На самолета, една жена наклони седалката си назад и смачка краката ми: Реших да й дам урок за учтивост.

В самолета една жена наклони седалката си назад и притисна краката ми – реших да ѝ дам урок по възпитаност.
Седях до прозореца, спокоен и замислен – само час и половина полет, нищо страшно. Пред мене седеше пълна жена в ярко пуловерче с шарки. Самолетът току-що беше излетял, когато без предупреждение или поглед тя рязко хвърли седалката си назад.
“Ох!” протестираха коленете ми, притиснати.
“Извинете”, казах учтиво, навеждайки се напред, “бихте ли вдигнали малко седалката? Наистина ми е тясно.”
Тя дори не се обърна.
“Така е по-удобно”, отвърна.
Опитах да си помръдна краката – невъзможно. Реших, че няма да го оставя така, и натиснах бутона за обаждане.
Борд-проводничката дойде:
“С какво мога да ви помогна?”
“Пътничката пред мен е наклонила седалката си толкова назад, че не мога да мръдна краката. Напълно притиснати са”, обясних.
Проводничката се наведе учтиво към жената.
“Извинете, бихте ли вдигнали малко седалката, за да улесните съседа си?”
Жената се обърна сякаш бях лично ѝ развалил деня.
“Кръстът ме боли. Платих си за мястото, ще седя както си искам.”
Проводничката едва не очи си показа.
“Моля, имайте предвид и удобството на останалите пътници.”
С дълга, преувеличена въздишка жената вдигна седалката с няколко сантиметра.
“Щастлив ли си сега?” огъна се назад.
“Ами… краката ми не са ми отрасли обратно, но е по-добре, благодаря”, усмихнах се.
Тя фърка, стюардесата ми подмигна знаещо и си тръгна.
След около тридесет минути започнах да се отпускам – докато – бам! – седалката ѝ отново се заби в коленете ми.
“Сериозно?” проумях, но тя не помръдна.
Дипломацията явно не проработи. Време беше за малко отмъщение. Бавно и невинно спуснах трапеза, взех едноподадената пластмасова чаша с доматен сок и я поставих внимателно на ръба на масичката, точно под седалката ѝ.
Изчакахме. Минаха пет безумни минути. Тогава тя помръдна – и пляс! Сокът се разля върху бялата ѝ чанта и малко върху пуловера.
Тя подскочи и се обърна.
“Какво по дяволите?!”
“Ох!” невинно разширих очи. “Съжалявам! Движихте се толкова рязко… трапезата е малка и нестабилна.”
Разярена, тя размахваше ръце и викна:
“Проводничка! Направиха ми гадост!”
Стюардесата се появи.
“Какво се случи?”
“Просто седях и пиех, а седалката пред мен… ами, се придвижи назад и…” показах. “Физика, предполагам.”
Проводничката разбра перфектно, но запази сериозно изражение.
“Ето салфетки. Моля, уверете се, че седалката ви остава изправена.”
Жената мълчаливо почисти чантата си и след това седалката стоеше изправена до края на полета.