хора роднини, колеги. Радка виждаше някои от тях за първи път, но ако Георги ги бе поканил, значи имаше причина.
Тя не беше от онези, които поставят под въпрос решенията на съпруга си. Мразеше кавгите и препирните. За нея беше по-лесно да се съгласи с него, отколкото да се опитва да докаже, че е права.
Радка, ключовете за апартамента при тебе ли са? Можеш ли да ги извадиш?
Радка отвори чантата си, търсейки ключовете. Изведнъж усети остра болка и дръпна ръката толкова рязко, че чантата падна на земята.
Какво става? попита Георги.
Убодох се с нещо.
В твоята чанта е толкова безредие, че не е чудно.
Радка не продължи спора. Събра чантата, внимателно извади ключовете и влязоха в апартамента. Забрави за убождането. Беше изтощена, краката ѝ болеха, и единственото, което искаше, беше да се изкъпе и да легне.
На сутринта се събуди с остра болка в пръста, който беше зачервен и подут. Спомни си за случката от предишната вечер и претърси внимателно чантата си. На дъното откри голяма ръждясала игла.
Какво е това?
Не разбираше как е попаднала там. Реши да я изхвърли. После намери аптечката и дезинфекцира раната. След като превърза пръста си, Радка отиде на работа, но към обяд вече беше с треска.
Обади се на Георги:
Георги, не знам какво да правя. Мисля, че съм хванала нещо. Имам треска, боли ме главата и се чувствам, сякаш ме били. Представи си, че намерих ръждясала игла в чантата си.
Може би трябва да отидеш на лекар, може да е тетанус или нещо по-лошо.
Не се притеснявай. Дезинфекцирах раната, всичко ще е наред.
Обаче с всеки ден, дори с всеки час, Радка се чувстваше по-зле. Едва успя да приключи работния ден. Повика такси, защото знаеше, че няма да може да се прибере с градския транспорт. Като стигна вкъщи, падна на дивана и заспа дълбоко.
Сънуваше баба си Мария, която беше починала, когато Радка беше още малка. Не знаеше как, но беше сигурна, че това е тя. Въпреки изгърбения си и старчески вид, Радка усещаше, че баба ѝ идва да ѝ помогне.
В съня баба Мария я отведе през поле, показвайки й билките, които трябва да събере, за да приготви отвар и да изчисти тялото си от мрака, който започваше да я изяжда. Предупреди я, че някой и желае зло, но за да се изправи срещу това, Радка трябваше да оцелее. Времето натискаше.
Радка се събуди, изпълнена с хладен шуй. Мислеше, че е спала дълго, но бяха минали само минути. Чу вратата Георги се беше върнал. Като я видя, той се стресна:
Какво ти става? Погледни се в огледалото.
Радка отиде до огледалото. Вчера беше виждала усмихнато, красиво момиче, а сега се гледаше в лицето на непознат човек измършавял, с оплетена коса, тъмни кръгове под очите и празен поглед.
Какво се случва?
Тогава си спомни за съня и каза на Георги:
Сънувах баба си. Тя ми каза какво трябва да направя
Радка, облечи се. Отиваме в болницата.
Няма да ходя никъде. Баба ми каза, че лекарите не могат да ми помогнат.
Вкъщи избухна жестока кавга. Георги дори я нарече луда, че вярва на сънища с непозната стара жена. Беше първият път, в който се караха толкова яростно. Георги дори се опита да я насили да отиде в болницата, хващайки я за ръката. Радка се отскубна с неочаквана сила, сякаш в нея се бе вселил някой друг. Очите ѝ блестяха с трескава яснота. Изтича в кухнята, извади буркана с боровинки от лятото, но вместо тях корени, събрани в съня ѝ, вече сушеха над печката. Георги застана на прага, загубил глас. Миризмата на глог и бял дроб изпълни стаята. На сутринта ръката ѝ беше още подута, но треската беше спаднала. А в чантата, където бе лежала иглата, сега имаше букетче сухи билки, вързани с черна нишка.
